Решение № 3919 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3919 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110125289 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 98/ 18.08.2017г., по силата на който е заемал длъжността "Цехов технолог".

Същият сочи, че страните са постигнали съгласие, че срокът на предизвестие е три месеца.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 06.01.2025г. ищецът е подал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 10.01.2025г., като е посочил, че в случай, че работодателят- ответник не изрази съгласие за прекратяване на трудовия договор, то същата да се счита за предизвестие по чл. 326 КТ за прекратяване на трудовия договор, считано от 06.04.2025г. В последствие ищецът оттеглил това предизвестие, но работодателят не го уведомил писмено, че приема изявлението му.

На 22.01.2025г. ищецът подал втора молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 28.01.2025г., като е посочил, че в случай, че работодателятответник не изрази съгласие за прекратяване на трудовия договор, то същата да се счита за предизвестие по чл. 326 КТ за прекратяване на трудовия договор.

Със заповед № 18/ 22.04.2025г. работодателят прекратил трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение".

В исковата молба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на уволнението.

1

Развиват се съображения, че трудовият договор е прекратен с изтичане на срока на предизвестието. В случая срокът, даден с първото предизвестие, подадено от ищеца, е изтекъл на 06.04.2025г., а с второто- на 22.04.2025г. Следователно последващо прекратяване на договора в по- късен момент (след 22.04.2025г.) е невъзможно.

На следващо място, ищецът сочи, че в случаите на прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание, трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора- в случая на 28.04.2025г. При това положение неправилно в заповедта е посочено, че договорът се прекратява считано от 22.04.2025г. Сочи, че към датата на връчване на заповедта за уволнение трудовото правоотношение между страните не е съществувало.

В исковата молба се поддържа, че оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 333 КТ, регламентираща предварителна закрила на работници, ползващ разрешен отпуск.

По същество се навеждат твърдения, че ищецът не е извършил вменените му нарушения.

Сочи се, че същият е извършил обучение на П. К.- от т. 1 до т. 8, но обучаващият се не е носел със себе си оригинала на план програмата, в който да се отбележи прогреса. След това същият е престанал да съдейства на ищеца.

На следващо място се сочи, че заповедта за ревизия е връчена на ищеца на 20.03.2025г. От посочената дата до прекратяване на договора същият е бил в отпуск. Относно изпратеният мейл се навеждат твърдения, че ищецът е осъзнал грешката и е коригирал същата.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и отмени същото.

В срока и реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника "О." АД, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът релевира доводи, че ищецът е оттеглил подаденото на 06.01.2025г. На следващо място се сочи, че срокът за произнасяне от ответника по подадената на 22.01.2025г. от ищеца молба за прекратяване на трудовия договор е изтекъл на 29.01.2025г., откогато е започнало да тече даденото предизвестие. Следователно, същото е изтекло след издаване и връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор. В допълнение се развиват съображения, че датата на връчване на заповедта е релевантна единствено за началото на давностния срок.

Относно твърдението, че работодателят не е преодолял предварителната закрила по чл.

333 КТ, тъй като работникът е ползвал разрешен отпуск се сочи, че работодателят е преодолял закрилата, получавайки разрешение да прекрати трудовия договор от Инспекцията по труда.

По същество, се излагат твърдения, че ищецът е извършил вменените му нарушения.

В обобщение, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от 2 фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 98/ 18.08.2017г., по силата на което ищецът заемал длъжността “Специалист лийн производство”, Лийн екип. Страните са уговорили, че работникът се задължава да полага грижата на добър стопанин, при изпълнение на възложената му работа; да не злоупотребява с доброто име на работодателя, като не уронва престижа му и не го злепоставя; да не разпространява информация, представляваща производствена, търговска и финансова тайна.

С допълнително споразумение № 341/ 20.10.2023г. към трудов договор № 98/ 21.08.2017г. страните са постигнали съгласие да бъде променена заеманата от ищеца длъжност на длъжността “Цехов технолог, направление ОМП, “Производствен инженеринг”; основното трудово възнаграждение да бъде изменен на 2600 лева, а на допълнителното- за придобит трудов стаж и професионален опит, за всяка прослужена година х 0,6 %- 3,60 %. Срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е три месеца.

Установява се, че с молба от 06.1.2025г. ищецът е изразил желание трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от 10.1.2025г. Посочено е, че при несъгласие на работодателя с предложението за прекратяване на трудовия договор, то молбата да се счита за предизвестие. От вписването върху молбата се установява, че на 13.01.2025г. ищецът е заявил, че оттегля молбата си.

На 22.1.2025г. ищецът е подал молба, с която е изразил воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 28.1.2025г., респ. при неприемане на предложението, подадената молба да се счита за предизвестие за прекратяване на договора.

