Решение № 68 от 05.02.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 3000/2024
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 05.02.2025
- В сила
- 20.02.2025
- Състав
- Катя Сукалинска
Цитирани разпоредби
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.313а · Кодекс на труда
- чл.326, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.5 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.7 · Кодекс на труда
- чл.335, ал.2, т.1 · Кодекс на труда
- чл.335, ал.2, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.9, ал.2 · Наредба за медицинската експертиза
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Благоевград, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103000 по описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№3000/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба, подадена от К. Л. А., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.Б против „Т...едалище и адрес на управление: гр.Б , представлявано от управителя С, с която са предявени следните искове: - иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №163/11.09.2024г., като незаконосъобразно и за неговата отмяна; иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен трудов договор на 01.03.2023г., съгласно който ищцата е работила като касиер в търговския обект на ответника на ул.„Джеймс Баучер“ в гр.Благоевград. Твърди се, че в хода на действие на договора ищцата изпълнявала задълженията си стриктно и е получавала работна заплата съгласно договорните условия. Сочи се, че в края на м. април 2024г. ищцата узнала, че е бременна, като в ранната бременност тя изпълнявала трудовите си задължения нормално, като споменала на своята колежка, която също работи на каса, че е бременна.
Навежда се, че през пролетта на 2024г. служителите били уведомени, че новият управител на дружеството е П и за всякакви организационни въпроси следва да се говори с него.
Твърди се, че предвид развиващата се бременност на ищцата, и с оглед други здравословни съображения, на същата са били издавани болнични листове, както следва: № Е20241439844 - за периода от 29.08.2024г. до 10.09.2024г.; № Е20242786475 - за периода от 11.09.2024 г. до 10.10.2024г.; № Е20242786709 - за периода от 11.10.2024г. до 29.10.2024г.
Навежда се още, че при всяко възникнало здравословно неразположение у ищцата, за което са й били издадени посочените по-горе болнични листове, същата е уведомявала управителя, като след консултация с лекар на 29.08.2024г. същата уведомила и г-н П К по вайбър, че е бременна и че в следващите месеци е възможно да излиза в болничен. Болничният лист предала своевременно на работодателя, но установила от справка в НОИ, че първият болничен лист № Е20241439844 не е бил надлежно регистриран от работодателя.
Ищцата твърди, че на 02.09.2024г. я извикал г-н К...и се срещнала с него, като същият в разговор й заявил, че за да остане като служител при ответното дружество в хода на бременността й и отпуска й по майчинство, трябва да се съгласи да бъде преназначена на нова длъжност с изпитателен срок, като й поставил условие да внася от себе си всякакви дължими от работодателя суми във връзка с осигурителните задължения, които той има спрямо нея до завръщането й на работа след края на майчинството, но ищцата отказала.
Твърди се, че на 10.09.2024г. ищцата се е явила при работодателя, за да получи трудовото си възнаграждение за м. август в брой, каквато била установената при ответника практика, като 1 й била изплатена съответната дължима сума съобразно ползван през м. август платен годишен отпуск, както и 8 дни разрешен от работодателя неплатен отпуск. На 03.10.2024г. направила проверка в НОИ и НАП, и установила, че в регистъра на трудовите договори било вписано като обстоятелство прекратяване на трудовия договор и била посочена дата на прекратяване 11.09.2024г., поради което на 04.10.2024г. ищцата подала сигнал с вх. номер:
24119434/04.10.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград.
Сочи се, че на 25.10.2024г. ищцата заедно със съпруга си Х... посетила сградата на ответното дружество, за да направи опит да предаде новоиздаден болничен лист, както и да разбере защо е регистрирано в НАП, че трудовият договор е прекратен, но при среща със счетоводителката - Серафимова, последната изразила несъгласие да приеме болничния лист и отказала да даде каквато и да е информация относно твърдяното прекратяване на трудовия договор.
