Решение № 1227 от 17.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330106893 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу Е. С. Г..

Твърди се, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която иска да бъдат установени вземанията, посочени в същата.

Твърди се, че Гаранционен фонд е изплатил на НББАЗ, а НББАЗ на Националното бюро на Германия сума в общ размер 2410,46 лв. във връзка с ПТП, настъпило на 19.11.2018 г. на територията на Германия.Твърди се, че ПТП е настъпило по следния начин: На 19.11.2018 г. в Германия ответникът управлявал МПС с рег. № ***, като станал причина за ПТП, при което бил увреден л.а.„***“ с рег. ***. Твърди се, че последният бил спрян, докато л.а.

„***“ го ударил и увредил предната лява страна на л.а. „***“.Ищецът уточнява, че по увредения л.а. били нанесени следните щети в областта на предна лява част: облицовка предна броня горна и долна част, държач на предна броня ляв външен, както и среден, и държач на предна регистрационна табела. Твърди се, че ПТП се реализирало в град ***, на входа на паркинга на фирма „***“. Твърди се, че л.а.„***“ не бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ („ГО“), както и че пред НББАЗ в България била предявена претенция от Националното бюро на Германия за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на л.а.„***“.

Конкретно се твърди вредите да били на стойност 668,55 евро, както и че към тях били начислени разноски за адвокатски възнаграждения и за такси на националните бюра. Твърди се, че от НББАЗ на Националното бюро на Германия били заплатени сумите от 668,55 евро – обезщетение за вреди , 369,17 евро за адвокатски хонорари и 100,28 евро за такси за обработка на 1 документи. Допълнително върху последните две суми било начислено ДДС и банкови такси от 0,56 евро, като НБНАЗ претендирало от ищеца следните суми: 668,55 евро – платено обезщетение за вреди, 563,34 евро с ДДС – разноски за адвокатски хонорари и такси за обработка на документи Гаранционен фонд твърди да платил към НББАЗ тези суми, както и 0,56 евро банкови такси. Така общата регресна претенция възлиза на 1232,45 евро/2410,46 лв. Моли да бъде призната дължимостта на тази сума от ответника на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Възразява за погасяване на вземането по давност, като сочи, че считано от датата на ПТП е изтекла погасителната давност, като в случая не бил приложим режимът на КЗ поради липса на застрахователен договор по застраховка „ГО“. Счита, че е приложим общият режим на чл. 110 ЗЗД, като от момента на ПТП е изтекла 5-годишна давност на 19.11.2023, тоест преди подаване на заявлението. Ответникът счита, че дори погасителната давност да се брои от момента на заплащане на обезщетение, срокът следва да тече от 15.08.2019 г. – срокът до който следва да се плати претенцията, и отново е изтекла давността на 24.06.2024 г. спрямо момента на плащането. Оспорва, че ответникът е управлявал л.а. на територията на Германия на процесната дата, като сочи, че съгласно приложения протокол за ПТП автомобилът не е управляван от ответника. Не оспорва механизмът на ПТП, че увреденият л.а. е бил спрян, а виновният водач го е ударил и е повредил предна лява страна. Не се оспорва също така, че претендираната сума е била изплатена от българското бюро съответно на немското и предадена на увреденото лице. Оспорва се обстоятелството, че за процесния л.а.„***“ липсва застраховка „ГО“. Твърди се, че от представената справка се установява наличие на такава към датата на ПТП, а в приложената справка за собственик се посочва друго лице, различно от ответника. От една страна, в справката се сочело, че полицата е прекратена през септември 2018 г., но от друга – че е налице служебно прекратяване от декември 2018 г., поради което ответникът счита, че не е категорично доказана липсата на застраховка „ГО“.