Видно от вписванията върху молбата, ответникът е посочил, че счита молбата за предизвестие.

Със заповед № 22/ 29.1.2025г. работодателят е възложил на ищеца да извърши ревизия на разработените/ съществуващите в “О.” АД технологии, по които се изпълняват поръчки в момента, както и по които са се изпълнявали поръчки последните пет години, като се прилага следната методика: да се констатира въведени ли са коректно в ERP системата технологиите, да се констатира съответстват ли технологиите, на реалната обработка на детайлите.Видно от удостоверението върху молбата, заповедта е връчена на работника на 29.1.2025г.

От представената заповед № 23/ 29.1.2025г. работодателят е възложил на ищеца да сключи договор за обучение по време на работа с П. К., като същият придобие знания и умения за изпълняване на длъжността “Технолог монтаж”

Със заповед № 18/ 22.04.2025г. е прекратено трудовият договор между страните, поради налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, поради неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния 3 трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Фактическите основания в заповедта са следните: на 03.02.2025г. от служебния електронен адрес: *************** ищецът, заемащ длъжността “Цехов технолог”, е изпратил до личния си електронен адрес: *************** като прикрепен електронен файл “Иновационна програма ОМП 2025, съдържаща конфиденциална информация за развитието на ОМП при “О.” АД; неизпълнение на въложени му от работодателя задачи, възложени със заповеди на работодателя: като ръководител/ ментор на П. Стоименов К., съгласно заповед № 23/ 29.01.2025г. и утвърдената План- програма, вх. № 6/ 31.1.2025г., не е провел нито един от етапите на обучение на П. К.; като член на екип, определен със заповед № 22/ 29.01.2025г. за извършване на ревизия на разработените/ съществуващите в “О.” АД технологии, по които се изпълнявали поръчки през последните пет години, се отклонил от изпълнението на ревизията.

От заключението на съдебно- компютърна експертиза, се установява, че от ел. адрес „*********************“ е изпратено ел. писмо на ел. адрес ****************** чрез използване на функционалност „Препрати“, с която било изпратено електронно писмо с прикачен файл от “*********************” до ***********************. Вещото лице е посочило, че не е установено изследваното електронно писмо в едно с прикачения файл да е било получено на електронен адрес ***************** Няма данни неговото съдържание да е отворено, препратено и копирано на друг електронен носител. В случай, че електронното писмо е било получено на електронен адрес ******************* на 03.02.2025г. и непосредствено след това е било изтрито на същата дата, може да се твърди, че не може да бъде възстановено съдържанието му ведно с прикачения файл.

От показанията на св. И.Б. се установява, че същата се намира в трудово правоотношение с ответника, по силата на което заема длъжността “специалист човешки ресурси“. Същата твърди, че връчила на ищеца лично заповед № 22 и заповед № 23. Свидетелката сочи, че при връчване на заповед № 23, с която на ищеца се възлага да обучи друг служител, ищецът станал нервен и заявил, че няма да обучава никого. Същата разяснява, че заповед № 22 касае вътрешна инвентаризация на технологиите и знае, че не е изпълнена от ищеца.

В периода след връчване на заповеди № 22 и № 23 ищецът ползвал отпуск по болест.

Свидетелката сочи, че при работодателят дали ищецът се намира на заявения адрес, се установило, че същият не се намира на посочения адрес, като при проследяване на автомобила му, същият е паркиран пред сграда на дружество, занимаващо се с конкурентна дейност.

От показанията на св. П. К. се установява, че същият работи при ответника от 17.07.2023г.

Същият сочи, че на 29.01.2025г. получил заповед за обучение за длъжността “технолог цехмонтаж”, под менторството на ищеца. Според свидетеля обучението не е проведено поради отсъствието на ищеца. Същият разяснява, че ищецът прегледал приложената към заповедта план- програмата и казал „Ти това си го знаеш.“

Видно от показанията на св. Г. В., същият работи при ответното дружество на длъжност “ръководител отдел „IT ERP системи, той е и корпоративен отговорник по информационна 4 сигурност”. Свидетелят сочи, че отговаря за ISO 27001, което е система за управление на сигурността на информацията. Свидетелят разяснява, че всички служители са информирани, че трябва да използват вътрешно- фирмените системи за размяна на информация, като ако трябва да се изпрати информация на външен имейл адрес, редът е да бъде поискано разрешение от по- висш ръководител спрямо позицията. Същият сочи, че при изпълнение на служебните си задължения установил, че ищецът е изпратил информация от служебния си имейл на външен за организацията адрес. В мейла били прикачени файлове, сред които „Иновационна програма за 2025 г.“, график с дати.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според уволненото лице) опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване (така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).