Решение № 1256 от 11.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. Варна, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20233110114015 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М. П. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1856,51 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г.; сумата от 207,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; сумата от 16,08 лв., представляваща дължима стойност за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. август 2021 г. до м. април 2022 г. и сумата от 2,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, дължимо за периода от 16.10.2021 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3785/28.06.2023 г. по ч.гр.д. № 8260/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.

Твърди се в исковата молба, че между oтветницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в сграда в режим на етажна собственост, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Техем сървисис“ ЕООД 1 за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.

140, ал .1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата –„Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, като в законоустановения срок е депозирал настоящата искова молба за установяване на вземанията си. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. П. К. е депозирала отговор на исковата молба, с който прави изрично признание на предявените искове. Заявява, че е сключила споразумение за разсрочено плащане с ищцовото дружество. Моли да бъде присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение по заповедното и исковото производство.

С молба от 20.03.2024 г. ищецът заявява, че на 18.01.2024 г. е сключено споразумение за разсрочено плащане с ответницата, като до момента е заплатена сума в размер на 1313,25 лв. и остава непогасена с плащане единствено главницата в остатъчен размер на 1149,10 лв., ведно със законна лихва. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, обективиран в Определение № 667/16.01.2024 г. и приет за окончателен с протоколно определение от 22.03.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните, ответницата е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, присъединен към топлопреносната мрежа на „Т.С.” ЕАД , като в исковия период от м. май 2020 г. до м. април 2022 г. е потребила количество топлинна енергия на стойност 1856,51 лв. и е извършено дялово разпределение на топлинна енергия в периода от 16.10.2021 г. до 30.03.2023 г. на стойност 16,08 лв.

Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том ІХ, рег. № 20527, дело № 1527/2008 г.; Удостоверение за идентичност на имот; Молба-декларация за откриване на партида; Извлечение от сметки по месеци за процесния период; Предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 591; Съобщение към Общи фактури;

Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялов.о разпределение и списък на етажните собственици; Договор между „Т.С.“ ЕАД и Т.С.“ ЕООД № Д-О-67/03.06.2020 г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София.

Представено е от ответницата споразумение от 08.01.2024 г., носещо единствено неин подпис, в което е обективирано съгласието й, че задълженията й по настоящото дело възлизат на общо 2462,35 лв., от които 1872,59 лв. – главница, 209,27 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2021 г. – 30.03.2023 г., 156,23 лв. – лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението и 224,26 лв. – съдебни разноски. Постигната е уговорка за разсрочване на заплащането на задължението на 7 бр. вноски. Ищецът не е оспорил, че така представеното от ответната страна споразумение не отговаря на действително подписаното между тях, както е заявил в молба от 20.03.2024 г.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните 2 правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.С.” ЕАД , че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия по силата на валидна облигационна връзка с ищеца, регулирана от надлежно одобрени и обнародвани Общи условия на дружеството, стойността на потребеното количество топлинна енергия за процесния период, доставено и отчетено по предвидения в общите условия на топлопреносното предприятие ред, изискуемостта на задължението и размера на обезщетението за забава върху главницата за процесния период , че извършеното дялово разпределение е в съответствие със закона, съответно какъв е размерът на сумата за дялово разпределение, изискуемостта на задължението и обезщетението за забава върху тази сума за процесния период, принадлежи на ищеца.

Ответницата не оспорва заявените исковата молба правопораждащи факти на претендираното от ищеца право, а изрично признава предявените в настоящото производство кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въпреки това, тъй като ищецът не е поискал постановяване на решение при признание на иска, съдът не може приложи разпоредбата на чл. 237 ГПК.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Т.е. страна по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи 3 основните.

На основание чл. 139б от ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение, като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата-етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, а на основание чл.

36 от ОУ сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача („Т.С.“ ЕАД), който от своя страна заплаща цената на услугите на дружествата за дялово разпределение.

Както бе изяснено по-горе, безспорно е между страните, че ответницата е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, присъединен към топлопреносната мрежа на „Т.С.” ЕАД, като в исковия период от м. май 2020 г. до м. април 2022 г. е потребила количество топлинна енергия на стойност 1856,51 лв. и е извършено дялово разпределение на топлинна енергия в периода от 16.10.2021 г. до 30.03.2023 г. на стойност 16,08 лв.

Предвид дължимостта на главница за цена за доставена топлинна енергия за топлоснабдения имот, потребителят дължи и обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на паричните задължения в темпорално отношение, което е в размер на определената законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД и за периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г. възлиза на 207,23 лв. Основателна се явява претенцията и за лихва за забава върху стойността за дялово разпределение на топлинна енергия за претендирания от ищеца период от 16.10.2021 г. до 30.03.2023 г., която с ъдът, съобразявайки се с размера на основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната лихва върху размера на дължимата стойност на дялово разпределение, съобразно срока по чл. 33, ал. 2 ОУ за заплащане на задълженията, възлизащ на общо 2,04 лв.