Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2320 от 15.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1999/2025
Вид
Решение № 2320
Подписан
15.04.2025
Състав
Пепа Маринова-Тонева, Цветина Костадинова, Василена Дранчовска

Цитирани разпоредби

  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 445, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 493 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 6 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2320 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100501999 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № на ЧСИ 067525/09.12.2024 г., подадена от присъединения взискател А. Б. Ч., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Т.Т. от АК – Плевен, срещу разпределение по чл. 460 вр. чл.

495 ГПК по изп.дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, обективирано в протокол от 06.12.2024 г.

Жалбоподателката поддържа, че разпределението е незаконосъобразно.

Ноторно известно било, че в хипотезата на обявен за купувач взискател, който е участвал в проданта без да внася задатьк, съдебният изпълнител изготвя т.нар. „предварително разпределение" по чл. 495 ГПК по отношение на сумата от наддавателното предложение от взискателя. В този случай сумата била в размер на 231 132 лв., презюмирало се, че е собственост на длъжника, разпределяла се и се указвало на обявения за купувач взискател каква сума следва ефективно да внесе, съобразявайки размера на вземанията на този взискател по изпълнителното дело и евентуалната им привилегия. В атакуваното разпределение липсвали точни размери на задълженията на длъжниците към взискателите, единствените взискатели с посочен размер били ипотекарният кредитор и общината. По делото се присъединили 1 множество хирографарни кредитори, които след удовлетворяване на вземанията на кредиторите с привилегии следвало да получат частично погасяване на задълженията - пропорционално на размера на вземанията по делото. Жалбоподателката А. Ч. била присъединен взискател с два изпълнителни листа, с общ размер около 100 000 лв., но въпреки това съдебният изпълнител й указал да внесе целия размер на наддавателното си предложение, което било неправилно. С разпределението не се погасявали никакви вземания освен на ипотекарния кредитор, на общината и на държавата. В него било посочено, че е съобразено с решение № 114 от 26.01.2023 г., постановено по в.ч.г.д. № 2513/2022 г. по описа на САС, ТО, 15 състав. Това решение било неправилно, единично и в противоречие с цялостната практика на СГС и САС по жалби срещу разпределение. Съгласно цитираното решение, от продажба на несеквестируем имот следвало да се удовлетвори само ипотекарният кредитор. Жалбоподателката счита, че след като ипотекарният кредитор е насочил изпълнението към ипотекиран недвижим имот, за който има станала публична продан, всички присъединени взискатели по делото могат да се удовлетворят от разликата между цената на продадения имот и размера на вземанията на ипотекарния кредитор. След като имотът бил продаден по инициатива на ипотекарен кредитор, несеквестируемостта била отпаднала и собствеността на длъжника върху недвижимия имот се трансформирала върху собственост върху получената от ЧСИ цена. Именно тази цена съдебният изпълнител разпределял и по отношение на нея липсвала несеквестируемост. Решението по в.ч.г.д. № 2513/2022 г. по описа на САС, ТО, 15 състав не било задължителна практика както за съдебния изпълнител, така и за съда. Освен това, съгласно мотивите на решението сумата, надвишаваща вземанията на ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД следвало да се разпредели на длъжника, а не на неговите хирографарни кредитори. Въпреки това съдебният изпълнител заделил сума и за общината и за държавата. Техните вземания били привилегировани, но не и обезпечени с ипотека и съгласно мотивите на решението за техните вземания не следвало да се полагат суми от разпределението. Неправилно била изчислена таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Не ставало ясно как точно е изчислена, изписано било, че е приспадната т. 20 такса опис, но не било ясно дали е спазена разпоредбата на забележка 1 към т.

26 – „При частично събиране на паричното вземане таксата се определя за 2 целия дълг, но се събира част, съответстваща събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума“ - никъде не била изчислена такса по т. 26 за целия размер на вземанията по делото, а след това и пропорционалния размер на таксата по т. 26 за събраната сума. Не ставало ясно дали е взета предвид и забележка 4 към т. 26 - „В размера на паричното вземане не се включват авансовите такси“. Съдебният изпълнител следвало да обоснове механизма на формиране на съответните стойности по т. 26 ТТРЗЧСИ, което не било направено обстойно в посоченото разпределение. По тези доводи моли съда да отмени атакуваното разпределение от 06.12.2024 г. и да върне делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, а ако съдът прецени, че може да изготви сам правилно и законосъобразно разпределение - да бъде назначено вещо лице, което да изготви експертиза и да направи правилни изчисления на вземанията на хирографарните кредитори, размера на частичните погасявания и дължимите такси по т. 26 ТТРЗЧСИ за събраните суми за всеки кредитор.

Конституираният частен правоприемник на мястото на първоначалния взискател и ипотекарен кредитор „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 – „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205942517, и присъединените по реда на чл. 456 и чл.

458 ГПК взискатели К.И.Ч., ЕГН **********, „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, „ЕОС

МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД,

ЕИК 175133827,

ДЪРЖАВАТА и СТОЛИЧНА ОБЩИНА, не вземат становище по жалбата.

Длъжниците по изпълнението

–

„МИРАЛ“

ООД,

ЕИК 121335501, представлявано от А.К. Ч. и Д.Д.Д. заедно и поотделно, А.К.

Ч., ЕГН **********, и Д.Д.Д., ЕГН **********, не вземат становище по жалбата.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в тридневния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпределение по чл. 460 вр. чл. 495 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав я намира за неоснователна.

