Решение № 332 от 04.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Т. К. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600605 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 29.10.2025г., постановена по НОХД № 3481/2025 г., СРС, НО, 111-ти състав, на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимите И. С., А. Б. - Х. и Б. В. за невиновни в това, че на 22.04.2021г. в гр.София, пред надлежен орган на властта – нотариус С.Н., вписан под рег. № 786 в Нотариалната камара и с район на действие СРС, като свидетели по нотариално дело 171/2021г. за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Л.Б. върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по ККР, одобрен със Заповед РД -1815/17.03.2010г. с площ 838 кв.м, определен за УПИ 8 – 109, кв.5 по плана на с.Мало Бучино, Област София – столица, район „Овча купел“, ул. „Орлица“, ведно с построена в имота сграда с идентификатор *** с площ 22кв.м при съседи: ***,

***, 46721,3851.108 и *** съгласно скица 15 – 995232 – 25.10.2020г., издадена от СГКК София, устно съзнателно потвърдили неистина, заявявайки неверни факти и обстоятелства в разпита си като свидетели – престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от СРП, в който се твърди, че атакуваният съдебен акт е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

С определение от 29.01.2026г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В хода по същество представителят на СГП поддържа подадения протест с подрбоно 1 изложените съображения в него. Моли съдът да признае трите подсъдими за виновни и да им наложи наказание към минимума, а именно – 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 за срок от 3години.

Защитата на подс.С. в лицето на адв. М. моли съдът да потвърди атакуваната присъда, тъй като същата е правилна, обоснована и законосъобразна.

Защитата на подс.Х. в лицето на адв. П. моли съдът да остави протеста без уважение , като потвърди първоинстанционната присъда, тъй като СРС е стигнал до обоснования извод за невиновността на неговата подзащитна.

Защитата на подс.В. в лицето на адв. Х. пледира за потвърждаване на атакуваната присъдата, като намира подадения протест за необоснован и едностранно интерпретиращ доказателствената съвкупност. Счита, че не са налице както обективните, така и субективните признаци от състав на престъплението по чл.290 от НК.

В правото си на последна дума и трите подсъдими С., Х. и В. молят съдът да уважи решението на СРС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на присъдата по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лица, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите, с оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново. Не се констатира допускането на каквото и да е нарушение нито при събиране на доказателствата, нито при извеждане на правнорелевантните факти, като СРС подробно е изложил своите съображения за приемането на определени, значими за процеса факти, вкл. посещението на процесния имот в с. Мало Бучино както от страна на свидетелката Б., така и от страна на трите подсъдими. Всички доказателствени източници са били подложени на внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната съвкупност при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, така както той е бил очертан с обвинителния акт, е формирано въз основа на валидни доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.

Правилно районният съд е посочил, че по отношение собствеността на имот са налице юридически неясноти и неуредици, обусловили и погрешната представа у св. Б., че е собственик на имота. Това обстоятелство, съчетано и с липсата на постоянен надзор над имота и хора, които да го стопанисват, е било възприето и тълкувано от свидетелката Б. през призмата на единствен владелец на имота, което си усещане същата е предава и на своите приятелки – подсъдимите С., Х. и В.. Съвсем основателно първата инстанция се е позовала на показанията на свидетелите М. и св. Б., за да установи наличието на юридически пропуск, допускащ съществуването на взаимоизключващи се собственици на един и същи имот, находящ се в с. Мало Бучино, които се допълват и от изложеното от свидетелите К., Г., Т. и Г.. Отчетено е и обстоятелството, че с оглед административни грешки в описанието, 2 придобитият от св. Б. посредством обстоятелствена проверка имот се е оказал с други собственици, което обстоятелство обаче не може да обуслови извод за умишлено затаяване на истина от страна на подсъдимите С., Х. и В. по повод възприетото от тях отсъствие на други лица, грижещи се за имота. Акуратно районния съд е обърнал внимание, че почти всички доказателства са неотносими към главния спор на доказване по делото, свързан с декларирането пред нотариуса възприятия от страна на подсъдимите, а касаят неуредените гражданско правни отношения между спорещите страни по повод собствеността върху парцела.

