Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9102 от 08.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34919/2022
Вид
Определение № 9102
Подписан
08.03.2023
В сила
08.03.2023
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9102 гр. София, 08.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110134919 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск, предявен от П. Й. С., ЕГН **********, с адрес в с. ****, чрез пълномощника му адв. И. Г. Д., АК – София, със съдебен адрес в гр. ****, партер против „К.И.И.БГ“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от Б.А.Р. И З.Н.Д.

Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е образувано и се води изпълнително дело № 9511 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б.. Първоначален взискател по изпълнителното производство е „П.К.Б.“ ООД, но след прехвърляне на вземането и депозирана пред съдебни изпълнител молба, като взискател е конституирано ответното дружество.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.06.2014 г. по търговско дело № 3260 по описа за 2014 г. на СГС, VI-11 състав но основание решение № 2796 от 13.03.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 2796 по описа за 2014 г. на „А.Ю.“ СНЦ. С посочените решение, респ. изпълнителен лист, ищецът е осъден да заплати на „П.К.Б.“ ООД следните суми: сумата от 1 400,65 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 13.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 224,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 130 лв. – съдебни и арбитражни разноски.

Ищецът твърди, че не дължи задължението по изпълнителния лист, тъй като същото е погасено по давност. Твърди, че последното валидно действие по принудително изпълнение и извършено на 03.11.2015 г. – принудително събиране на сумата от 40 лв. след запор на трудовото възнаграждение на ищеца. След тази дата не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. В този смисъл, ищецът поддържа, че вземането е погасено по давност на 10.01.2021 г. след изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД и с оглед приложението на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

С тези обстоятелства, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на „К.И.И.БГ“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от Б.А.Р. И З.Н.Д. че не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден на 02.06.2014 г. по търговско дело № 3260 по описа за 2014 г. на СГС, VI-11 състав но основание решение № 2796 от 13.03.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 2796 по описа за 2014 г. на „А.Ю.“ СНЦ, а именно: сумата от 1 400,65 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 13.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер 1 на 224,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 130 лв. – съдебни и арбитражни разноски.

С исковата молба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим поради липсата на правен интерес. Поддържа, че изпълнителното дело е прекратено с постановление с изх. № 42692/21.06.2022 г. Оспорва иска и по основание, като поддържа, че вземането не е погасено по давност. Посочва, че са били предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, както следва- на 21.10 2014 г. са изпратени запорни съобщения до банките, в които ищецът има открита банкова сметка, както и до работодателя на длъжника; на 26.09.2018 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател с искане да бъде насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжника; на 16.05.2019 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия; на 16.09.2019 г.е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника; на 19.08.2020 г. е депозирана молба за налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника; на 17.01.2022 г. е депозирана молба за налагане на запор, в случай че бъдат установени трудови договори на длъжника; на 09.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника. Сочи се, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е бил 26.06.2016 г. Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.

Претендира присъждане на съдебни разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде изискано и приобщено към настоящото дело изп.д. № 9511/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 към КЧСИ, с район на действие СГС.

Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.

Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и относими към спора, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.

Следва да се уважи искането на ответника да бъде изискано и приобщено към настоящото дело изп.д. № 9511/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 към КЧСИ, с район на действие СГС.

Възражението на ответника, че искът е недопустим, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

Доколкото ищецът в настоящото производство твърди именно наличие на такива- изтекла погасителна давност за вземанията след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист, при наличие на такъв срещу длъжника, последният винаги има правен интерес от водене на иск по чл. 439 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към настоящото производство изпълнително дело № 9511/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 към КЧСИ, с район на действие СГС.

Съобщава на страните проекта за доклад по делото:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

A. Ищецът е осъден да заплати процесните суми на „П.К.Б.“ ЕООД.

B. Срещу ищеца има образувано изпълнително дело № 20148380409511 по описа на ЧСИ М.Б., въз основа на Изпълнителен лист от 02.06.2014 г., издаден по т. д. № 3260/2014 г. по описа на СГС, VI-11 състав, на основание Решение № 2796/13.03.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 2796/2014 г. по описа на Арбитражен съд „А.Ю.“ СНЦ.

C. „П.К.Б.“ ЕООД е цедирало вземането по изпълнителния лист в полза на „К.И.И.БГ“ ЕАД.

D. С молба от 26.09.2018 г. ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по процесното изпълнително дело и същата е била уважена от частния съдебен изпълнител.

E. След 03.11.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело, годни да прекъснат погасителната давност.

F. Изтекъл е 5-годишен период, в който не са предприети действия по принудително изпълнение на вземането- предмет на изпълнителния лист.

2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

A. По изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, както следва- на 21.10 2014 г. са изпратени запорни съобщения до банките, в които ищецът има открита банкова сметка, както и до работодателя на длъжника; на 26.09.2018 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател с искане да бъде насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжника; на 16.05.2019 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия; на 16.09.2019 г.е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника; на 19.08.2020 г. е депозирана молба за налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника; на 17.01.2022 г. е депозирана молба за налагане на запор; на 09.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника.

B. Началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е бил 26.06.2016 г.

1. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание: чл.

439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК и чл. 110 от ЗЗД.

4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 116 „в“ ЗЗД.

2. В тежест на ищцовата страна е да установи наличие на интерес от воденото на настоящото производство, а именно да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения- изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

3. В тежест на ответника е да установи предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсващи погасителната давност, респективно настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спирането й, за което не прилага доказателства.

7. Ищецът и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ.

3 твърдяни от другата страна.

8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.04.2023 г., 15,15 часа, за която дата и час да бъдат призовани ищецът и ответникът.

Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис от отговора и приложенията към него- към призовката за ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4