Решение № 992 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330118305 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

Искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 , със седалище и адрес на управление в София, ул. „Околовръстен път „ № 260 сграда А (като правоприемник по смисъла на чл. 227 от ГПК на „ БНП Париба Пърсьнъл Файненс “, ЕИК 204915054, и адрес гр. София ЖК Младост 4 сграда 14 на Бизнес парк София ), депозирана против К. А. П., ЕГН: **********, с адрес в ****************, и искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 , 86 и 240 от ЗЗД и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит.

Твърди се в исковата молба , че на дата 21.02.2021 г. между праводателя на ищеца и ответника бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *********. По силата на договора, на П. бил предоставен револвиращ паричен заем в максимален размер от 700 лева , усвояем чрез кредитна карта , по почин на ответника, като усвоените суми следвало да бъдат върнати на месечни погасителни вноски с размер , която зависи от усвоената сума. Договорена била и възнаградителна лихва.

П. усвоил заемната сума, но преустановил редовното обслужване на кредита на 01.05.2021 г., към която дата е последното плащане по заема. Останали неплатени 199.51 лева главница, 19.03 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2021 г. до 07.10.2021 година и 15.80 лева- мораторна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 16.07.2022г., както и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за 1 парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми ищецът се снабдил със заповед за плащане , издадена по частното гр. д. № 10946/2022 по описа на Районен съд - Пловдив по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс.

Заповедта се връчила по реда на чл. 47 от ГПК, при което ищеца иска вземането му да бъде признато за съществуващо по реда на чл. 422 от ГПК, при същите параметри на дълга, и да се присъдят разноските по двете производства.

Евентуално, ако се установи , че предсрочната изискуемост на кредита не е обявявана на длъжника, то се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца същите суми , отново възоснова договора за заем между тях .

Ответникът оспорва исковете . Възразява , че договора или отделни клаузи от него са недействителни поради неспазване на правилата на потребителската защита ; отрича изискуемостта на вземането, за каквато не бил уведомен. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Исковете са допустими като установителни, тъй като има идентичност между вземането, описано в заявлението и заповедта за плащане, и това , предмет на исковата молба и са спазени и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

Не може да има съединяване на осъдителен иск с положителен установителен иск за същото парично вземане по реда на чл. 422 от ГПК и между същите страни – спорното право е само едно. Иск се дефинира чрез два елемента – страни и спорно право; вида на търсената защита или наличието на изискуемост не са елементи на спорното право; липсата на изискуемост не съставлява правопогасяващо, а правоотлагащо възражение, което не е от значение за вида на търсената защита. Съдът проверява съществуването на вземането само веднъж , тъй като решението му се ползва със сила на пресъдено нещо , и не може едновременно да отхвърли единия и да уважи другия. Затова в случая иска е само един и при допустим иск по чл. 422 от ГПК , искането за осъждане на ответника не може да бъде гледано , доколкото не съставлява отделен иск.

При тези твърдения, съдът съобрази следното по фактите:

По сключването на договора спор не е формиран, същия е представен и в оригинал , заедно с цялото кредитно досие на ответника , на л. 101- 121 от делото. Установява се от него , че на ответника е отпуснат потребителски револвиращ кредит от 700 лева, усвояем от кредитополучателя чрез нарочен платежен инструмент – кредитна карта „Мастъркард“.

Служебно назначената от съда експертиза за структурата на дълга дава заключение, че по договора П. е усвоявал средства ,които не е върнал, като договора остават за плащане от ответника 199.51лв. /сто деветдесет и девет лева и петдесет и един лева/ от главницата, възнаградителна лихва в размер на 19.03 лв. за периода 01.05.2021г. до 07.10.2021г. и мораторна лихва в размер на 15.80лв. от 05.10.2021г. до 16.07.2022г.

Установява се от приложената на л. 19 от делото „последна покана“, че на дата 07.10.2021г. кредиторът е обявил всички вземания по договора за предсрочно изискуеми.

