Решение № 6681 от 28.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6681 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100511466 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20026198 от 31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3060/2021 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав е осъден В. С. О., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* I“ № *******, да заплати на „А.С.Б.М.“ АД – търговско дружество, регистрирано в Конфедерация Швейцария, с адрес: гр. ******* ул. „*******“ 17PLZ, UID:

CHE-112.435.049, CH-ID: *******, EHRA-ID: 787214, представлявано от М.Д., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД сумата 7200 евро – авансово платено възнаграждение по развален договор за изработване на интернет базирана арт платформа, която следвало да бъде ползвана в рамките на Конфедерация Швейцария, ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1563,28 лева – съдебни разноски.

Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ответника – В. С. О., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „******* *******, чрез пълномощник и съдебен адресат: адв. А. Л., САК, адрес: гр.

София, ул. „******* с която обжалва първоинстанционното решение като неправилно – постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Въззивникът поддържа, че предявените искове са недопустими, тъй като ищецът не е представил пред съда доказателства за своята 1 правосубектност. Не било спазено изискването на чл. 30 ГПК, тъй като ищецът не бил представил устройствени правила (устав, дружествен договор или друг документ), от които да е видно, кой е органът на представителство на чуждестранното дружество, взето ли е надлежно решение за завеждане на иска в чужда държава, упълномощаването на чуждестранен адвокат и др.

Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът следвало да бъде представляван от двама членове на управлението му, петитумът на исковата молба бил неясен – „разхвърлян в цели три или четири уточнителни молби“.

Неяснотата в петитума на искова молба довела до нарушаване на правото на защита на ответника, тъй като последният бил в невъзможност да разбере срещу какво точно се защитава. Излага още, че ищецът е чуждестранно дружество, което няма седалище и адрес на управление в България, а в исковата молба е посочен съдебен адрес, но не е посочен съдебен адресат.

Ищецът не бил съобразил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ГПК, съгласно която е длъжен да посочи съдебен адресат в страната. Твърди, че с уточнителна молба от 19.03.2021 г. едновременно са изменени основанието и петитума на иска. В исковата молба се сочело, че ответникът е украински гражданин, а В.

О. не бил украинец, като в исковата молба не се сочели никакви идентификационни данни за ответника освен името и гражданството, половината от които не били верни. Поддържа, че искът не е подсъден на българския съд, тъй като чуждестранно дружество, което няма представителство в страната, съди чужд гражданин, като не се твърди, че местоизпълнението на договора е в България. В отговора на исковата молба, ответникът оспорил по реда на чл. 193 ГПК всички представени с исковата молба писмени документи, но не било проведено производство по чл. 194 ГПК. Ищецът не бил спазил изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК, а именно – да посочи банкова сметка по заведения от него осъдителен иск.

Въззивникът поддържа, че сключването на договор за изработка с ответника не било доказано по делото, тъй като не бил представен от ищеца писмен договор. Счита, че установяването на този факт не може да става чрез устни доказателства. Неправилен бил изводът на съда, че доказването на факта, че е налице договор се извеждало от заведен от ответника срещу ищеца иск по друго гражданско дело – копие на искова молба, тъй като такова писмено доказателство не е представяно по делото. Поддържа, че не може да бъде споделен изводът на първостепенния съд, че О. е признал сключването на такъв договор за изработка, тъй като исковата молба не е подписана от В. О., а от пълномощник. Поддържа, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото, което от своя страна е довело да постановяване на едно неправилно поради нарушение на материалния закон решение. Счита, че първостепенният съд е основал постановеното решение на събрани по делото устни доказателствени средства – свидетелските показания на Т.Р., които били противоречиви, неясни, а свидетелят, чийто майчин език не е български, бил заинтересован като лице, което е във фактическо съпружеско съжителство с лицето, което представлява ищцовото дружество. От представеното по делото писмено доказателство – Декларация, се установявало, че към периода за който се 2 твърди, че е бил сключен договор Р. не е имала писмено пълномощно със съответна представителна власт да договоря от името на дружеството – ищец, който документ бил съставен с оглед на съдебното производство и бил без дата. Според свидетеля тя устно била развалила договора, но не знае и не може да посочи на коя дата, място и час е отправила волеизявлението за разваляне на договора и дали това е станало достояние на ответника О..

Поддържа, че от свидетелските показания се установявало, че ако е бил сключен някакъв договор между Т.Р. и О., то страна по него не бил ищецът.

Това се установявало и от основанието за плащане, записано в писменото доказателство по делото – банков документ от 27.04.2020 г., представено от ищеца с исковата молба, прието и допуснато от съда като писмено доказателство по делото, като в основанието за плащане е записано „Изработка на арт платформа Т.Р.“. Излага, че исковата молба не би могла да развали договор, който липсва по делото, и чиято дата не се сочи от ищеца в исковата и допълнителните молби, тъй като такъв договор не е идентифициран по делото. Освен това, процесуалният представител на ищеца не разполагал с правото да разваля устно или писмено договори.

В обобщение на доводите си моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено при допускане на съществени процесуални нарушения и да отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана ищцовата претенция по отношение на ответника. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца – „А.С.Б.М.“ АД – търговско дружество, регистрирано в Конфедерация Швейцария, с адрес: гр. ******* ул. „*******“ 17PLZ, UID: CHE-112.435.049, CH-ID: *******, EHRA-ID: 787214, представлявано от М.Д. – член на съвета на директорите, чрез адв. Г. И., в който се излага становище за неоснователност на изложените във въззивната жалба доводи. Въззиваемият сочи, че по делото е представен преведен препис за актуално правно състояние на дружеството, издаден от Търговски регистър на кантон Ааргау на Конфедерация Швейцария, от който била видна представителната власт на М.Д., а представяне на устройствени правила на дружеството не се изисквало от процесуалната нормативна уредба.

Поддържа, че по делото са заявени съществените и относими факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът иска осъждане на ответника за посочената сума. Същите били ясни и недвусмислени, а с оглед на заявените факти и обстоятелства, съдът дал правилна квалификация на иска, съответно правилно бил очертан предметът на делото. Счита, че нормата на чл. 40 ГПК е приложима само за физически лица, защото само те могат да живеят или заминат за чужбина, с оглед на което е неприложима за юридическо лице, когато то се явява страна по делото. Поддържа, че с процесната уточнителна молба и с оглед на указанията на съда, е направено искане по чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на основанието на иска, което било сторено преди връчване по реда на чл. 131 ГПК на исковата молба на ответника за представяне на отговор. С тази молба не бил изменен петитумът на иска.

3

Излага, че нужните идентификационни данни за В. О. са събрани в хода на производството, т.к. първоначално ищецът е имал ограничена информация за личните данни на получателя на сумата. Поддържа, че съгласно чл. 4, ал. 1, т.

1, предл. първо от Кодекс на международното частно право, е налице международна компетентност на български съд да разгледа дело, когато ответникът има обичайно местопребиваване в Република България. Сочи, че оспорването по реда на чл. 194 ГПК касае само истинността (подписа) на документ, когато същият е част от доказателствата срещу една от страните, каквото оспорване не е направено от ответника. Заявява, че ответникът може да заплати по същата банкова сметка, през която е бил извършен банковият превод на сумата от 7 200 евро в Aargauische Kantonalbank, с адрес: *******, Rheinfelden, а именно: IBAN: *******. Поддържа, че от събраните в хода на производството писмени доказателства и устни свидетелски показания, може да се направи безспорен извод, че между ищеца и ответника е бил сключен валиден и допустим, съгласно българското законодателство, устен договор за изработка на конкретен продукт. Излага, че този факт, освен от събраната писмена комуникация, извършено плащане и свидетелски показания, безспорно се установява и признава с исковата молба, по която е образувано ГД № 20211110168350/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав.

Счита, че постановеното от Софийски районен съд решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Представя с искане за приемането им като писмени доказателства по делото, като получени от ищеца след постановяване на първоинстанционното решение, следните документи: препис от Съобщение № 2022111112907/13.04.2022 г. ведно с Разпореждане № 32513/ 11.04.2022 г. и искова молба по ГД № 20211110168350/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 36-ти състав.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за недопустимост и неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.

№ 22001205 от 19.01.2021 г., уточнена с молби с вх. № № 25050302/19.03.2021 г., 25068419/16.04.2021 г., 25113863/06.07.2021 г. на „А.С.Б.М.“ АД – търговско дружество, регистрирано в Конфедерация Швейцария, с адрес: гр. ******* ул. „*******“ 17PLZ, UID: CHE-112.435.049, CH-ID: *******, EHRA-ID: 787214, представлявано от М.Д. – член на съвета 4 на директорите, подадена чрез пълномощник – адв. Г. И.. Ищецът твърди, че в периода март-април 2020 г. били водени преговори вследствие, на които между него чрез Т.Р. и ответника В. О. е сключен устен договор за изработване на интернет базирана арт платформа, която да бъде използвана в рамките на Конфедерация Швейцария, въз основа на който договор дружеството възложило на ответника изработката на интернет арт платформа в рамките на следващите три месеца, но не по-късно от м. 08.2020 г. срещу възнаграждение в общ размер 18 000 евро. На 27.04.2020 г. ищецът заплатил по банкова сметка на ответника изискана от него авансова сума в размер на 40 % от стойността на възнаграждението, възлизаща на 7200 евро, преди да започне работа по изпълнение на договора. В. О. не изпълнил поетите с договора задължения, нито в рамките на уговорения срок, нито след това.