Решение № 47 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601601 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХI на НПК.

С присъда №12 от 26.03.2025г. по НОХД№78/2025г. Софийски окръжен съд, НО, 1-ви състав е признал подс. Б. Б. Д., роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, с постоянен адрес: ***, с основно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН:

********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.08.2023 г., около 08,50 ч. на ПП I-8, на км 39+800, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ровър 45“ с рег. № ***, с посока на движение от гр. Сливница към гр. София, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“, като не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението, която опасност се изразявала в маневра „завиване в обратна посока“ извършвана от товарен автомобил „МАЗ 5337“ - цистерна с рег. № ***, управляван от Д. И.

П., като навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпил удар с товарния автомобил и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с водача на товарния автомобил Д. И. П. е причинил смъртта на Г. М. К. с ЕГН: ********** от ***, като Д.ието е извършено след употреба на наркотични вещества - „канабис 25“ и е управлявал моторното превозно средство, без да има необходимата правоспособност, изискуема по закон, поради което на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, съдът е постановил наложеното на подс.Б. Б.

Д. наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим.

1

Със същата присъда, Софийският окръжен съд е признал подс. Д. И. П., роден на *** г. в ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес: ***, с основно образование, женен, неосъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.08.2023 г., около 08,50 ч. на ПП I-8, на км 39+800, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил „МАЗ 5337“ - цистерна с рег. № ***, с посока на движение от гр. Сливница към гр. София, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“, като при извършване на маневра „завиване в обратна посока“ е пресякъл двойна непрекъсната линия М2, разделяща двете платна за движение и навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпил удар с лек автомобил марка „Ровър 45“ с рег. № ***, управляван от Б. Б. Д., и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Б. Б. Д. е причинил смъртта на Г. М. К. с ЕГН: ********** от ***, поради което на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал.

2 НПК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението при същата фактическа обстановка да е нарушил чл. 62, ал. 2, т. 2 ППЗДвП.

На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. Д. И. П., за срок от 5 /пет/ години.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК, съдът наложил на подс. Д. И.

П., наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 /четири/ години, като на основание чл. 59, ал. 4 НК приспаднал времето, през което за същото Д.ие е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

Софийски окръжен съд постановил след влизане в сила на присъдата, иззетите по делото веществени доказателства: лек автомобил марка „Ровър 45“ с рег. № *** и товарен автомобил „МАЗ 5337“ - цистерна с рег. № *** да се върнат на правоимащите лица.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил подс. Б.

Д., да заплати по сметка на ОД на МВР гр. София направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 783,13 (седемстотин и осемдесет и три лева и 13 ст.) лева, а подс. Д. П., да заплати по сметка на ОД на МВР гр. София направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 783,13 (седемстотин и осемдесет и три лева и 13 ст.) лева.

Срещу постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от подс.Б. Д. чрез защитника му адв.С.. В жалбата се моли да бъде проверена законността, обосноваността и справедливостта на присъдата. Изразява се становище, че наложеното наказание е несправедливо и неоснователно завишено, и не съответства на личната обществена опасност на подсъдимия. Моли се да бъде изменена присъдата и да бъде постановено решение, с което да бъде намалено наложеното наказание, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. След изготвяне на мотивите към присъдата е депозирано допълнение към въззивната жалба на подс.Б. Д.. Твърди се, че първоинстанционният съд е определил размера на наказанието при неправилно отчитане на съотношението между отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Посочва, че основното смекчаващо вината обстоятелство, което не било отчетено в достатъчна степен е значително по-малкия принос на подс.Д. за настъпване на процесното ПТП. Според защитата, от доказателствата по делото било видно, че първопричината за настъпване на ПТП е изключително безразсъдната маневра на водача на товарния автомобил подс. П.. Не бил отчетен от съда и относително дългия период на наказателното производство, като подсъдимия Д. не е ставал причина за забавянето му. Подс.Д. е съдействал изцяло на разследването, направил е пълни самопризнания, а в съдебна фаза делото е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК. Поради това и изключително добрите му характеристични данни, трудовата заетост, грижите му за 2 възрастния му и болен баща, за детето му, както и фактът, че настъпването на смъртта на пострадалата е изключително лична трагедия за подсъдимия, то определеното наказание са явява завишено и следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, съответно с приложение на чл.66 от НК.

В съдебно заседание на 27.01.2026г., подсъдимите Б. Д. и Д. П. се явяват лично и със защитниците си.

Частните обвинители В. Н. и А. Н. не се явяват, редовно призовани, като за тях се явява адв. Б. М..

Частните обвинители Д. С., Й. С. и Б. С. са уведомени, но не се явяват, като и тримата се представляват от адв. К.а А..

