Решение № 99 от 05.07.2019, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 43/2019
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 05.07.2019
- В сила
- 24.02.2021
- Състав
- ГЕОРГИ МЕТОДИЕВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б."в" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 45 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 1, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 99 гр. Добрич, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ при секретар
БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. №
43 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 43/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 1252/20.02.2019 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, с дата на пощенското клеймо 19.02.2019 г., на Д.С.К. ***, с която срещу
„***“ ЕАД гр. София, ул. „***“ № 3, е предявен иск за плащане на сумата от 30 000 ( тридесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на брат му Г. С.К. на 24.05.2014 г., в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2014 г., виновно причинено от водача на л.а.
„***“ ДК № ***- Г.З.М., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „***“ ЕАД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № *** със срок на действие 20.11.2013 г. – 19.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 16.05.2014 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На
16.05.2014 г. водачът на л.а. „***“ ДК №
***Г.З.М., нарушила правилата за движение по пътищата, като навлязла в кръгово кръстовище в гр. Добрич между бул. „Д.“ и околовръстен път на изхода на града в посока гр. Балчик, без да спре и пропусне Г. С.К., който се е движел с мотопеда си по път с предимство. Вследствие на това последвал удар, при който Г. С.К. паднал на пътното платно и получил тежка травма на главата. Пострадалият е бил настанен за лечение в болница, където на 24.05.2014 г. вследствие на получените при произшествието наранявания починал.
По случая е било образувано ДП № 489/2014 г. по описа на Първо РПУ-Добрич, което приключило с внесен обвинителен акт в съда срещу Г.З.М..
С влязла в законна сила присъда № 10/13.05.2015 г. по НОХД № 104/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Г.З.М. е била призната за виновна в това, че на 16.05.2014 г. в гр. Добрич, на кръгово кръстовище между бул. „Д.“ за гр. Балчик, при управление на МПС- л.а. „***“ ДК № ***е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 102 ППЗДвП и чл. 45 ППЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Г. С.К. – престъпление по чл. 343, ал.
1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като я оправдал за това, че е нарушила правилата на чл. 6, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл.
58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК й определил наказание три години лишаване от свобода, което намалил с една трета и й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години; като на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК я лишил от право да управлява МПС за срок от две години.
Съдът приема за безспорно установен фактът на наличието на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от собственика на МПС с „***“ ЕАД гр.
София, обективирана в застрахователна полица №
**, със срок на покрит застрахователен риск 20.11.2013 г. – 19.11.2014 г.
Видно от доказателстната по делото – удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.
№ 5/07.12.2018 г., изд. от кмета на с. Оброчище, общ. Балчик, област Добрич, ищецът Д.С.К. е брат на починалия Г. С.К..
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Д.К. ( син на ищеца и Д.С.К. и племенник на починалия Г. С.К. ), чиито показания Съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като има предвид възможната негова заинтересуваност. Свидетелят установява наличието на изключително близки отношения между братята Д. и Г.
Карамфилови. Връзката им била много силна и емоционална, изградена от най-ранното им детство и продължила в течение на следващите години на тяхното житейско развитие.Д.К. чувствал изключително близък своя брат Г. К., с когото е споделял най-съкровените неща от живота си, разчитал е на неговите съвети и подкрепа.За Д. Кармфилов загубата на брат му Г. К. била изключително тежка.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на прекия иск срещу застрахователя по чл. 226 КЗ ( отм. ):
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ).
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.
Ищецът има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КЗ ( отм. ). Постоянната и задължителна практика на ВКС приема, че за потребителите за застрахователните услуги се отнася изричната специална подсъдност, уредена в чл. 113 ГПК - опр. 47 – 2011 - II ТО, опр. 95 - 2010 - ІІ ТО, опр. 474
– 2009 - ІІ ТО.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл.
104, т. 4