Определение № 143 от 22.05.2024, Районен съд - Нова Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Нова Загора, 22.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Частно наказателно дело № 20242220200181 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на Р. А. К. с адрес гр. ******, срещу Постановление за приемане по компетентност и прекратяване на наказателно производство от 29.04.2024 г. по досъдебно производство № 814/2023 г. по описа на 01 РУ Стара Загора, пр. пр. № 10472/2023 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора /пр. пр. № 2281/2024 г. по описа на Районна прокуратура Сливен; ТО-НЗ № 405/2024 г./, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК.

Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно и не са извършени всички възможни и относими към предмета на разследването действия. Счита, че не са взети предвид нейните свидетелски показания, а неправилно са кредитирани показанията на св. Илиев.

На следващо място, счита, че не е налице лекомислие при извършване на деянието, тъй като лицето е извършило и други кражби, за което се води на отчет при ДПС-Нова Загора.

Районен съд-Нова Загора, след като се запозна с материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство № 814/2023 г. по описа на 01 РУ Стара Загора, пр. пр. № 10472/2023 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, е било образувано на 07.11.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на 09.09.2023 г. в гр. Стара Загора, е била отнета чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Айфон 1 1 “ с 1МЕ1 1:

352922118644078 и 1МЕ1 2: 352922118534295, от владението на собственика му Р. А. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да бъде присвоен - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Разследващите органи са приели, че през месец септември 2023 г. непълнолетният свидетел В.И.И. гостувал на пострадалата Р. А. К. в дома й в гр. Стара Загора. На 09.09.2023 г. К. отишла да изпрати непълнолетния си племенник до ж.п. гара Стара Загора. Докато чакали влака, двамата седнали на пейка в станционната градина до гарата. Свидетелят И. поискал от вуйна си мобилния й телефон „Айфон 11“, за да поиграе на игри. Пострадалата К. отключила устройството и го дала на своя племенник. И. запомнил паролата.

След като пристигнал влака за гр. Нова Загора, И. се качил, като мобилния телефон на пострадалата останал у него, тъй като тя забравила, че му го била дала. По-късно свидетелката К. решила да провери колко е часа и потърсила мобилния си телефон. След 1 като не го открила, тя предположила, че го била изгубила някъде по пътя или същият й е бил откраднат. К. подала сигнал в полицията.

Междувременно непълнолетният В. И. не върнал вещта на нейния собственик, а продължил да ползва телефона още две-три седмици, след което се разпоредил с него продал го на свидетеля Т.Л.Т. от гр. Нова Загора. Според И., Т. му бил дал сумата от 700 лева за телефона, но според Т. двамата просто били направили бартерна сделка, като разменили мобилните си телефони. Свидетелят Т. поставил в телефона на К. СИМ карта, която била регистрирана на името на неговата майка - Н.И.М.. След това той също ползвал телефона известно време и го продал за сумата от 150 евро на лице на име Б., докато били с майка си в Република Гърция.

По повод на подадения от Р. К. сигнал за престъпление от общ характер, била извършена проверка по случая от 01 РУ Стара Загора. След приключване на проверката материалите по преписката били докладвани в Районна прокуратура Стара Загора и било образувано досъдебно производство № 814/2023 г. по описа на 01 РУ Стара Загора, пр. пр.

№ 10472/2023 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на разследването, разследващите органи са счели, че инкриминираната вещ не е била открадната, а е била предоставена за ползване на непълнолетния В. И., след което той вместо да я върне на нейния собственик, се е разпоредил с нея в полза на трето лице.

Това имуществено разпореждане е станало в гр. Нова Загора, поради което наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура Стара Загора е изпратил досъдебното производство по компетентност на Районна прокуратура Сливен - ТО Нова Загора, с оглед данни за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, довършено на територията на гр. Нова Загора.

В хода на разследването по досъдебното производство няма привлечен обвиняем и не са взети мерки за процесуална принуда. Изготвена е съдебно-оценителна експертиза, видно от която пазарната стойност на инкриминирания мобилен телефон към датата на деянието възлиза на 446,33 лева.

Разпитани са като свидетели Р. К., Н.М. и В. И..

В своите показания св. К. е изложила, че е сложила в дамската си чанта телефона и се е запътила до гарата с лицето В. И.. Добавя, че му е дала за кратък момент телефона, но заявява, че е сигурна, че след това й е върнат и го е поставила в дамската си чанта.

