Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1792 от 05.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 4407/2025
Вид
Определение № 1792
Подписан
05.11.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Милена Трифонова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1792 гр. Варна, 05.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Частно наказателно дело № 20253110204407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК и е образувано по жалба на В. Й. Н. против постановление на прокурор при Районна прокуратура Варна от 10.10.2025 г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 404/2024 г. по описа на 04 РУ – Варна.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление. На първо място се твърди, че фактическите изводи на прокурора са неправилни и по-конкретно относно констатацията, че жалбоподателката В. Н. е проявила провокативно поведение. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява обратното, а именно че Катерина Арсова е била инициатор на конфликта – следвала е Н., нападнала я е вербално и я хванала за врата, а впоследствие е напръскала лицето й с лютив спрей. Сочи, че прокурорът е игнорирал настъпилите реални последици за здравето на Н. и по-конкретно сериозни очни и кожни увреждания, довели до продължително лечение и усложнения, включително развитие на кожно заболяване, което е лекувано дълго време. Не е събрана пълната медицинска документация и не е назначена повторна съдебно-медицинска експертиза. Относно допуснатите от прокурора процесуални нарушения се твърди, че постановлението не съдържа пълна и задълбочена оценка на доказателствата в противоречие с чл. 199 и чл. 243, ал.

1 НПК. Не е извършено повторно разпознаване на извършителя, въпреки, че 1 първото е неуспешно и неясно. На следващо място се твърди, че прокуратурата неправилно е приела, че е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.

2 НК, доколкото деянието на А. е умишлено, опасно и насочено срещу телесната неприкосновеност на пострадалата, извършено на обществено място, пред дете и свидетели. Изложени са доводи, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12 НК. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и за връщане на делото на РП – Варна със задължителни указания относно прилагането на закона.

Настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствата по делото и доводите, изложени в жалбата, намери следното:

Жалбата от В. Й. Н. е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок за обжалване, поради което следва да бъде разгледана от съда.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Наказателното производство по ДП № 404/2024 г. по описа на 04 РУ – Варна е образувано за това, че на 13.07.2024 г. в гр. Варна е била причинена на В. Й. Н. лека телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК.

В постановлението за прекратяване прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

Св. К. М. А. живеела в гр. София, а през лятото на 2024 г. гостувала на родителите си в гр. Варна. На 13.07.2024 г. около 17:00 часа, с управлявания от нея л.а. марка „БМВ“, с peг. № ............ посетила магазин „Лидл“, находящ се в гр.Варна, кв.Аспарухово, бул. “Първи май“ № 46. В колата с нея се возил петгодишният й син и коте, което по-рано водила на ветеринарен лекар. По тази причина тьрсила сенчесто място, на което да паркира автомобила си. В близост до входа на магазина видяла, че предстояло да се освободи такова паркомясто. Св. Арсова спряла колата перпендикулярно на паркираните автомобили, включила аварийните светлини и изчакала да се освободи набелязаното място, с намерението да паркира именно там. В момента, в който паркираният автомобил потеглил, св. В. Й. Н. с управлявания от нея л.а.

„Хюндай Сайта Фе” с рег. № ............. заобиколила автомобила на св.А. и 2 паркирала на въпросното паркомясто. Св. Арсова отместила автомобила и паркирала на друго място. Заедно със сина си последвала св. Н. вътре в магазина. Там между двете жени възникнал кратък словесен конфликт, по време на който св. Н. хванала св. А. с лявата си ръка за врата. В този момент св. К. Т. Н. - охранител в магазина, възприел ситуацията и помолил жените да спазват благоприличие. В резултат на разигралата се ситуация, детето на св.А. се разплакало. Двамата напуснали магазина, а св.Н. продължила към вътрешността на магазина. За случилото се св.А. подала сигнал на тел.112, като обяснила на диспечера, че била нападната от жена, която я хванала за врата. На място бил изпратен екип на сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ Варна, а на подателката на сигнала били дадени указания да изчака на входа. След като подала сигнала, св. Арсова и детето вървели към бариерите на паркинга на магазина. В този момент св. Н. се качила в автомобила си и се отправила към изхода на паркинга. На паркинга на търговския обект св. Н. спряла непосредствено до майката с детето с отворен преден ляв прозорец на автомобила. Св. А. се протегнала през отвора на прозореца и я напръскала с лютив спрей в областта на лицето. В този момент на място пристигнали полицейски служители – св. Й. И. и св. А. И. На св. Н. била предложена медицинска помощ, но същата отказала. На двете жени били издадени предупредителни протоколи по реда на ЗМВР. На 15.07.2024 г. Н. посетила Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД, където й било издадено медицинско удостоверение и подала сигнал в полицията.

