Решение № 532 от 13.10.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Видин, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.а Ст. Стоянова при участието на секретаря М.а С. Евтимова като разгледа докладваното от М.а Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320102372 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на Т. П. Т. от гр. ******, чрез адв.

В. З. против „Банка ДСК АД – София, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Твърди се от ищцата, че с изпълнителен лист от 23.04.2012г. , издаден по гр.д. № 15958/2012г. по описа на СРС, 51 състав е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 13 772.35 лева – главница, представляваща дължима сума по договор за кредит за текущо потребление от 23.08.2007г. , ведно със законната лихва, считано от 30.03.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 706.02 лева за периода от 02.12.2011г. до 29.03.2012г. , 60 лева заемни такси и 829.14 лева разноски по делото.

С издадения изпълнителен лист банката е образувала изпълнително дело № 4662/2012г. по описа на ЧСИ М. Б.. С молба с вх. № 21435 от 25.04.2013г.

„ОТП Факторинг България“ е уведомило съдебния изпълнител,че по силата на Договор за покупко – продажба на вземания от 17.09.2012г. , Банка ДСК е цедирала вземанията си на „ОТП Факторинг България“. В молбата се твърди, че ищцата е била уведомена за извършената цесия. Направено е искане за конституиране на дружеството на мястото на взискателя Банка ДСК. Посочва се, че на 25.03.2023г. в Търговския регистър е вписано преобразуване на „ОТП 1

Факторинг България“ чрез вливане в дружеството – правоприемник Банка ДСК.

Поддържа се, че до момента на ищцата не е връчено уведомление за извършената цесия и поради това Договорът за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012г. не е произвел прехвърлително действие по отношение на ищцата в качеството й на длъжник по изпълнителното дело.

Последното изпълнително действие на взискателя Банка ДСК за принудително събиране на вземането на ищцата е предприето преди 17.09.2012г. поради което са изминали повече от 10 години. Ищцата твърди, че е настъпила погасителна давност по отношение на вземането.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, като погасени по давност.

Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция като недопустима, а по същество като неоснователна. Развити са доводи, че ответникът Банка ДСК е ненадлежна страна, тъй като е цедирала вземането на ОТП Факторинг България. Моли да се приеме отговорът на исковата молба като изявление за уведомяване на ищцата на извършената цесия в случай, че липсва такова. Посочено е, че кредитор на ищцата е ОТП Факторинг България, а не Банка ДСК, поради което за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска срещу настоящия ответник. Посочва се също, че към момента кредитор на ищцата е „ЕОС Матрикс“ ЕООД и именно срещу него ищцата има интерес да предяви иска си, тъй като вземането не принадлежи на ответника.

По същество е оспорено твърдението за изтекла погасителна давност на вземането, тъй като са извършвани плащания от ищцата, чрез наложени запори върху трудовото й възнаграждение и върху банковите й сметки. С всяко плащане давностния срок е прекъсван и започва да тече нов давностен срок. Посочва се, че освен парични плащания, по изпълнителното дело са извършвани и други изпълнителни действия . Изпълнителното дело при ЧСИ М. Б. е прекратено на 27.04.2023г. по искане на взискателя „ЕОС Матрикс“ЕООД, като впоследствие е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Виолета Томова, което дело е с № 275/2023г. По това изпълнително дело 2

ЧСИ е наложила запор върху пенсията на ищцата.

С определение от 05.01.2025г. съдът е конституирал в производството „ЕОС Матрикс“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ответника.

Третото лице – помагач в писмено становище е заявило, че поддържа твърденията на ответника в отговора на исковата молба. Изложило е продробни доводи относно неоснователността на предявения иск.

По делото са събрани писмени доказателства, приложен е препис на изп.д. № 4662/2012г. по описа на ЧСИ М. Б., както и препис на изп. дело № 257/2023г.по описа на ЧСИ Виолета Томова, назначена и приета е по делото съдебно- счетоводна експертиза.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

В полза на «Банка ДСК» ЕАД е издаден изпълнителен лист на 23.04.2012г. по ч.гр.д. № 159582012г. по описа на СРС въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.04.2012г. против ищцата Т. П.

Виденова за сумата от 13 772.35 лева – главница, представляваща дължима сума по договор за кредит за текущо потребление от 23.08.2007г. , ведно със законната лихва, считано от 30.03.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 706.02 лева за периода от 02.12.2011г. до 29.03.2012г. , 60 лева заемни такси и 829.14 лева разноски по делото.

От представения препис на изп.дело № 4662/2012г. по описа на ЧСИ М.

Б., се установява, че същото е образувано на 15.05.2012г. по молба на кредитора «Банка ДСК» ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист.

ПДИ до длъжника е връчена на 30.05.2012г. Със запорно съобщение, връчено на 31.05.2012г. на длъжника е наложен запор на трудовото възнаграждение.

Наложен е запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника в Банка ЦКБ АД със запорно съобщение, получено на 21.05.2012г. , както са наложени и запори в Банка ДСК, в «Юробанк» АД, в ПИБ, в «Сибанк».

С молба от 25.04.2013г. «ОТП Факторинг България»ЕАД е поискало да бъде конституиран като взискател на мястото на Банка ДСК въз основа на договор за цесия.

