Решение № 588 от 20.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Враца, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20261420105511 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Еконт Експрес” АД, ЕИК: 207839658, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Славянски“ № 16, против Т. А. Ф., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Бели извор, ул.

„Александър Стамболийски“ № 8.

Ищецът „Еконт Експрес“ АД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. А. Ф. за следните суми: 1 101.32 евро, представляваща дължимо от работника обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2026 г. до окончателното й изплащане; 25.56 евро, представляваща обезщетение за претърпени от работодателя имуществени вреди, вследствие на извършено по непредпазливост нарушение на установените правила и процедури в предприятието на работодателя относно невъведен горивен лист съгласно Констативен протокол от 28.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2026 г. до окончателното й изплащане; 22.54 евро – държавна такса и 251.68 евро – адвокатско възнаграждение.

За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед № ****/***.**.** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4362/2026 г. по описа на Районен съд – Перник. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният в срок е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че между ищеца „Еконт Експрес“ АД, в качеството му на работодател, и ответника Т. А. Ф., в качеството му на служител, е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № ****/11.11.2024 г. Ответникът заемал длъжността „Куриер“ в Мобилен офис Еконт Банишора – гр. София. Съгласно раздел 1

I, т. 5. от Длъжностната характеристика на г-н Ф., той следвало да извършва следните действия: да приема, съхранява и доставя пратки, пари и свързаните с това документи от и до адрес на клиента, като въвежда своевременно данните по това в информационните системи на Еконт; да обработва парични преводи; да събира и отчита на дружеството парични средства и материални ценности; да изпълнява процедурите и инструкциите към тях, описани в наръчника по качество на Еконт и носи пълна финансова и материална отговорност при изпълнение на задълженията си по сключения Трудов договор. В допълнение, в раздел II, т. 1 от Длъжностната характеристика отново било посочено, че служителят носи пълна материална, финансова и наказателна отговорност за неизпълнение, неправилно или непълно изпълнение на задълженията си по тази длъжностна характеристика.

При извършена проверка в Дружеството ищец се е установило, че: на 06.10.2025 г. служителят не е отчел по установената от Работодателя процедура сума в размер на 3 155,49 лв., представляваща събрани от служителя при изпълнение на трудовите му задължения наложени платежи и възнаграждения за куриерски услуги от клиенти на работодателя по предадени пратки; на 07.10.2025 г. служителят не е отчел по установената от работодателя процедура сума в размер на 1 042,29 лв., представляваща събрани от служителя при изпълнение на трудовите му задължения наложени платежи и възнаграждения за куриерски услуги от клиенти на работодателя по предадени пратки. С оглед на гореизложеното била съставена Заповед № *****/**.**.*** г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Т. А. Ф., като със Заповед № 443/20.10.2025 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ.

Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължал на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение.

Съгласно Раздел IX, т. 1 от Трудовия договор, срокът на предизвестие бил два месеца, т.е. дължимата сума за обезщетение била 2 154.00 лв./1 101.32 евро, изчислена спрямо брутното месечно трудово възнаграждение на г-н Ф., което било в размер на 1 077 лв./550.66 евро.

Уволнението на г-н Ф. било законно, тъй като била спазена изцяло уредената в Кодекса на труда процедура, а именно: преди налагане на уволнението съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят изискал писмени обяснения от служителя и събрал и оценил всички посочени доказателства; срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ бил спазен, тъй като нарушенията били констатирани на 6-ти и 7-ми октомври 2025 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била издадена на 20.10.2025 г.; дисциплинарното уволнение като наказание било наложено от работодателя, представляван от законния му представител към деня на издаване на заповедта; спазено било изискването по чл. 195 за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и за уволнението на служителя.

Поддържа се, че с оглед на горното бил реализиран изцяло фактическият състав на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, който пораждал задължение от страна на ответника да заплати на „Еконт Експрес“ АД предвиденото в чл.

221, ал. 2 КТ обезщетение в размер на 2 154,00 лв./1 101.32 евро.