Въз основа на изложеното сочи, че не е станал причина за имуществените вреди, които Гаранционен фонд твърди да е възстановил. Твърди ответникът да не е бил канен и уведомяван за претенцията. Развива доводи по същество на правния спор, като счита, че не е налице противоправно поведение на ответника, довело до процесните вреди. Счита, че редът, по който ищецът е заплатил претенцията, не отговаря на предпоставките, предвидени в закона, на който основана иска си. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК , вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“, вр. чл. 558, ал. 7 КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД.

За основателността на иска следва да са настъпили следните юридически факти: противоправно поведение, осъществено от страна на ответника, довело до реализиране на процесното ПТП в Германия на 2

19.11.2018 г., в следствие на което ПТП да са настъпили посочените вреди по л.а. „***“ в предната му лява част, както и наличие на причинна връзка между противоправното поведение и вредите, л.а. „***“ да е бил управляван именно от ответника без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сумата, в сочения в исковата молба размер, за поправка на щетите по увреденото МПС, да е заплатена от ищеца на НББАЗ, като е достигнала до немското бюро и в крайна сметка до увреденото лице, извършване от ищеца на допълнителни разноски за адвокатски хонорари и такси, във връзка с изплащане на обезщетението.

Вината се предполага до доказване на противното.

Безспорни между страните по делото са следните обстоятелства: механизмът на ПТП, причинените вреди в лявата част на увреденото МПС, размерът на вредите, както и че претендираните суми били платени от ищеца на НББАЗ и съответното обезщетение - предадено на увреденото лице, както и обстоятелството, че към датата на ПТП процесният л.а. *** е бил собственост на ответника.

Спорът между страните се концентрира върху три факта – дали МПС, причинило ПТП, е било управлявано от ответника, дали за автомобила е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и дали вземането е погасено по давност.

Установява се от представеното от ищеца уведомление за ПТП, съставено от немските власти в деня на ПТП и представено на немски и български език по делото, че участник в ПТП бил E. Г., който беше разпитан по делото като свидетел. Докато ответникът Е. Г. не е посочен като участик в ПТП, а като държател на МПС, нито е отбелязано да е шофирал същото в изрично предвидената за това графа. От разпита на свидетеля E. Г. се покрепят тези извод, тъй като самият свидетел заяви, че по това време е работил в Германия и именно той е участвал в процесното ПТП, като шофирал лекия авотомобил. Потвърди тези данни и при предявяване на уведомлението за ПТП. Въпреки че свидетелят е брат на ответника, съдът кредитира показанията му тъй като кореспондират с писмените доказателства, представени от ищеца, освен това са уличаващи за самия свидетел.

Въз основа на изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на иска – противоправно поведение на ответника. Същият не е управлявал лекия автомобил ***, нито е причинил процесното ПТП.

Следователно, не е осъществил противоправно деяние и не следва да отговаря за вредите, причинени при ПТП. Това изключва материалната му легитимация да отговаря по регресния иск на Гаранционния фонд, поради което искът подлежи изцяло на отхвърляне. Безпредметно е да се обсъждат останалите предпоставки от фактическия състав на иска, тъй като не биха довели до поразлични изводи.

При този изход от спора право на разноски има ответникът, който е сторил такива за адвокатски хонорар в размер на 550 лв./281,21 евро.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“, вр. чл. 558, ал. 7 КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, следната сума, за която е издадена заповед по чл.410 ГПК и разпореждане за поправка на ОФГ по ч.гр.д. 3160/2025г. на ПРС, а именно: сумата от 1232,45 евро/2410,46 лв. – суброгационно вземане за платено обезщетение за вреди и разходи за определянето и изплащането му (адвокатски хонорари, такси за обработка на документи, банкови такси), които вреди настъпили в предната лява част на л.а.

„***“, рег. № *** при ПТП, причинено от водача на л.а. „***“, рег. № *** - без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, реализирало се на 19.11.2018г. на територията на ФР Германия, в град ***, на входа на паркинга на фирма „***“, ведно със законната лихва от 18.02.2025 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: 121446665, да плати на Е. С.

Г., ЕГН **********, сумата от 281,21 евро/550 лв. - за платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4