Определение № 2097 от 08.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2097 гр. Пловдив, 08.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502277 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.

********, чрез адв. Р.Г., против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4784/14.07.23 г., постановено по ч.гр.д. №8850/23 г. по описа на ПдРС, I бр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против М. С. В., ЕГН **********, в частта за сумата от 147.19 лв., представляваща общ размер на претендираните със заявлението неустойки за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за предоставяне на мобилни услуги, и за мораторна лихва над 98.43 лв. до пълния заявен размер от 137.33 лв., съставляваща мораторна лихва върху претендираните неустойки.

Частният жалбоподател счита, че изводът на съда, че съществува обоснована вероятност неустоечната клауза на договора да е неравноправна, е неправилен, като излага подробни съображения. Иска се отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението в частта, касаеща процесните суми, като се присъдят и разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, имаща правен интерес – заявител в първоинстанционното производство, поради което е допустима. В съответствие с чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника. Разгледана по същество е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

1

Пред РС Пловдив е образувано ч.гр.д. №8850/23 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "А1 България" ЕАД чрез адв. Р.Г., против М. С. В. от с. ***********, за следните суми: 502.94 лв. главница поради неизпълнение на договорни задължения и издадени счетоводни документи по договор М4677959 и анекси към него, от които неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги – общо 300.85 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба – 54.90 лв.; съгласно чл.54.12 от ОУ – неустойка в размер на 147.19 лв. за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, и мораторна лихва в размер на 137.33 лв. Посочени са обстоятелства във връзка с предмета на договора и предоставените от заявителя услуги, включително начина, по който е формирана лихвата за забава. Поискано е и присъждане на заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Съдът е издал заповед №4784/14.07.23 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 300.85 лв., представляваща задължение за неплатени електронни съобщителни услуги, 54.90 лв. – задължение за заплащане на закупено устройство, мораторна лихва в размер на 98.43 лв. за периода от 15.07.20 г. до 05.05.23 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.06.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноски по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в същата заповед, е отхвърлено заявлението в частта, касаеща претенцията за неустойка за неизпълнение на договора – 147.19 лв. и в частта за претендираната мораторна лихва – над сумата от 98.43 лв. до заявения размер от 137.33 лв.

Изложени са съображения в съответствие с чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, че е налице обоснована вероятност клаузите за неустойка в посочения размер да са неравноправни, тъй като от тях произтичат права единствено за едната страна по двустранен договор – срещу задължението на потребителя да заплаща такси и да връща стойност на отстъпки не съответства насрещно задължение. Мобилният оператор претендира престация по прекратен договор за непредоставена услуга, като всички тези разходи за потребителя са неравноправни по смисъла на ЗЗП.

Разпореждането е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно установената съдебна практика, при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Настоящата инстанция споделя доводите на първостепенния съд, че е налице обоснована вероятност тези клаузи да са неравноправни по 2 смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. При съобразяване с изложеното в уточнителната молба, съдът намира, че претенцията на мобилния оператор в действителност обхваща три вида неустойки – в размер на три месечни такси, в размер на отстъпката от цената на месечната такса и в размер на отстъпката от цената на продаденото мобилно устройство. Настоящата инстанция намира, че договарянето на няколко, различни по вид неустойки, излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции. Практически се достига до хипотезата, че при неизпълнение на един договор кредиторът получава различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, тъй като надхвърлят това, което би получил от самото изпълнение. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.

Тези вреди не следва да се приравняват като размер на пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя, каквито обаче след прекратяването на договора не са предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това, в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по - висок размер. Така се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, а в случаите, когато до изтичане срока на договора остават по - малко от три месеца, той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Относно клаузата, предвиждаща, че в случаите на предоставено мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг, също е налице обоснована вероятност да е неравноправна съгласно чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП. Същата позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по-висока от първоначално определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца ценова листа, като същевременно, в съответствие с договореното, операторът има право да получи обратно предоставеното на лизинг устройство от абоната, а ако последният не го върне или го върне в неизправно състояние – да получи и обезщетение в размер на стойността му, също съгласно едностранно изготвената от оператора ценова листа.

Уговорената от страните неустойка за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и устройство на изплащане поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника в посочения размер е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД.

3

С оглед на изложеното, клаузите, с които е уговорена неустойка, се явяват неравноправни. Същата се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира суми в необосновано висок размер по прекратен договор – без да предоставя престация за оставащия срок. Поради недължимостта на неустойката не се дължи и акцeсорното вземане за лихви.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди. Разноски са поискани, но, с оглед отхвърляне на жалбата, такива не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4784/14.07.23 г., постановено по ч.гр.д. №8850/23 г. по описа на ПдРС, I бр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. ********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против М. С. В., ЕГН **********, в частта за сумата от 147.19 лв., представляваща общ размер на претендираните със заявлението неустойки за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за предоставяне на мобилни услуги, и за мораторна лихва над 98.43 лв. до пълния заявен размер от 137.33 лв., съставляваща мораторна лихва върху претендираните неустойки.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4