Решение № 219 от 10.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Ф. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201188 по описа за 2023 година Касационното производството е образувано по жалба от подсъдимия С. С. С., чрез защитника адвокат Н.М. от АК – Добрич срещу въззивна присъда, постановена по ВНОХД № 329/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с която се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, а именно нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В писменото допълнение към жалбата касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се аргументира с доводи за случайно деяние по чл.15 от НК, а по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - с произнасяне на въззивния съд извън рамките на обвинението, без съответен протест или съответна жалба на частните обвинители срещу първоинстанционната оправдателна присъда и в нарушение на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК поради липса на обективна, пълна и внимателна оценка на съдържащата се в доказателствените източници информация и се потвърждава искането подсъдимият да бъде оправдан от ВКС.

Подадената от другия защитник на подсъдимия – адвокат Х.Х. касационна жалба срещу същата въззивна присъда е била върната с Разпореждане № 201/20.06.2023 г. на съдията - докладчик по ВНОХД №329/2022 г. на АС - Варна, потвърдено с Определение № 527/20.11.2023 г.

1 по н.д. № 1023/2023 г. на ВКС, трето н.о., поради което изложените в нея доводи и касационни основания не подлежат на обсъждане в настоящото решение.

Подсъдимият С. С. и защитникът му адвокат Х.Х. се явяват пред ВКС и поддържат подадената от другия защитник – адвокат Н.М. касационна жалба и писменото допълнение към нея , както и направените алтернативни искания.

Вторият защитник на подсъдимия – адвокат Н.М., не се явява пред ВКС, редовно призована.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховната прокуратура изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба поради липса на претендираните касационни основания и предлага ВКС да остави в сила обжалваната въззивна присъда.

Частният обвинител Д. М. Д. и повереникът й адвокат Мая Д., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба на подсъдимия и писменото възражение на останалите частни обвинители.

Не се явяват частните обвинители М. Б. С., П. Б. С. и Й. Г. С. и повереникът им адвокат С.К., редовно призовани. Последната е представила писмено възражение срещу касационната жалба на подсъдимия, с което моли ВКС да остави в сила въззивната присъда и да й присъди възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за безплатно предоставена правна помощ, за което представя договори за правна защита и съдействие на частните обвинители.

В последната си дума подсъдимият моли ВКС да остави в сила първоинстанционната оправдателна присъда.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 260000 от 22.08.2022 г. по НОХД № 403/2019 г. на Окръжен съд – Добрич подсъдимият С. С. С., роден на 20.09.1957 г., е бил признат за невиновен и оправдан изцяло по обвинението за престъпление по чл.123, ал.1 НК, за което е предаден на съд с обвинителен акт от 12.12.2019 г. по съображения, че подсъдимият не е извършил вменените му с обвинението нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и че инкриминираните публично правни задължения не са в причинно следствена връзка с вредоносния резултат. С присъдата първоинстанционният съд е постановил направените деловодни разноски да останат за сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.

С въззивна присъда №3 от 17.03.2023 г., постановена по ВНОХД № 20223000600329 по описа за 2022 г . на Апелативен съд – Варна (предмет на настоящата касационна проверка) първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо това е постановена нова въззивна присъда, с която подсъдимият С. С. С. е признат за виновен в това, че на 01.03.2013г. в 2 гр.Добрич в сграда, ползвана от „С....“ ООД - гр.Добрич, намираща се на ул.

„Опълченец Димитър Ковачев“ № 67, причинил по непредпазливост смъртта на Б. Михайлов С., ЕГН **********, настъпила на 30.09.2014г., поради което и на основание чл.122, ал.1 НК и чл.54 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК отложил за изпитателен срок от три години, като го оправдавал по първоначално предявеното обвинение по чл.123, ал.1 НК.

Апелативният съд е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, включително направените от частните обвинители М. Б. С., П. Б. С. и Й. Г. С. пред първата инстанция на основание чл.189, ал.3 НПК, като го е осъдил да плати и адвокатско възнаграждение на повереника им на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна правна помощ.

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На първо място се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила свързани с постановяване на осъдителна присъда въз основа на факти, които не са предявени с обвинителния акт, а именно, че в обекта, в който станал инцидентът, се извършвал основен ремонт без строително разрешение и без той да е въведен в експлоатация по съответния ред. Принципно правилно и съобразно установения в чл.6 от ЕКПЧ стандарт за справедлив съдебен процес жалбоподателят изтъква, че фактическите предели на произнасяне на въззивния съд по повдигнатото от прокурора обвинение се очертават от обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед правото на защита на подсъдимия е недопустимо за първи път в мотивите на присъдата съдът да дефинира по - широки рамки на обвинението, като вмени на подсъдимия факти извън обхвата на обвинителния акт.

