Решение № 996 от 16.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря АА.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание по чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК и насрещен иск с правно основание по чл.23 от ЗПК.

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Д. А. Г с ЕГН ********** със служебно известен на съда настоящ адрес гр.Ш, ул.“М“ № 24, вх.4, ет.1, чрез адв. Д Г от АК-Л, със съдебен адрес гр.Т, ул.“*********“ № 4, офис 30 срещу „К“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“В“ № 146 (сграда А), ет.4 и „*******“ ЕООД с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“В“ № 146 (сграда А), ет.4.

В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. между ищцата и първия ответник бил сключен Договор за потребителски кредит с № *******. С договора кредитодателят предоставил на ищцата сума в размер на 4 300 лв., при лихвен процент 39.59 %, ГПР – 47.63 %, при срок за погасяване 24 месеца, като следвало да бъде върната обща сума в размер на 6 342.69 лв. В чл.4 от договора е посочено, че ако кредитополучателят е избрал да предостави обезпечение на „К“ ЕАД, то следвало да представи банкова гаранция в срок от 10 дни или сключвал договор за поръчителство от одобрен от първия ответник поръчител в срок от 48 часа. При непредставяне на обезпечение се считало, че заявлението за кредит не било одобрено и договорът не пораждал действие. При непосочване, че кредита е обезпечен, то заявлението се разглеждало за 14 дни.

При сключването на договора за кредит, ищцата сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник – „*******“ ЕООД, за което дължала допълнително възнаграждение в размер на 3 396.78 лв., като така следвало да се върне обща сума не 6 342.69 лв., а 9 739.47 лв. Посочва се, че в случая договорът за кредит бил недействителен, 1 поради неточното посочване на ГПР, тъй като в него не се включвала премията по договора за поръчителство. Същевременно условието поръчителят (определен само и единствено като юридическо лице и предварително одобрен от кредитора) водило до неравнопоставеност в правата на страните по договора, тъй като нарушавало свободата на договаряне и бил в полза само на кредитора. Липсвала и възможност за индивидуално договаряне, още повече, че едноличен собственик на капитала на поръчителя бил кредитора по договора. Така се касаело за „скрито“ възнаграждение и до оскъпяване на кредита. Разликата в сроковете на разглеждане на заявленията за кредит без и с обезпечение водило до принуда потребителя да сключи кредита с обезпечение. Следователно клаузата на чл.4 от договора била неравноправна и съответно нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП. Отделно от това договорът за кредит бил недействителен, тъй като заемодателят получавал директно възнаграждението за поръчителя, а още повече, че същото се дължи без значение дали отговорността на гаранта е ангажирана. Затова възнаграждението трябвало да бъде включен в ГПР като разход по кредита. Посочва се и съдебна практика в тази връзка. Договорът за поръчителство от своя страна бил нищожен, тъй като възнаграждението се дължи без насрещна престация, което накърнявало добрите нрави. Ответниците били и свързани лица, доколкото първия ответник бил собственик на капитала на второто ответно дружество, така също периода на дължимост на сумите по договора бил един и същ, а възнаграждението на поръчителя било включено в погасителната вноска по кредита.

В заключение се иска прогласяване недействителността на Договора за потребителски кредит, както и недействителността на Договора за поръчителство.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на „К“ ЕАД, като се счита, че исковете са неоснователни. В процесния договор за кредит ясно и недвусмислено бил посочен ГПР, общата дължима сума и допусканията използвани при изчисляването на ГПР. Възнаграждението по кредита за поръчителство не следвало да се включва в ГПР, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ответникът не е имал информация за размера на възнаграждението по договора за поръчителство, че да бъде включван като разход в ГПР.

Твърди се, че договорът за поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД. Свързаността между ответниците, дори и да е налице, не влечала недействителността на договорите, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която длъжникът дължал възнаграждение на другия ответник. В заключение се моли за отхвърляне ан исковете.

В срока за писмен отговор била депозирана насрещна искова молба, с която се иска в случай на признаване недействителостта на договора осъждането на ответника по НИМ за сума от 1 700 лв., представляваща чистата стойност на кредита по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на НИМ до окончателното изплащане на вземането. В писменият отговор по насрещната искова молба се твърди, че с оглед недействителността на договора за заем, то насрещната искова претенция е неоснователна.