Навежда се, че след проведен разговор между С. и г-н К. на ищцата била връчена Заповед №163/11.09.2024г. за прекратяване на трудовия договор, като ищцата отбелязала датата на получаване и записала, че не е съгласна с предварително записаното върху заповедта, че няма никакви претенции към „Т.лед напускане. Серафимова приела и болничния лист, като отбелязала върху него вх.№8/25.10.2024г. и дала на ищцата ксерокопие. Върнала и трудовата книжка на ищцата с попълнени данни за прекратяване на трудовия договор.
Твърди се, че до деня на Заповедта за прекратяване на трудовия договор ищцата получавала основно трудово възнаграждение в размера, установен в Допълнителното споразумение към трудовия договор - 933 лв., както и допълнителни плащания, давани „на ръка“, за които на ищцата не е известно да са регистрирани като част от месечното й възнаграждение.
Наведа се, че процесната заповед за уволнение е немотивирана и в нея не се съдържа какъвто и да било текст, отнасящ се до това какви качества липсват на служителката за ефективно изпълнение на работата, как е установено това, за какъв период и пр., поради което се счита, че заповедта не е годна да породи целените с нея последици за прекратяване на трудовото правоотношение.
На следващо място се сочи, че не е изпълнено и задължението за отправяне на писмено предизвестие до служителката, като от представения й проект на Предизвестие изх.
№2024_7/30.08.2024г., подписано с подписа на г-н С.ответникът е подготвил предизвестието след като е бил уведомен за бременността (на 29.08.2024г.), но това предизвестие никога не е било връчвано на ищцата.
Твърди се, че ищцата се ползва от особената закрила по чл.333, ал.1 от КТ предвид започналото ползване на разрешения й отпуск.
Навежда се, че е установено, че ищцата е била в такъв отпуск, както към момента на посоченото издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и към момента на връчването й от работодателя, поради което, за да се извърши уволнението, наред с друго, работодателят е следвало да получи предварително разрешение на инспекцията по труда.
Твърди се, че считано от деня на издаване на процесната заповед - 11.09.2024г. работодателят е заявил вписване в регистъра на трудовите договори, че трудовият договор с ищцата е прекратен, поради което за времето от тази дата нататък ищцата, въпреки че е била в отпуск поради временна неработоспособност, е била формално с прекъснати здравно и социално осигурителни права и не е получавала обезщетение за времето на болничния по вина на ответника.
В отговора на исковата молба ответникът „Т. оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди се, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор е връчено на ищцата на датата, отбелязана в същото, но тя е отказала да подпише получаването му.
Оспорва се към датата на уволнението ищцата да се ползва от предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като към тази дата същата не е ползвала отпуск поради временна неработоспособност – издаденият болничен лист № . за периода от 11.09.2024 г. до 10.10.2024г. не бил признат от НОИ и бил анулиран. Твърди, че самият болничен лист бил издаден на дата 12.09.2024г. – т.е. в деня след издаване на заповедта за уволнение.
Оспорва се ищцата да е уведомила работодателя по реда на чл.313а от КТ, че е бременна, поради което не можела да се ползва от защитата по чл.333, ал.5 от КТ. В тази връзка се оспорва да е изпращано съобщението по вайбър до П.. Отделно от това се настоява, че същият не е управител на дружеството; самото уведомяване не отговаряло на изискванията на чл.313а от КТ, поради което не следвало да се взема предвид.
2
Оспорва се болничен лист № Е20241439844 - за периода от 29.08.2024г. до 10.09.2024г. да е представен пред работодателя. Същият бил върнат от НОИ по причина грешно издаване.
Поради това се твърди, че ищцата не е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 29.08.2024г. до 10.09.2024г.
Сочи се, че за болничен лист № Е20242786709 - за периода от 11.10.2024г. до 29.10.2024г.
НОИ също е издал Разпореждане за отказ, поради което болничният лист бил невалиден.