От материалите по частното дело личи , че за вземанията си , праводателя на ищеца се е 2 снабдил със заповед за плащане , връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал .5 от ГПК.

На следващо място, от извършената от съда справка в Търговския регистър и от представените от приобретателя на вземането „Юробанк България“ личи , че банката е закупила в цялост търговското предприятие на първоначалния кредитор, който поради това е бил заличен като юридическо лице.

При тези факти, по правото съдът приема следното:

По сключването на договора не се спори. Спорен факт е неговата действителност. ответника обосновава недействителност на договора с нарушаване на поставените в чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит изисквания съм договорите за потребителски кредити. Тъй като П. е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята професионална или търговска дейност, той има качеството на потребител по смисъла на чл.

9 от ЗПК ; ищецът е небанкова финансова институция , която по занятие отпуска кредити на потребители , тоест има качеството на кредитор по смисъла на същата норма. Закона за потребителския кредит е приложимо между страните право независимо от начина на усвояване на средствата по заема ( чрез нарочен платежен инструмент ) , и това че се касае за свързани договори по смисъла на чл. 3 от ЗПК. Приложимостта на същия закон не е изключена , доколкото не е налице и нито едно от предвидените в чл. 4 от същия изключения.

В договора липсва информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. Тази липса релевира неговата нищожност по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, тоест, исковата претенция за възнаградителна лихва и обезщетение за забава е неоснователна.

Възражението за несъобщаване на предсрочната изискуемост, каза се , е дилаторно по своята същност. Съдът не го споделя, доколкото на л. 19 от делото има изявление на ищеца в този смисъл, което носи неоспорената дата 07.10.2021г., тази дата предхожда датата на подаването на заявлението и писмото е връчено на длъжника като част от приложенията към исковата молба, като по този волята на ищеца е доведена до знанието на ответника. Според заключението на вещото лице, плащанията по договора са преустановени още през април 2021г, тоест, налице са и обективните предпоставки на чл. 17 изр. второ от договора всички вземания по него да бъдат изискуеми. След ада се отбележи също така , че към датата на подаването на заявлението , са настъпили падежните дати на брой минимални погасителни вноски на обща стойност, надхвърляща размера на претенцията , тоест, при всички положения към тази дата , 27.07.2022г, сумите са били с настъпил падеж.

Предвид заключението на вещото лице по проведената счетоводна експертиза , иска за главницата е доказан и по размер и следва да бъде уважен , а останалите искове следва да се отхвърлят .

3

Разноските се присъждат в тежест на ответника, пропорционално, по списък на л. 74 от делото; при общ размер на разноските от 805 лева , дължат се съответно 685.35 лева .

Ответната страна не е направила собствени разноски , била е представлявана от особен представител на разноски на ищеца . В нейна полза разноски не се присъждат .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на К. А. П., ЕГН: **********, с адрес в ****************, че дължи на „ ,Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 , със седалище и адрес на управление в София, ул. „Околовръстен път „ № 260 сграда А (като правоприемник по смисъла на чл. 227 от ГПК на „ БНП Париба Пърсьнъл Файненс “, ЕИК 204915054, и адрес гр. София ЖК Младост 4 сграда 14 на Бизнес парк София ), плащане на главницата по договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *********, за която е издадена заповед за плащане № 5425/28.07.2022г. по частното дело 10946 по описа на РС Пловдив за 2022г.: 199.51лв. /сто деветдесет и девет лева и петдесет и един лева/, ведно със законната лихва от 27.07.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи по същия договор и същата заповед задължение за плащането на възнаградителна лихва в размер на 19.03 лв.за периода 01.05.2021г. до 07.10.2021г. и мораторна лихва в размер на 15.80лв. от 05.10.2021г. до 16.07.2022г. , като неоснователни.

Осъжда К. А. П., ЕГН: **********, с адрес в ****************, да заплати на „ Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в София, ул.

„Околовръстен път „ № 260 сграда А, сумата от

685.35 лева разноски по двете производства.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4