2

В писмения отговор на втория ответник „*******“ ЕООД не се оспорва възникването на облигационни правоотношения между ищцата и „*******“ ЕООД по повод сключен Договор за поръчителство. Доколкото договорът за поръчителство е сключен след сключването на договора за кредит, то параметрите на втория са вече уговорени и възнаграждението за поръчителя няма как и не следва да бъде включено в ГПР. Избора на ищцата да бъде обезпечен кредита е направен от нея и изцяло доброволно. В заключение се моли да бъде отхвърлен искът, като неоснователен, като се претендират разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не изпраща и представител.

Депозирано е становище от адв. Г, с което се моли делото да се гледа в тяхно отсъствие, като се излагат и доводи по съществото на спора и такива във връзка с възнаграждението му.

Моли се за уважаване на исковете и се иска присъждане на разноските.

За ответника „К“ ЕАД не се явява представител, като в постъпилото по делото становище се иска даване ход на делото в тяхно отсъствие, поддържа се писменият отговор и се моли за отхвърляне на иска срещу тях, като се поддържа и насрещната искова претенция и се моли за положително решение по нея.

Ответникът „*******“ ЕООД в писмена молба моли да бъде даден ход на делото и излага становище по същество.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за кредит № ******* от **/**/****г. дружеството предоставило на ищцата сума в размер на 4 300 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 39.59 % и ГПР от 47.63%, като срокът на договора бил 24 месеца. Общия размер на всички плащания бил 6 342.69 лв., като в договора бил включен и погасителен план за общо 24 анюитетни погасителни вноски. Съгласно чл.12, Раздел III от Общите условия за предоставяне на кредити, както и чл.4 от договора за кредит, кредитополучателят можел да предостави обезпечение – банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че кредита не е обезпечен същият се отпуска в срок от 14 дни от подаване на заявлението, а при условие, че е обезпечен в срок от 24 часа. При непредставяне на обезпечението, съгласно заявлението, то се счита, че заявлението не е одобрено.

На **/**/****г. между „К“ ЕАД и „*******“ ЕООД бил сключен Договор за поръчителство, с който „*******“ ЕООД се задължавал да отговаря пред „К“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения по договора, като са посочени данните на кредитополучателя и размера на кредита.

На **/**/****г. между „*******“ ЕООД и ищцата Д. А. Г се сключил Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му, възникнали по силата на Договор за потребителски кредит. В чл.4 от договора било уговорено, че поръчителят има право на 3 възнаграждение за изпълнение на задълженията си, като в случай, че ги изпълни има право да получи от потребителя платените суми, законната лихва и разноските направени от него.

Съгласно чл.8 от договора потребителят дължал възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя, което било определено на 3 396.78 лв. разсрочено в 24 месечни вноски с намаляващ размер.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като компетентно, пълно и обосновано дадено. В него вещото лице посочва, че със сумата по кредита от 4300 лв. е погасено старо задължение (от 3952.59 лв.) и е направен превод в полза на ищцата от 347.71 лв. Ищцата е заплатила по кредита сума в размер на 2600 лв., разпределена както следва: по вноската за поръчителство - 1187.76 лв., за извънсъдебно събиране на просрочени задължения - 140 лв., за лихва за забава - 14.93 лв., за договорна лихва – 672.30 лв., за главница – 585.01 лв. Посочва се, че стойността на получения ГПР с включване на възнаграждението за поръчителство е над 2 пъти по-голям над допустимата стойност по ЗПК. Сумата от 1700 лв., представлявала чистата стойност на незаплатената главница по кредита, получена като разлика между отпуснатия заем от 4300 лв. и платеното по договора от ищцата в размер на 2600 лв.

От така изложената фактическа обстановка и приложени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.

По отношение на основателността на исковете: Страните не спорят, че между ищцата и двете ответни дружества са възникнали облигационни отношения основани на сключени помежду им договори. В случая ищцата има качеството “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), тъй като сключения между страните договор за кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателят – физическо лице и същата се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. При спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията ЗПК. В случая ищцата въвежда възражения за недействителност на договора за кредит, които съдът намира за основателни с оглед на неговото съдържание, като е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, който изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като е налице и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. В конкретния случай ГПР по Договора за кредит № *******/**/**/****г. и общата дължима сума по кредита не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. ГПР посочен в договора не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен със „*******“ ЕООД.

4

Вещото лице посочва, че при включването на възнаграждението на поръчителя, то размерът на ГПР би надвишил два пъти допустимия по закон. Следва да се отбележи, че съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от ОУ за предоставяне на кредити в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.