От представена финансова капитулация от 27.10.2022г. по изпълнителното дело, е видно, че в полза на взискателя за периода от 3

22.05.2012г. до 02.02.2021г. са постъпвали суми от длъжника.

С молба от 29.10.2022г. «ЕОС Матрикс» ЕООД е поискало да бъде конституиран като взискател на мястото на «ОТП Факторинг България»ЕАД въз основа на договор за цесия.

С молба от 13.04.2023г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и същото е прекратено с постановление на ЧСИ М. Б. от 27.04.2023г. и наложените запори са вдигнати.

От представения препис на изп.дело № 257/2023г.по описа на ЧСИ Виолета Томова, е видно, че същото е образувано на 19.07.2023г. по подадена молба от взискател «ЕОС Матрикс» ЕООД въз основа на същия изпълнителен лист. Делото е било образувано при ЧСИ М. Б. на 17.05.2023г. , но е прехвърлено на ЧСИ Виолета Томова. Наложени са запори върху банкови сметки на длъжника и върху пенсията – на 19.01.2024г.

Вещото лице по назначената и приета по делото ССчЕ е посочило, че ищцата е имала в «Централна кооперативна банка» АД следните сметки:

1.1.

Разплащателна сметка в лева с IBAN BG98CECB******, открита на 05.12.2011г., по която към 21.07.2023 г. е имало 1 брой активен запор по изпълнително дело № 79000Z-AH-9397 от 14.01.2021 г. до 03.05.2021г.

1.2.

Разплащателна сметка в евро с IBAN BG10CECB******, открита на 19.12.2011г., закрита на 03.05.2021 г., по която към 21.07.2023 г. е имало 0 броя активни запори по изпълнително дело № 79000Z-AH-9397 от 14.01.2021 г. до 03.05.2021 г.

Вещото лице е посочило също, че в „ЦКБ“ АД е постъпило запорно съобщение по изпълнително дело № 20128380404662 при ЧСИ М. Б. с изх. № 38236/19.05.2012 г., което е получено на 21.05.2012 г.

От „ЦКБ“ АД след извършена проверка са уведомили ЧСИ М. Б., че към датата на получаване на запорното съобщение лицето - длъжник (ищцата), посочено в запорното съобшение има отктрити сметки в „ЦКБ“ АД както следва: разплащателна сметка в лева с IBAN ВG98СЕСВ****** - по сметката се получава заплата, Разплащателна сметка в евро с IBAN BG10СЕСВ****** и Разплащателна сметка в лева с IBAN BG28СЕСВ97901062973500.

Вещото лице е посочило, че по информация от банката, по сметката е 4 наложен запор. Сметката е без авоар и остава блокирана за пълния размер на сумата, посочена в запорното съобщение. По сметката не са наложени предходни запори.

Вещото лице е посочило, че ищцата

БЪЛГАРИЯ“ АД следните сметки: е имала в „ЮРОБАНК

2.1.

Спестовна сметка в GВР с IBAN BG09ВРВ1******, открита на 23.07.2003 г. и закрита на 30.07.2018 г., по която към 21.07.2023 г. е имало 0 броя активни запори.

2.2.

Спестовна сметка в EUR с IBAN BG80ВРВ1******, открита на 30.06.2005 г. и закрита на 30.07.2018 г., по която към 21.07.2023 г. е имало 0 броя активни запори.

В „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД е постъпило запорно съобщение по изпълнително дело № 20128380404662 при ЧСИ М. Б. с изх. № 38236/19.05,2012 г., което е получено на 21.05.2012 г.

Според заключението на вещото лице, ищцата е имала разкрити банкови сметки в „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД към 21.05.2012 г., по които е наложен запорът, но по информация от банката към 31.05.2012 г., когато банката е отговорила на ЧСИ М. Б., ищцата не е разполагала с авоар за покриване на сумата, посочена в запорното съобщение.

По тези сметки няма наложени предходни запори по други изпълнителни листове. Няма претенции от други лица по същото вземане.

В заключението си вещото лице е посочило в табличен вид извършените преводи по изпълнително дело при ЧСИ М. Б. от запорираните банкови сметки на обща стойност 1098.75 лева от банка ЦКБ АД и 16.17 лева от Юробанк България АД. Според заключението, сумите са разпределени – 1064.92 лева са преведени на ОТП Факторинг България ЕАД и 50.00 лева – на ЧСИ М. Б..

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в платежните нареждания е посочено името на ищцата. Това означава, че това е задълженото лице, а дали е наредила преводите или не, вещото лице не може да каже. Вещото лице е посочило също, че наплатежните нареждания е записано «запор» или «изпълнително дело», което също означава запор.

5

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Заключението на вещото лице относно постъпилите суми кореспондира с представеното по делото / лист 288/ съобщение от ЧСИ М. Б. относно постъпили суми от сметките на ищцата по изпълнителното дело и удостоверение / лист 295/ от ЧСИ М. Б..

От представеното удостоверение от «ЦКБ»АД от 15.09.2025г., се установява също, че постъпилите суми са преведени въз основа на наложени запори, а не по нареждане на титуляра на сметката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.