Твърди се още, че съгласно подписаната Длъжностна характеристика, неразделна част от трудовия договор, в обхвата на длъжността съгласно раздел I, т. 5 служителят управлява предоставен или зачислен служебен автомобил, спрямо стандартите на Еконт и законите в България, за изпълнение на поставени задачи по доставка на пратки, изпълнява процедурите и инструкциите към тях, описани в наръчника по качество на Еконт; носи пълна финансова и материална отговорност при изпълнение на задълженията. На ответника бил предаден за служебно ползване Фолксваген Кади Карго 2.0 TDI с регистрационен номер *****. Съставен бил Констативен протокол от 28.11.2025 г., съгласно който ответникът не бил съставил Горивен лист на 01.10.2025 г., а във фактурата от доставчика на гориво фигурирало 2 зареждане на служебния автомобил на обща стойност 127,38 лв., поради което той дължал възстановяване на сумата от 50,00 лв./25.56 евро за извършено отклонение за невъвеждане на пътен лист. Това бездействие от страна на г-н Ф. нарушавало установените правила и норми в предприятието на Работодателя, а именно Работна инструкция за действия при зареждане на гориво на служебен автомобил **-**-**-**_***, за което с Констативния протокол му била наложена санкция съгласно ПРОМЯНА В ЗАКОНИТЕ HA ОБЩНОСТТА EKOHT № 159/23 септември 2025 г. в размер на 50.00 лв./25,56 евро.

Поддържа се, че когато вредата била причинена от работника на работодателя при небрежно изпълнение на трудовите му задължения, каквато била и настоящата хипотеза, отговорността била ограничена по размер до едномесечното трудово възнаграждение в хипотезата на чл. 206, ал. 1 КТ. Към момента на причиняването на вредата, чието репариране се искало, ответникът се намирал в трудово правоотношение с ищцовото дружество, поради което същият можел да бъде субект на наложената имуществена отговорност. Обект на нарушението били само трудови задължения на ответника и конкретно задължението му по чл. 126, т. 5, 7 и 10 от КТ, а именно: да спазва техническите и технологическите правила, да изпълнява законните нареждания на работодателя и да спазва вътрешните правила, приети в предприятието. Съгласно разпоредбата на чл. 206 КТ, отговорността на работника била в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. В конкретния случай уговореното основно месечно трудово възнаграждение на ответника било в размер на 1 077,00 лв./550.66 евро, а претенцията на ищцовото дружество била в размер на 50,00 лв./25.56 евро, следователно попадала в обхвата на размера на отговорността на ответника съгласно цитираната разпоредба.

По горните съображения се иска то съда от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 1 101.32 евро, представляваща дължимо от работника обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2026 г. до окончателното й изплащане; и 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 210, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 203, ал. 1 КТ за сумата от 25.56 евро, представляваща обезщетение за претърпени от работодателя имуществени вреди, вследствие на извършено по непредпазливост нарушение на установените правила и процедури в предприятието на работодателя относно невъведен горивен лист съгласно Констативен протокол от 28.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2026 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ: За да възникне субективното притезателно право на работодателя за обезщетение при дисциплинарно уволнение на работник или служител следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки (юридически факти): 1. съществуващото безсрочно трудово правоотношение да е прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение и 2. това уволнение да не е признато за незаконно и отменено от съда или от самия работодател. В тежест на ищеца е да докаже осъществяването на първата материална предпоставка, както и размера на брутното трудово възнаграждение на ответника, а ответникът следва да докаже положителния факт, че 3 уволнението е отменено от работодателя или от съда.

В производството не е спорно, като се установява и от приетия като доказателство приложен по по ч.гр.д. № 4362/2026 г. по описа на Районен съд – Перник Трудов договор № *******/**.**.** г., че страните в процеса са били в трудово правоотношение, по силата на което Т. А. Ф. е изпълнявал длъжността „Куриер“ при ищцовото дружество, считано от 12.11.2024 г. Установява се, че сключеният трудов договор е за неопределено време по чл. 67, ал.1, т.1 КТ със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. Договореното между страните основно месечно трудово възнаграждение на работника е 933,00 лв.. Уговорен е срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от два месеца.

По повод констатирани дисциплинарни нарушения, извършени от ответника на 06.10.2025 г. и 07.10.2025 г., срещу него е образувано дисциплинарно производство поради неотчитане по установената от работодателя процедура на сума в размер на 3 155,49 лв. на 06.10.2025 г., представляваща събрани от служителя при изпълнение на трудовите му задължения наложени платежи и възнаграждения за куриерски услуги от клиенти на работодателя по предадени пратки, както и поради неотчитане по установената от работодателя процедура на сума в размер на 1 042.29 лв. на 07.10.2025 г., представляваща събрани от служителя при изпълнение на трудовите му задължения наложени платежи и възнаграждения за куриерски услуги от клиенти на работодателя по предадени пратки.