Предвид установеното прокурорът приел от правна страна, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Прокурорът е приел, че в разглеждания казус е от значение и следва да се съобрази инцидентния характер на инкриминираното деяние, изключително ниския му интензитет, характера на телесното увреждане, както и данните ла личността на св.А., която е нсосъждана и е добри характеристични данни. Обществените отношения, обект на защита по цитирания състав според прокурора са засегнати в изключително ниска степен, като в тази насока следва да бъдат отчетени всички посочени в постановлението обстоятелства, включително определеното като провокативно поведение на св. Н., която непосредствено преди да бъде напръскана със спрея първо е хванала за врата св. А. пред очите на детето й и пред много други хора, на следващо място малко по-късно 3 въпреки наличието на достатъчно място за преминаване на автомобила, отклонила същия в насрещната лента за движение и отново се доближила до св. А. Прокурорът е приел, че действията на св. Н. са невъзпитани, неморални, още повече че като учител св. Н. следва да спазва етикет за добро поведение, да е емоционално интелигентна и да се съобразява с моралните отговорности към обществото. На следващо място тази ситуация е довела до негативни емоции и е допринесла за намалена критичност и импулсивност при последващи действия на св. А., като импулсивната й реакция се дължи на неправилна преценка на ситуацията, не е обмислила постъпката си достатъчно и едновременно с това не е преценила правилно характера, значението и последиците на деянието, довело до засягане на физическия интегритет на св.

Н.. За да бъде конкретното поведение определено като престъпно, то следвало да разкрива типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установените делото факти, и в частност изложените по - горе обстоятелства, по категоричен начин установявали ниска степен на увреждане на обществените отношения, т.е. деянието макар и формално да би осъществявало признаците от състава на чл. 131, ал 1. т. 2 от НК, поради своята явно незначителна обществена опасност, не би съставлявало престъпление.

Съдът намира обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно поради следните съображения:

В производството по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът на първо място се произнася по обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Същото е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал (цит. от Досъдебното производство по НПК, автор Маргарита Чинова, изд. на „Сиела Норма“ АД, 2013 г., л. 450).

В конкретния случай съдът не констатира логическа грешка при анализа и оценката на доказателствения материал, следователно не е налице грешка във връзка с изводите за фактите по делото.

На следващо място според настоящия съдебен състав проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, като прокурорът е формирал 4 вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, следователно прокурорът е изпълнил задължението си по чл.

14, ал. 1 НПК и е извършил всички необходими действия за разкриване на обективната истина. Прокурорът е обсъдил целия доказателствен материал.

Съдът не констатира допуснато от прокурора нарушение на материалния закон или съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствения материал, при осигуряването на средствата за защита и при изготвянето на постановлението за прекратяване.

В тази връзка и в отговор на възражението на защитника, че по делото е следвало да се проведе допълнително разпознаване, както и да се назначи повторна съдебно-медицинска експертиза, съдът намира, че такива действия не е необходимо да се извършват с оглед конкретното досъдебно производство. На първо място не са налице съмнения относно самоличността на св. А., както и относно обстоятелството, че именно тя е напръскала с лютив спрей св. Н.. На второ място по делото няма никакви данни за продължаващо влошено здравословно състояние на св. Н., включително и с жалбата не са представени доказателства за това, въпреки че защитникът е посочил, че прилага такива. Към жалбата е приложено единствено медицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар, два дни след инцидента, което е описано и взето предвид от вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото, както и рецепта с липсваща дата, издадена от Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД.

В съответствие със събраните по делото доказателства прокурорът правилно е определил, че поведението на св. Н. може да бъде определено като провокативно. Съдът изцяло споделя изводите на прокурора, че изискванията към поведението на св. Н. като учител са по-високи отколкото към другите членове на обществото. Същата с поведението си следва да бъде пример за децата, техните родители и останалите членове на обществото. Поведението на учителя следва да бъде еталон за професионализъм, етичност, човечност, висок морал, търпимост и толерантност. Това не означава, че се очаква св. Н. да понася насилие или агресивно поведение, но в случая от доказателствата по делото се установява, че св. А. не е извършила каквито и да е било действия, които да оправдават хващането й за врата пред погледа на малкото й дете и 5 останалите присъстващи в магазина, както и абсолютно непровокираното препречване на пътя й с колата. Очевидно управлявайки автомобил св. Н. е била в по-силна позиция и е могла съвсем спокойно да напусне паркинга на магазина. Въпреки това и без причина се е отклонила от движението си, навлязла е в насрещната лента и се доближила до св. А. и малкото й дете, което е предизвикало и необмислената, импулсивна и разбира се укорима реакция на св. Арсова да я напръска с лютив спрей в лицето. Съдът не констатира такова провокативно поведение от страна на св. А. Действително същата е последвала св. Н. в магазина, но с желанието да й обясни нейните разбирания за това кой следва да заеме спорното паркомясто. Това в никакъв случая не може да се определи като провокативно поведение, а единствено като желание за изясняване на ситуацията. Впоследствие, както се вижда от видеозаписите, св. А. съвсем спокойно върви с детето с на паркинга, без да се насочва изобщо към автомобила на св. Н.. Напротив св. Н. се насочва към нея с автомобила, предизвиквайки отново конфликт, вместо да продължи или поне да не търси контакт със св. А.