3

Изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, е образувано по молба на „Юробанк България“ АД въз основа изпълнителен лист от 12.11.2013 г., издаден по гр.д. № 45949/2013 г. на СРС срещу солидарните длъжници „МИРАЛ“ ООД, А.К. Ч. и Д.Д.Д. за сумите 128 162.02 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 05.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, 21 586.26 лв. договорна лихва, 842.81 лв. - такса, и 5 358.91 лв. - разноски по делото.

Делото е многократно спирано по искане на взискателя и отново възобновявано. С разпореждания на ЧСИ от 12.11.2020 г. Д.Д.Д. и А. Б. Ч. са присъединени като взискатели, а с разпореждане от 04.12.2020 г. К.И.Ч. е конституиран като взискател на мястото на Д.Д.Д. и по отношение на последния производството е прекратено.

Изпълнението е насочено върху ипотекиран имот, собственост на длъжника А.К. Ч. - апартамент № 12, находящ се в гр. София, в сградата на ул. „*******, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по действащите КККР. На проведената от 04.11.2020 г. до 04.12.2020 г. публична продан, с протокол от 07.12.2020 г. за купувач е обявен взискателят К.И.Ч. за предложената от него цена в размер на 232 232 лв.

Предявеното на страните разпределение съгласно чл. 495 ГПК с протокол от 15.01.2021 г. е обжалвано от длъжника А.К. Ч. с доводи, че с изготвеното разпределение неправилно били удовлетворени множество взискатели за почти пълния им размер на вземания, тъй като разпределяната сума била постъпила в резултат на проведена публична продан на недвижим имот, който бил единствено жилище на длъжника А.К. Ч. и несеквестируем по отношение на всички взискатели по делото, с изключение на ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД.

С решение № 114 от 26.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2513/2022 г. на САС, ТО, 15 състав разпределението от 15.01.2021 г. е отменено и съдът е извършил на основание чл. 460 вр. чл. 495 ГПК разпределение на сумата от 232 232 лв., за която присъединеният взискател К.И.Ч. е обявен за купувач. Разпределена е сума от общо 149 852.56 лв. за вземания на присъединените по право взискатели – държавата и Столична община, както и на ипотекарния кредитор и първоначален взискател „Юробанк България“ АД и е постановено, че останалата част в размер на 82 379.44 лв. следва да се върне на длъжника А.К.

4

Ч., поради което обявеният за купувач взискател К.И.Ч. следва да внесе предложената от него цена за недвижимия имот, а именно сумата в размер на 232 232 лв.

Междувременно по изпълнителното дело е постъпила молба от 02.12.2022 г. от „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205942517, в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България“ АД. С разпореждане от 05.12.2024 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител го конституирал като взискател и прекратил производството по отношение на „Юробанк България“ АД.

По молба на присъединения взискател А. Б. Ч. от 13.02.2023 г., с разпореждане от 04.12.2024 г. ЧСИ я присъединил като взискател и за друго вземане - по изпълнителен лист от 30.01.2023 г., издаден по гр.д. № 71246/2022 г. на СРС, 53 състав.

В изпълнение на задължителното за него съдебно решение по в.ч.гр.д.

№ 2513/2022 г. на САС, ТО, 15 състав съдебният изпълнител поканил взискателя К.И.Ч. да внесе сумата 232 232 лв. в законоустановения двуседмичен срок. Сумата не е внесена и на 04.12.2024 г. ЧСИ съставил протокол по чл. 493 ГПК, с който за купувач е обявена А. Б. Ч., в качеството й на наддавач, предложил следващата най-висока цена за имота - 231 132 лв.

Насрочено е разпределение по чл. 495 ГПК на сумата в размер на 231 132 лв. за 06.12.2024 г., за което страните са били уведомени.

Съгласно протокола от 06.12.2024 г., сумата от 231 132 лв., за която присъединеният взискател А. Б. Ч. е обявена за купувач, при съобразяване на решението по в.ч.гр.д. № 2513/2022 г. на САС, ТО, 15 състав, е разпределена по следния начин:

Първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД: разноски в полза на ЧСИ Н.М. - държавни такси на основание т. 31, б. „а“ ТТРЗЧСИ в размер на 75.80 лв.; пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Н.М., като е приспадната внесената такса по т. 20 ТТРЗЧСИ – 5 190.57 лв. с ДДС; такса по т. 13 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Н.М. - 36.00 лв. с ДДС;

Втори ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД: вземания на държавата и общината за данъци върху имота в полза на Столична община съгласно писмо с вх. № 067293/06.12.2024 г. в размер на 2 390.99 лв. - пълно погасяване;

5

Трети ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД: вземания, обезпечени с ипотека в полза на „С. Г. ГРУП“ ЕАД (прехвърлени от „Юробанк България“ АД с договор за цесия № 5300/2163 от 30.06.2021 г.) в размер на 170 506.76 лв.

- пълно погасяване;

Четвърти ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД: вземания на държавата за публични задължения в полза на Национална агенция за приходите съгласно уведомление по чл. 191 ДОПК за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 05-10-00-910/29.12.2020 г. в размер на 20 лв. пълно погасяване, и в полза на Столична община съгласно писмо вх. № 067293/06.12.2024 г. - в размер на 4 090.98 лв. - пълно погасяване.

Останалата част от сумата в размер на 48 820.90 лв. следва да се върне на длъжника А.К. Ч.. При така изготвеното разпределение, обявеният за купувач взискател А. Б. Ч. следва да внесе предложената от нея цена на недвижимия имот, а именно 231 132 лв.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.