Сравнителният анализ на съдържанието на обжалваната присъда и обстоятелствената част на обвинителния акт не разкрива твърдяното процесуално нарушение, тъй като оспорените като „непредявени“ факти присъстват в обвинителния акт, препис от който е бил своевременно връчен на подсъдимия. На стр.2 и стр.4 от обвинителния акт изрично е посочено, че сградата е била „в състояние на недовършен ремонт“, както и че строителният обект „все още не е бил пуснат в експлоатация“ (вж. л. 5 и л.7 от НОХД №403/2019 г. на ОС – Добрич). Видно от мотивите на атакуваната присъда въззивният съд е ангажирал отговорността на подсъдимия за престъпление по чл.122, ал.1 от НК не поради невъвеждане на сградата в експлоатация, който факт е безспорен между страните, а защото подсъдимият като управител на търговското дружество – собственик на сградата, допуснал въпреки това там да се извършва трудова и търговска дейност, както и поради знанието му, че въпросният отвор, в който паднал пострадалият, не е бил обезопасен с парапети или ограждения, включително на стълбището към втория етаж, където се намирал този отвор - все факти, които са включени изрично в обвинението. Поради това не може да се приеме, че контролираната съдебна инстанция се е произнесла отвъд обема на обвинението, нарушавайки правото на защита на подсъдимия.

3

На второ място, въззивното производство е образувано по редовни и допустими протест на прокурора и жалба на частните обвинители с аналогични и съответни по смисъла на чл.336, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК искания за отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и признаване на подсъдимия за виновен за престъплението по чл.123, ал.1 от НК, предмет на обвинението, което е по-тежко от това по чл.122, ал.1 от НК, за което въззивният съд го е признал за виновен. Прокурорът във въззивния протест и частните обвинители във въззивната жалба са направили съответни искания за налагане на наказание на подсъдимия в рамките на индивидуализираното такова от въззивния съд. Поради това осъждането на оправдания от ОС – Добрич подсъдим от контролираната инстанция не е лишено от процесуално основание предвид иначе коректно изброените в допълнението към касационната жалба предпоставки за оспорения процесуален резултат от въззивната проверка, които са налични по делото.

На трето място, налага се да се направи уточнение, че отправеното в касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354, ал.1, т.2 от НПК), но само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства. От изложените от касатора съображения е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд, като се твърди обратното на приетото от въззивния съд, а именно, че мястото на инцидента не е работното място на пострадалия, подсъдимият не му е възлагал работа на втория етаж на сградата и не е имало необходимост той да се качва там, както и че вторият етаж се е ползвал само от управителите на търговските дружества, а не и от работници и служители, както е приел въззивният съд, поради което счита осъждането за неправилно. Следва да се направи и уточнението, че тези аргументи в допълнението към касационната жалба са за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото с тях се изразява несъгласие с фактическите изводи на предходната съдебна инстанция, че достъпът до втория етаж е бил свободен въпреки необезопасения отвор и не само управителите, между които е подсъдимият, но и други лица са достъпвали безпрепятствено тази част от недовършената сграда като например свидетелката Т.И. (технически сътрудник на подсъдимия), чието работно място е било именно на втория етаж, където е бил необезопасеният отвор. Както е известно, необосноваността не е сред основанията, на които може да се предизвика касационна проверка и настоящата инстанция няма правомощие да установява нови фактически положения освен в хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК при т.нар. трета касация, която не е налице, защото настоящото касационно производство е първо по ред. Поради това и за да отговори на възражението, че при оценката на доказателствата съдът е направил неправилен извод относно осъществено ли е изпълнителното деяние, описано в обвинителния акт от подсъдимия, настоящият касационен състав изследва доказателствената дейност на въззивния съд на база следващото възражение на касатора за съществени процесуални нарушения, свързани с правилата за изграждане на вътрешното убеждение на решаващия 4 съд по чл.13, чл. 14, ал. 1 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, което подлежи на касационна проверка. В тази връзка следва да се отбележи, че макар предходните две съдебни инстанции да са направили различни изводи относно деянието и вината на подсъдимия, те са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в достатъчен обем съобразно подлежащите на доказване обстоятелства, релевантни за делото, очертани в разпоредбата на чл.102 от НПК, не само за конкретното обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, по което подсъдимият е оправдан, но и относно по - леко наказуемото престъпление по чл.122, ал.1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен. ВКС се съгласява с посоченото от въззивния съд, че макар установената от него фактическа обстановка да е аналогична с тази на ОС – Добрич, тя е по-детайлна, което видно от мотивната част на въззивната присъда и е обяснимо предвид изведената допълнителна информация от заключението на съдебната инженерно-техническа експертиза, назначена във въззивното съдебно следствие за реализираното строителство, характера на отделните СМР в сградата и невъвеждането й в експлоатация по реда на ЗУТ.

Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff885f33-1a26-48c7-9066-b83c72ed482e