В хода по същество, защитникът на подс. Д. – адв.С. пледира за намаляване на наложеното наказание, като преповтаря доводите изложени в жалбата. Счита определеното от първия съд наказание за завишено и несъобразено със съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Застъпва становище, че съдът не е отдал достатъчно значение на изключително по-големия принос на другия подсъдим за настъпването на произшествието. Освен установените смекчаващи вината обстоятелства, защитата посочва, че процесното ПТП и настъпилата смърт са изключителна трагедия за подсъдимия, тъй като загиналата е била негов партньор в живота и той е бил като баща на двете й деца. Наред с това, подсъдимият е изразил съжаление за станалото и е демонстрирал стабилно и последователно процесуално поведение. Изцяло е съдействал на разследването като е направил самопризнания още на досъдебната фаза, включително и такива по реда на чл.372 т.2 от НПК, което също следвало да се отчете като допълнително основание за смекчаване на наказанието. Моли да бъде уважена жалбата и да бъде изменена присъдата, като бъде намалено наказанието при условията на чл.55 от НК и да бъде приложен чл.66 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието.

Подсъдимият Б. Д. се придържа към казаното от своя защитник, като изразява съжаление за постъпката си и иска да поеме отговорност за децата. Посочва, че е загубил партньора в живота си. Моли за условна присъда.Реализирайки правото си на последна дума отново изразява съжаление за постъпката си и моли да бъде намален размера на наложеното му наказание.

Подсъдимият Д. П. чрез своя защитник – адв.Ч. не възразява срещу искането направено в жалбата на подс. Д. и счита, че няма законова пречка да се уважат изложените доводи.

Адвокат М., като повереник на частните обвинители В. Н. и А. Н., счита жалбата за неоснователна и излага съображения за наличието на процесуални пречки за уважаване на искането за условно осъждане. Пледира за липса на основания за намаляване размера на наложеното наказание поради редица отегчаващи обстоятелства в поведението на подсъдимия, водещо до настъпване на вредоносния резултат при наличие на няколко квалифициращи признака, а именно управление на превозното средство при липса на правоспособност, както и управление на автомобила след употреба на наркотични вещества.

Според повереника, налице са и други отегчаващи обстоятелства в поведението на подсъдимия Д., като превишаване с 40 км.ч. над допустимата скорост за съответния пътен участък и липса на поставен предпазен колан на водача, което с останалите провинения, свидетелства за пренебрежително отношение към спазване на правилата за движение от страна на подсъдимия. Същото така, отказът за даване на кръвна проба за изследване, опровергава твърдението изложено в жалбата за оказано съдействие от подсъдимия на разследващите органи, като допълнително смекчаващо обстоятелство. В допълнение счита, че направеното от подсъдимия самопризнание не следва да се цени от съда като смекчаващо обстоятелство, а е предпоставка за проведеното производство по глава 27 от НПК и поблагоприятните последици за подсъдимия от това.

Повереникът на частните обвинители Д. С., Й. Б. С. и Б. Й. С. - адв. А. пледира за 3 потвърждаване на присъдата и оставяне на въззивната жалба без уважение. Счита, че не са налице условия за промяна на първоинстанционния съдебен акт, тъй като съдът е изпълнил изцяло задълженията си по чл.13 и чл.107 от НПК, изяснявайки всестранно, обективно и в пълнота фактическата обстановка по делото. Застъпва становище, че мотивите на съда са ясни, логични и последователни и се подкрепят изцяло от доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Според повереника, изложените в жалбата възражения, изразяват единствено субективното несъгласие с фактическите и правни изводи на първия съд, което само по себе си не е основание за отмяна на присъдата. В жалбата липсват сведения, които да навеждат за допуснати от първия съд съществени процесуални нарушения, както и непълнота в доказателствата при обсъждане на въпроса за обективната страна на Д.ието. Посочва, че първият съд правилно е приложил материалния закон, а наложеното наказание е било правилно индивидуализирано в изпълнение на целите, заложени в чл.36 от НК. Отчетена била обществената опасност на Д.ието и дееца и е бил постигнат справедлив баланс между превенцията и санкцията. Моли да бъде потвърдена изцяло присъдата, като бъде оставена без уважение жалбата на подс.Б. Д. като неоснователна.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна. Излага съображения за наличието на квалифициращи признаци при извършаване на Д.ието, а именно липсата на правоспособност у подсъдимия за управление на МПС, както и данни за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Според прокурора, тези обстоятелства значително са допринесли за липсата на адекватна реакция от страна на подсъдимия, който след като е забелязал предприетата маневра от другия подсъдим, очертаваща се като опасност за възникване на ПТП, вместо да намали скоростта и да спре, е предприел маневра довела до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Превишената скорост с която е шофирал подсъдимият Б. Д. е допълнителен фактор за настъпване на пътното произшествие.