Твърди се, че ищцата не притежава качества за ефективно изпълнение на работата, поради чести нерегламентирани отклонения от установената трудова дисциплина, график на работа и небрежно отношение към естеството на работата. Твърди се, че ищцата не покрива изискванията за заемане на длъжността - не спазва установеното работно време и не се явява на работа. Сочи се, че съществуват сериозни затруднения при издаване на фактури, издадени по касов път, работа с ПОС терминал, както и оплаквания от клиенти относно недостатъчна информация относно услугите, оказвани от дружеството.
Твърди се, че работодателят е изменил Заповед №163/11.09.2024г. и е издал Заповед №163_1/11.11.2024г.
В съдебно заседание ищцата К. Л. А., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.В. К., който поддържа исковете и пледира за уважането им по подробно изложени в хода на устните състезания съображения.
В съдебно заседание ответникът „Телеком Груп“ ООД, редовно призовани, явява се управителят С.лично и с адв.В. Оспорват исковете като неоснователни и молят за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По силата на Трудов договор №157/01.03.2023г. ищцата К. Л. Г. /А./ е заемала длъжността „касиер“ в ответното дружество „Телеком Груп“ ООД, като е работила в търговски обект на ул.„Д.. С Допълнително споразумение към трудовия договор трудовото й възнаграждение е увеличено на 933 лв.
В края на м. април 2024г. ищцата узнала, че е бременна, като продължила да изпълнява трудовите си задължения.
През пролетта на 2024г. служителите на ответното дружество били уведомени, че новият управител на дружеството е Пе. един от съдружниците. Видно и от досието на дружеството в ТР, на 08.04.2024г. е заявено вписването му като управител, по което е постановен отказ.
За периода от 31.07.2024г. до 19.08.2024г. ищцата ползвала разрешен й със Заповед №05/19.07.2024г. неплатен отпуск.
На 30.08.2024г. на ищцата К. А. бил издаден болничен лист № Е20241439844, за отпуск за периода от 29.08.2024г. до 10.09.2024г., с диагноза: остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена.
Посоченият болничен лист ищцата представила на работодателя, като главната счетоводителка В. го изпратила на НОИ с придружително писмо вх.№Р14-01-000-000014832575/09.09.2025г., като болничният лист бил върнат на работодателя по причина несъвпадане фамилията на лицето /л.41, л.42 и л.90 от делото/.
На 29.08.2024г. /в деня на издаване на болничния лист/ ищцата К. А. уведомила П. чрез съобщение във Вайбър, че същия ден няма да бъде на работа, тъй като не се чувства добре, както и че е бременна и в следващите месеци ще се налага да взима болнични.
На 02.09.2024г. ищцата К. А. и Петър Колев се уговорили писмено във вайбър да се срещнат същия ден в 13 ч. На уговорената среща П. заявил на ищцата, че дружеството няма възможност да внася дължимите осигуровки за периода, в който ищцата ползва отпуск поради майчинство, поради което й поставил условие да бъде преназначена на друга длъжност с изпитателен срок, като внася от себе си всичи дължими от работодателя суми във връзка с осигурителните задължения. Ищцата отказала.
На 10.09.2024г. ищцата К. А. се явила при работодателя, за да получи трудовото си възнаграждение за месец август, като й била изплатена съответната дължима сума.
На 12.09.2024г. на ищцата К. А. бил издаден болничен лист № Е20242786475, за отпуск за периода от 11.09.2024г. до 10.10.2024г., с диагноза: лъжливо раждане преди навършени 37 гестационна седмица.
Видно от справка от ТП на НОИ – Благоевград, работодателят е представил болничния лист пред НОИ с придружително писмо вх.№Р14-01-000-00-0014994815/07.10.2024г.
3
По посочения болничен лист бил постановен отказ за заплащане на обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение на 11.09.2024г.
Разпечатката съдържа 50 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff88fead-a510-42b9-b01e-19069d4f48b1