При разпита си св. И. е посочил, че телефона му е даден от св. К., която е забравила, че е в него. Ползвал го е две три седмици и след това го е продал на друго лице за 700 лева.

В Постановлението за прекратяване прокурорът е приел, че описаното по-горе деяние следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, а не по чл. 194, ал.

1 от, тъй като според РП-Сливен телефонният апарат, бил предоставен доброволно от пострадалата Р. К. на св. В. И., за да го ползва.

На следващо място са изложени мотиви, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство и изпращане на делото на МКБППМН при Община Нова Загора за налагане на възпитателни мерки, тъй като И. се води на отчет в ДПС при РУ Нова Загора за извършени от него противообществени прояви, но е с чисто съдебно минало.

Разпитан в качеството на свидетел по делото е признал вината си и изразил съжаление за стореното.

Според РП-Сливен деянието не представлява голяма обществена опасност, тъй като е извършено от непълнолетно лице, което изразява съжаление за постъпката си. Стойността на присвоената вещ е под размера на една минимална работна заплата, установена за страната към датата на деянието. Намира, че в поведението на И. се наблюдават увлечение и лекомислие, поради което е счел, че наказателното производство следва да бъде прекратено и на основание чл. 61, ал. 3 от НК и делото да бъде изпратено на МКБППМН при Община Нова Загора за налагане на възпитателни мерки.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват 2 постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа.

На първо място, съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима, доколкото изхожда от легитимирано лице, имащо качеството на пострадало, по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, като същата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановлението.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК съдът следва да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

След анализ и преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира обжалваното постановление за незаконосъобразно и необосновано.

Производството по чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999 г. на Конституционния съд на РБ предели на съдебен контрол следва да провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по - нататък извършени ли са всички последващи процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора. В смисъла на изложеното не следва да се очаква от съда да даде указания по отношение кое лице да бъде привлечено към наказателна отговорност и по каква правна квалификация, тъй като това е извън правомощията му на тази фаза на наказателното производство. Съгласно посоченото решение на Конституционния съд чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава, дали да привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление.

В случая са извършени голяма част от относимите към предмета на доказване процесуално - следствени действия, но извън това са останали неоценени или неизвършени такива, които могат да потвърдят или да отхвърлят достоверността на гласните показания.

Районният прокурор следва да изложи собствени мотиви, като обясни защо кредитира показанията на св. И., което е лицето извършило деянието, но не кредитира показанията на св. К.. В своите показания св. К. излага, че е сложила в дамската си чанта телефона и се е запътила до гарата със св. И.. Добавя, че му е дала за кратък момент телефона, но заявява, че е сигурна, че след това й е върнат и го е поставила в дамската си чанта.

Макар и да няма качеството на подсъдим св. И. е извършител на деянието, което не отрича и неговите показания следва да се преценят на плоскостта на обясненията на подсъдим, поради техния амбивалентен характер. С оглед, че по този начин реализира и правото си на защита и показанията му не следва да се преценяват изолирано, а много внимателно като всичките им части следва да се съпоставят с останалия доказателствен материал (РЕШЕНИЕ № 134 ОТ 21.04.2010 Г. ПО Н. Д. № 62/2010 Г., Н. К., ІІ Н. О. НА ВКС и РЕШЕНИЕ № 297 ОТ 07.06.2013 Г. ПО Н. Д. № 790/2013 Г., Н. К., ІІІ Н. О. НА ВКС).

Нужен е обстоен анализ защо едни показания се кредитират а други не, защото тяхната достоверност влияе на правната квалификация на деянието.

На следващо място, освобождаването от отговорност на непълнолетен на основание чл. 61, ал. 1 от НК може да стане само при предвидените в тази норма предпоставки. Законът предписва наличие на три условия: деянието да не представлява голяма обществена опасност, деецът да го е извършил поради лекомислие или увлечение и спрямо него да може успешно да се приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН.

3

Лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и последиците от извършването и други. В случая въпросът за интелектуалните и оценъчни способности на непълнолетната не е изследван. За настоящия съд е несъмнено, че установяване на обстоятелствата дали непълнолетният деец е действал поради увлечение или лекомислие налагат ползването и на специални знания, поради което назначаването на съответна психиатрична и психологична експертиза е задължително.

В делото няма доказателства относно емоционално-волевото състояние на непълнолетните в момента на извършване на деянието, което да се характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства. По делото напълно липсват доказателства, позволяващи преценка относно признака "лекомислие". Последното е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му (съгласно Постановление № 6 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС).