Решение № 391 от 17.05.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3582/2022
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 17.05.2023
- В сила
- 25.09.2023
- Състав
- Стела Иванова Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 , ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.164, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.164, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 325 , ал. 1 , т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 2, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 69, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 391 гр. Добрич, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20223230103582 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на К. И. К. с ЕГН ********** от град Т., ***, с която против „В. и К.
Д.“ АД град Д. с ЕИК *** са предявени обективно съединени искове:
1./ за признаване прекратяването на трудовия договор на ищцата за незаконно на основание чл. 325 , ал. 1 , т. 5 от КТ , считано от 10.11.2022 г. и за отмяна на заповед № ЛС-05-1515/09.11.2022 г. на изпълнителния директор на „ В. и К. Д. „ АД град Д. с ЕИК *** , с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
2./ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“ в *** отдел във „В. и К. Д.“ АД град Д. с ЕИК ***. - с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Претендират се разноските по делото .
Исковете се основават на следните обстоятелства:
К. И. К. е работила във „В. и К. Д." АД на длъжност "***" в *** отдел по срочен трудов договор №ТД**/06.07.2022г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ. Със заповед № ЛС-05-1515/09.11.2022 1 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ поради
„завръщане на замествания със заповед
№
ВиК3359#1/08.11.2022г. И. А. И. на длъжност "***" в *** отдел, считано от 10.11.2022г.".
Според ищцата, издадената заповед е незаконосъобразна, поради следните съображения:
- съгласно сключения трудов договор №ТД **/06.07.2022г., К. К. е била назначена по заместване на служителката И. А. И., но без в трудовия договор да е посочен и уговорен срока на договора и кога изтича той. И. А. ползвала отпуск за отглеждане на малко дете до 2 години, който изтичал през юни 2023 г., а не на 10.11.20202г.
- излага се, че процесната заповед няма необходимото съдържание за прекратяване на трудовото правоотношение,липсвало конкретно посочване какъв е бил уговорения срок, кога е изтекъл, кога титулярът на длъжността се е завърнал на работа, това лишавало страната от възможност да се защити.
-на следващо място се сочи, че заместваният титуляр на длъжността не се е завърнал реално на работа при работодателя и не е започнал отново да изпълнява трудовите си функции . Към датата, изписана в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, а именно 10.11.2022г., титулярът на длъжността “***“ - И.
А. И. не се е завърнала на работа. След като към релевантния момент уволнението на ищцата - титулярят не се е завърнал на работа, то не е настъпило визираното в разпоредбата на чл. 325, ал.. 5 КТ основание за прекратяване на трудовия договор.
-при упражняване правото си на уволнение работодателят е нарушил принципа на добросъвестност , което водело до незаконност на уволнението.
Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. В 2 настоящия случай, работодателят с прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ, поради „завръщане на замествания със Заповед № ВиК-3359#1/08.11.2022г. И.
А. И. на длъжност "***" в *** отдел, считано от 10.11.2022г,“ е целял единствено освобождаването на ищцата без да е настъпило прекратителното основание.
Ответникът оспорва в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК основателността на исковете.
Излага следното: Със заповед № ЛС-05-1515/09.11.2022 г. на изпълнителния Директор на “В. и К. Д. ” АД е прекратено трудовото правоотношение с К. И. К., считано от 10.11.2022 г., на основание чл.325, ал.1, т.5, от КТ — поради завръщане на замествания със Заповед ВиК- 3359# /08.11.2022г. И. А. И. на длъжност „***“ в *** отдел, считано от 10.11.2022 г.Видно от сключения меж ду страните трудов договор № ТД**/06.07.2022 г. е посочено, че същият е сключен на основание чл.68, ал.1, т.З от КТ и заявление на лицето с вх. № ВиК1918/06.07.2022 г. В раздел V от трудовия договор е записано:
„Срокът на настоящия трудов договор е до завръщане на титуляра И.
А. И.- *** в *** отдел. Титулярът И. А. И. със заявление с вх. № ВиК 3359/08.11.2022 г. е изразила желание да се завърне на работа, считано от 10.11.2022 г., както и да и бъде прекратен отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Прекратяване то на трудовото правоотношение с ищцата е извършено на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ- поради завръщане на титуляра. Служителят изрично е изявил своето желание да прекрати отпуска и да се върне на работа. Излага се в отговора ,че съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ със завръщане на замествания на работа трудовото правоотношение се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие.
Съгласно чл. 69, ал. 2 КТ единственият случай, в който срочният договор за заместване се превръща в договор с неопределен срок, е тогава, когато договорът с титуляра се прекрати през време на 3 заместването.
Настоява за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Районният съд , след преценка на събраните по делото доказателства , приема за установено следното от фактическа и правна страна :
К. И. К. е работила във „В. и К. Д." АД на длъжност "***" в *** отдел по срочен трудов договор №ТД**/06.07.2022г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ.
В раздел I т.1 от трудовия договор е посочено следното:
„Да изпълнява във „В. и К. Д.“ АД длъжността ***, ***, в ***- *** до завръщане на титуляра и място на работа в ***, със задължения, утвърдени от РАБОТОДАТЕЛЯ в длъжностната характеристика, представляваща неразделна част към настоящия трудов договор.“В раздел V от трудовия договор е записано: „Срокът на настоящият трудов договор е до завръщане на титуляра И. А. И., *** в *** отдел.
Съгласно заповед № ЛС-05-1515/09.11.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ поради „завръщане на замествания със заповед № ВиК3359#№1/08.11.2022г.
И. А. И. на длъжност "***" в *** отдел, считано от 10.11.2022 г.".
Заповедта е връчена на служителя на 09.11.2022 г.
Исковата молба по настоящото дело е депозирана в срока по чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ за оспорване на уволнението.
И. А. В. с ЕГН ********** е работила по безсрочно трудово правоотоношение в ответното дружество на длъжността „*** „ на основание сключен трудов договор № ***/14.03.2016 г. и допълнителни споразумения към трудовия договор от 24.11.2016 г. и от 30.06.2017 г.
Със заповед № ВиК -90#1 /08.01.2019 г. на основание чл.163, ал.1 от КТ на служителката И. А. е разрешен отпуск поради бременност и раждане, считано от 13.01.2019 г. до 14.10.2019 г.;Със заповед № ВиК -4089#1 /08.10.2019 г. на основание чл.164, ал.1 от КТ на И. А. е разрешен отпуск за отглеждане на дете до 2 -годишна възраст, родено на 10.10.2018 г., считано от 15.10.2019 г. до 10.10.2020 г.
Със заповед № ВиК -2695#1/14.09.2021 г. на основание чл.163, ал.1 от КТ на И. А. е разрешен отпуск поради бременност и раждане за 4 периода от 01.09.2021 г. до 02.06.2022 г.Със заповед № ВиК -1613#1 /07.06.2022 г. на основание чл.164, ал.1 от КТ на И. А. е разрешен отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, родено на 18.05.2021 г., считано от 03.06.2022 г. до 18.05.2023 г. включително.
Със заявление с вх. № ВиК -3359/08.11.2022 г. И. И. е подала искане на основание чл.164, ал.5 от КТ да се завърне на работното си място, считано от 10.11.2022 г.
Със заповед № ВиК-3359#1/08.11.2022 г. на управителя на ответното дружество на основание чл.164, ал.5 от КТ е прекратен отпуска на И. А. за отглеждане на дете до 2 — годишна възраст, считано от 10.11.2022 г.
На 11.11.2022 г. между „В. и К. Д. „ АД и И. А. е сключено допълнително споразумение № Н и К -3425#1 към трудов договор № ***/14.03.2018 г. , с което страните се споразумяват за изменение на трудовия договор , считано от 11.11.2022 г. , както следва : Лицето да изпълнява трудовите си задължения от разстояние .
Ищцата е оспорила автентичността на подписа на И. А. И. в двата документа-заявление по чл. 164, ал. 5 от КТ от И. А. И. с вх. № ВиК-3359/08.11.2022 г. и допълнително споразумение с вх. № ВиК3425#1/11.11.2022г. към трудов договор № ***/14.3.2016 г.
Вещото лице М. С. установява следното в назначената съдебнографическа експертиза : Подписът в графата „С уважение” в Заявление по чл. 164, ал.5 от КТ от И. А. И. с вх. № ВиК-3359/08.11.2022г. е изпълнен от И. А. И.. Подписът в графата „Работник/Служител” и подписът в графата „Подписан от двете страни екземпляр от настоящото споразумение е връчен на работника на 11.11.2022 г.” в допълнително споразумение с вх. № ВиК 3425#1/11.11.2022 г. към трудов договор № ***/14.3.2016г. е изпълнен от И. А. И..
Съдът кредитира заключението ,неоспорено от страните и иизготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .
Оспорването на документите е неуспешно проведено .
Вещото лице Е. Й. по назначената съдебно-счетоводна експертиза установява следното в заключението си :
За служителя И. А. И. са налице начисления за работна заплата за отработени дни и дни за гледане на дете до 2-годишна възраст, както следва:
За м.ноември 2022 г. са начислени: 7 дни за отглеждане на дете до 2 години за периода от 01.11.2022 г. до 09.11.2022 г. 15 отработени дни през периода от 10.11.2022 г. до 30.11.2022 г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 583.36 лв., формирано от 545.45 лв. основна заплата 38.18 лв. допълнително възнаграждение за клас (545.45 лв. * 7 %). Начислени и удържани са осигурителни вноски в размер на 80.43 лв., данък в размер на 50.32 лв. и членски внос „Подкрепа“ в размер на 3.17 лв., равни на общо 133.92 лв. Нетното трудово възнаграждение в размер на 449.17 лв. е изплатено на И. А. И.
5 по банков път на 23.12.2022 г.
За м.декември 2022 г. са начислени: 2 отработени дни през периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2022 г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 90.10 лв., формирано от 84.21 лв. основна заплата 5.89 лв. допълнително възнаграждение за клас Начислени са и са удържани осигурителни вноски в размер на 12.41 лв. и данък в размер на 7.77 лв. Нетно трудово възнаграждение в размер на 69.92 лв. е изплатено на И. А. И. по банков път на 22.02.2023 г. През м.12.2022 г. е начислено и обезщетение по чл. 224 от КТ в брутен размер на 4085.42 лв. и в нетен размер на 3653.08 лв., изплатено на И.
А. И. по банков път на 26.01.2023 г.
Във връзка с подадено от И. А. И. заявление до ответното дружество с вх.№ ВиК-3359/08.11.2022 г., на основание чл.164, ал.5 от КТ , с което е заявила искане за прекратяване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и завръщане на работа, считано от 10.11.2022 г. с приложено към нея заявление - декларация по чл. 54 от КСО, от ответното дружество е издадена заповед № ВиК 3359#1/08.11.2022 г. за прекратяване на отпуска й за отглеждане на дете до 2 години, считано от 10.11.2022 г. Съгласно Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от ответното дружество за удостоверяване на обстоятелствата по чл.54 от КСО-прекратяване на отпуска за гледане на дете до 2 години, считано от 10.11.2022 г., са предоставени данни в ТП на НОИ гр. Д., приети с вх.№ Р14-24000-00-0011447846 от 17.11.2022 г.
Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на документална проверка , обосновано е и се кредитира изцяло от съда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Установява се по делото, че К. И. К. е работила във „В. и К. Д." АД на длъжност "***" в *** отдел по срочен трудов договор №ТД**/06.07.2022г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ до завръщане на титуляра .
Времетраенето на срочния трудовият договор по чл. 68, ал.1, т.3 КТ се определя от времето на отсъствие на замествания работник, поради което в трудовия договор следва да бъде отразено не само наименованията на длъжността и характера на работата за изпълняваната длъжност на замествания, но и кой е замествания титуляр на длъжността. В процесния случай заместваният служител е индивидуализиран с трите си имена и длъжността.В раздел V от сключения трудов договор с К. И. К. са посочени името на титуляра и длъжността –И. А. И.-*** в *** отдел . Заместваният работник е индивидуализиран в достатъчна степен, времетраенето на договора е изначално определено, за заместващият съществува яснота до кой момент ще съществува трудовото му правоотношение.