Решение № 190 от 07.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Бургас, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора М. Г. М. като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600527 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 34 от 21. 02. 2023г. по НОХД № 963- 2023г. Районен съд- Бургас е признал подсъдимия К. А. А. от гр. ******* за виновен в това, че в периода от 17. 02. 2021г. до 19. 02. 2021г. в гр. *******, кв. ********, вилна зона „********“, ул. „**“, дом № ** в условията на продължавано престъпление, чрез извършване на две деяния, които осъществят поотделно един и същи състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се заканил на А. В. Д. с убийство, а именно: На 17. 02. 2021г. в гр. *******, кв. *******, вилна зона „*******“, ул. „**“, дом **- с думите „Ще те убия“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяване му и на 19. 02. 2021г. на същото място се заканил на Д. с убийство с думите „Ще те убия“, „Ще те заколя“ като това заканване би могло да възбуди основателен страх за 1 осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3 във вр. с ал.

1, вр. с чл. 26 НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57 ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС той да изтърпи при първоначален „строг“ режим. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата направените от нея разноски на досъдебното производство, както и дължимата държавна такса. Произнесъл се е и по акцесорния въпрос относно вещественото доказателство по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А., който в срок я обжалва по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съдБургас чрез своя защитник адвокат К. от АК- Бургас. Намира, че присъдата е необоснована, а наложеното му наказание е несправедливо. Моли съда атакуваната присъда да бъде отменена и постановена нова такава.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Бургас намира атакуваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразно и предлага тя да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Подсъдимият А.- лично и чрез своя защитник поддържа жалбата без да сочи подробни съображения за становището си. Моли присъдата да бъде изменена, като му бъде наложено наказание „пробация“ . Именна в този смисъл е и последната му дума. Не сочи нови доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и в предмета и в пределите на въззивната проверка по смисъла на чл. 313 и чл. 314 НПК, Окръжният съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимно лице и е допустима, макар и подчертано бланкетна.

По същество:

Първоинстанционният съд е положел всички необходими и достатъчни усилия за изясняване на фактите по делото, въз основа на което е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка. Приел е за безспорно, че между подсъдимия и пострадалия от дълго време възниквали конфликтни ситуации като повод за конкретното инкриминирано спречкване било едно малко куче, за което подсъдимият се бил грижил със съгласието на пострадалия. Доби подсъдимият бил поел ангажимент на направил къщичка за кученцето, за да не пречи на пострадалия, но се бавил с това. В крайна сметка двамата се скарали, при което подсъдимият бил изнервен и афектиран.

2

Така, на 17. 02. 2021г. , подсъдимият се приближил на около метър и половина от пострадалия пред неговата къща и започнал да го заплашва „Ще ви убия“, „Ще ви заколя“. Въпреки опитите на пострадалия да го укроти, А. му казал, че ще ги излежи и че и в затвора е за хора, при което яростно ритал мрежата, разделяща го от непосредствен физически контакт с пострадалия.

Това било чуто от св. Г., която се притеснила за живота и здравето на брат си, на баща си и на цялото им семейство и на 18. 02.2021г. подала заявление в полицията. На следващия ден подсъдимият бил предупреден с протокол от органите на полицията да не отправя закани и заплахи срещу Н. Г., В. Д. и бащата А. Д.. Въпреки това обаче на същия ден, но вече от малко по- далечно разстояние, подсъдимия отново се явил пред пострадалия като викал към него: Ще ви убия“, „Ще ви заколя“. Тези думи били чути от св. Г., която отново се обадила в полицията и били предприети съответни полицейски мерки.

Първоинстанционнят съд съд е положил достатъчно задълбочен анализ на психичното и психологично здраве, като на базата на надлежно приема съдебно- психиатрично- психологична експертиза обосновано и приел, че в случая се касае до страдащ от органично личностово разстройство, но към момента на извършването на деянието това не му е пречило да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. Подчертано е, че за подобна диагноза са характерни агресивни прояви, лесна раздразнителност, емоционална нестабилност. Впрочем в тази връзка са и показанията на самия пострадал, пък и всички надлежно приети и анализирани гласни и писмени доказателства по делото / вж. 109 от присъда/.

По нататък в мотивите си съдът е изложил подробни съображения защо е кредитирал показанията на определена група свидетели, включително и показанията на полицейския служител Н.- най- вече, защо те кореспондират с надлежно събраните писмени доказателства- заповед за задържане и протокол за обиск. В този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд относно фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направи обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на деянието. Като се е позовал и на Тълкувателно решение № 53 от 18. 09. 1989г. по н. д. № 47/89г. на ОСНК, съдът правилно е приел, че в случая от обективна и субективна страна е 3 осъществено деяние по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК.

Използваните от подсъдимия изрази са били в състояние да възбудят основателен страх у пострадалия още повече, че той е знаел конкретни обстоятелства за личността на подсъдимия, пък и самото му поведение и в конкретния случай е било достатъчно агресивно, за да обоснове у пострадалия реален страх, че заканата може да бъде осъществена. И товавъпреки че преди второто деяние подсъдимият е бил надлежно предупреден от полицията.

Настоящата инстанция напълно споделя и раздела от мотивите на атакуваната присъда, обосноваващ вина и размера на наложеното наказание.

Това е така, защото съдът подробно се е съобразил с императивни критерии на чл. 54 НК. Посочил е смекчаващи вината обстоятелства, а именно неизползване на физическа сила. Същевременно с това е съобрази, че подсъдимият е с обременено съдебно минало, както и че по принцип има агресивно поведение предвид надлежно приетите заповеди за защита от домашно насилие. При това и в рамките на закона съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства , а именно четири месеца. Същевременно с това и предвид обремененото съдебно минало на А. и степента на обществена опасност на деянието, съдът обосновано е приел, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. В тази връзка съдът се е произнесъл и по въпроса защо в случая не е приложима разпоредбата на чл. 55 НК- не са били констатирани каквито и да било обстоятелства, обосноващи извод за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи такива, при което и найлекото, определено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко.

Впрочем единственото възражение, макар и неподкрепено от доказателства пред настоящата инстанция е вида и размера на подсъдимия да бъде пробация. Настоящата инстанция не споделя това становище. И това и е така, защото дори и да е вярно, че непосредствения повод за настоящия случай / наличия на куче/ в момента не съществува, е очевидно, че поведението на подсъдимия по принцип е агресивно спрямо околните. От друга страна е извършено деяние, което към настоящия момент е изключително широко разпространено в обществото.

При цялостната проверка на присъдата съдът не констатира наличие 4 на други обстоятелства, водещи до извод на допуснати отстраними процесуални нарушения, включително и нарушаване правото на защита на подсъдимия, поради което като изцяло обоснована и законосъобразна и с наложено справедливо наказание, тя следва да бъде потвърдена- липсват основания за нейното отменяване или изменяване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34 от 21. 02. 2023г. по НОХД № 9632022г. на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5