Действително в случая са налице две лица, претендиращи собственост върху процесния имот – свидетелката Ал. М. и св. Б., като и двете са със субективното усещане, че са единствените собственици на имота и че липсват други лица, предявяващи претенции към последния. От показанията на свидетелите Б., Н., К. и Г. контролираният съд е установил както причината за започване на охранително производство по издаване на констативен нотариален акт за собственост на името на св. Б., така и провеждането на самата охранителна процедура по реда на ГПК с участието на подсъдимите С., Х. и В. като свидетели, установяващи продължителното владение на имота от страна на св. Б.. На тази логическа плоскост и с оглед заявеното от свидетелките В. за епизодични появи на лица в съседния на тях имот, а именно – процесния, находящ се в с. Мало Бучино, ул. „Орлица“ и липсата на възприятие у свидетелките за постоянно полагана грижа за последния, правилно районният съд е приел като логически издържана версията на св. Б. и съответно протоколираното в проведените разпити пред нотариус С.Н. от страна на подсъдимите, че не знаят други лица освен Б. да имат претенции към имота. Твърденията на Б. за посещения на имота през годините с различни хора, сред които и трите подсъдими, въззивният съд на свой ред също счита за добросъвестно поднесена информация, отговаряща на действителния ход на събитията. Декларираното незнание у трите подсъдими в имота да ходят трети лица, съпоставено с констатираната липса на постоянно пребиваващи хора в парцела, правилно е отчетено от СРС като тяхната действителна представа за ситуацията и собствеността на имота в лицето на тяхната приятелка – свидетелката Б..

Предметът на доказване по това дело действително е депозирането на неверни твърдения пред орган на власт, а не правото на собственост върху недвижим имот. Макар в процесния случай двете неща да са взаимосвързани, доколкото са инкриминирани свидетелски показания във връзка с развило се охранително производство по издаване на констативен нотариален акт, действителното право на собственост не е предмет на разглеждане и проверка от настоящия съд, още повече – налице е висящ гражданско правен спор по повод същото. С оглед така изложените съображения въззивният съд намира голяма част от показанията, депозирани в хода на проведеното съдебно следствие, за неинформативни и неотносими към престъпната деятелност, вменена на трите подсъдими.

Така от свидетелските показания на М., М., Й., К. и К. се установява правото н собственост на свидетелката Ал. М., придобила процесния имот от дядо си след направено в нейна полза дарение. Акуратно СРС е обърнал внимание на близките роднински отношения на тази група свидетели със св.Ал.М., с оглед на което е подложил на внимателен анализ заявеното от тях, отчитайки тяхна евентуална заинтересованост.

По делото са налице безспорни доказателства, че свидетелката Ал. М. заедно със своето семейство и това на съпруга си – св. М. М., през годините, следващи смъртта на баща й, са навестявали имота и са събирали плодове, но тези посещения са били епизодични и с непродължително времетраене. Това обстоятелство обуславя извода, че е напълно възможно свидетелката Б. заедно с подсъдимите да е посещавала имота и да не са виждали други лица, които да полагат грижи за него, а оттам - и изградените представи у подсъдимите С., Х. и В., че св. Б. е единственото лице, грижило се за имота и манифестирало намерение да го владее.

3

В противовес на заявеното от така посочената група свидетели стои информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Л. В. и Кр. В. (съседи, делящи ограда с коментирания парцел), ведно с тази от показанията на св. Б.. От заявеното от свидетелките В. се констатира фактът, че някога за процесния имот се е грижел „един дядо“, отглеждащ кошери и занимаващ се с пчеларство, като към онзи момент имотът е бил добре поддържан.

И двете свидетелки са категорични, че след неговата смърт, състоянието на имота се е влошило, като последният е бил силно занемарен, растителността значително се е увеличила, като двете жени не са възприемали хора, които да полагат грижи за последния, единствено Л. В. е виждала хора, които да събират плодове. Ценейки информационното съдържание на показанията на В., съдът констатира, че същите свидетелстват за появата на хора и разчистването на терена с багер, когато всъщност и са установили, че за съседния им имот е налице спор за собственост.

По делото липсват доказателства, които да внесат съмнение в добросъвестността на инкриминираните показания и обстоятелството, че трите подсъдими не са посещавали имота заедно със св. Б., съответно не са възприели неговото състояние и факта на владение от нейна страна, съответно – пред св. С.Н. в качеството й на нотариус да са декларирали обективно неверни обстоятелства.

Следва също да се посочи, че доколкото е установено нерегулярно посещение на имота от страна на св. Ал. М. и нейните роднини, то може да се приеме, че в разпитите си като свидетели в извършвана обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на св. Л. Б. по реда на чл.587 от ГПК съответно пред нотариус, подсъдимите С., Х. и В. не са потвърждавали неистина, т.е. верността на изложените от тях факти (или поне частично такава) се явяват пречка за ангажирането на наказателната им отговорност за деяние за лъжесвидетелстване във варианта му на потвърждаване на неистина.

От правна страна:

Въз основа на направената оценка на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е достигнал до правилния извод, че с поведението си подсъдимите С., Х. и В. не са осъществили престъпния състав на престъплението, за което са предадени на съд, а именно – по чл.290, ал.1 от НК.