Решение № 1211 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100511807 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №13349/31.07.2023г., постановено по гр.д. №16259/2023г. по описа на СРС, 113 състав, са отхвърлени предявените от Ц. Н. Н. срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при Министерство на вътрешните работи искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №4843-733/22.02.2023г., с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност – „водач на автомобил до 9 места“ при ответника и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без работа в размер на 10 501,26 лева за периода от 23.01.2023г. до 23.08.2023г. Осъден е Ц. Н. Н. да заплати на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при Министерство на вътрешните работи на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 200 лева разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Ц. Н. Н., чрез пълномощника адв.

В. С., срещу първоинстанционното решение в цялост. В жалбата се излагат 1 оплаквания, че решението е необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Първоинстанционният съд не обсъдил и не изложил мотиви по отношение на твърдяното с исковата молба нарушение на чл.193, ал.1 от КТ. До ищеца била отправена покана за изслушване, но същата не съдържала никаква информация по повод на какво следва ищецът да бъде изслушан, нито му била предоставена възможност да даде обяснения. В поканата не се съдържала никаква информация за нарушението. Поканата била връчена на ищеца в самия край на работното време – 17.10 часа, а посочената дата и час за изслушването били определени за следващия ден в 14.00 часа, т.е. помалко от 24 часа след връчването. На същата дата успоредно с поканата ищецът се запознал и с материалите по проверката. Депозираните от ищеца обяснения не освобождавали работодателя от задължението му по чл.193, ал.1 от КТ. Срокът за предоставяне на обяснения за работника трябвало да е разумен и се преценявал във всеки конкретен случай. В случая на ищеца не била предоставена възможност да се защити по обвинението за извършени нарушения на трудовата дисциплина, което водело до извод, че работодателят е нарушил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. В първоинстанционното производство били наведени доводи за извършено полицейско насилие, като били приети като доказателства от първоинстанционния съд писмо от Дирекция „Национална система 112“ към МВР с приложен към него компактдиск, но не допуснал разглеждането на документа и предоставения запис от системата, а разпоредил по почин на съда да се разгледа видеозапис от бодикамерата на полицейския служител без да има направено искане и без да бъде съставен протокол за това. По този начин първоинстанционният съд основал решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо и дали отхвърля част от тях като неотносими/неоснователни. Решението било неправилно и защото не било доказано извършването на дисциплинарно нарушение. Поведението на ищеца, посочено в заповедта за уволнение, било извършено в извънработно време, и нямало връзка с трудовата му функция, поради което не следвало да носи дисциплинарна отговорност. Нарушението на етичния кодекс можело да бъде основание за дисциплинарна отговорност, но не попадало в хипотезата на чл.187, ал.1, т.7 от ГПК. Фактическите основания, обусловили налагане на оспореното наказание, били неизпълнение на длъжностната характеристика и 2 чл.17, ал.1 и ал.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Съдът не квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение и посочването алтернативно на две разпоредби на чл.187 от КТ – т.8 и т.10, поставяло ищеца в невъзможност да наведе доводи досежно правилността на съдебното решение в тази част. Счита, че уронването на престижа на работодателя не при изпълнение или по повод на трудовата функция на работника и служителя може да настъпи единствено в случай, че извършеното от работника или служителя противоправно деяние е умишлено.

За да стигне до извода, че нарушението на трудовата дисциплина е извършено умишлено, първоинстанционният съд взел предвид само и единствено представеният запис от видеокамерата на един от полицейските служители, посетили получения сигнал на тел.112 за нарушение на нощната тишина. На 24.12.2022г. в 00:50:02 часа в частен апартамент, в който ищецът и двама негови гости празнували коледните празници без да нарушават нощната тишина или други законови разпоредби, ищецът, който бил в дома си, отворил доброволно вратата на появилите се полицейски служители със съзнанието, че са колеги. Съдът не обсъдил и не взел предвид житейската ситуация, в която ищецът можел и да не отвори вратата на дома си на полицейските служители. Не ставало ясно и защо същите предприели действия по установяване на самоличността. Полицейските служители превишили полицейските си правомощия. Ситуацията ескалирала, след като полицейските служители без да имат правомощия пристъпили към установяване самоличността на хората, които се намират в апартамента без да има правонарушение. В съдебно заседание не всички реплики били протоколирани, а първоинстанционният съд използвал едностранно реплики, които му послужили да мотивира решението си. Не било коментирано в съдебното решение пропадането на видеосигнала. Поради това счита, че ищецът не е извършил процесното дисциплинарно нарушение, както и, че визираните действия не са извършени виновно от него. Въз основа на представените доказателства не можело да се направи категоричен извод, че ищецът умишлено не е съобразил поведението си с изискването на чл.17, ал.1 от Кодекса, като не само не положил усилие да избегне конфликт, но и провокирал такъв. Следователно извършеното от ищеца следвало да се приеме за деяние, допуснато поради небрежност и не можело да обоснове извършване на дисциплинарно нарушение „уронване на престижа на 3 работодателя“. В случая соченото от работодателя нарушение не било извършено пред трети лица, поради което същото не можело да бъде квалифицирано по чл.187, ал.1, т.8 от КТ. Работодателят не извършил преценка по чл.189 от КТ и не съобразил чистото дисциплинарно минало на ищеца, което определяло действията му като единичен случай, от който не се установявало за работодателя да са настъпили неблагоприятни последици.

Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт М.Х., с който жалбата се оспорва изцяло и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани 4 нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ , първоинстанционният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено със заповед №4843-733/22.02.2023г., е законосъобразно. Работодателят е спазил предвидената в закона процедура преди налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Отговорността на ищеца е реализирана въз основа на мотивирана заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл.

195, ал. 1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е нарушението на трудовата дисциплина, конкретната дата на извършеното нарушение, както и са посочени наказанието и законният текст, въз основа на който то е наложено. Прието е още, че от събраните доказателства е установено, че описаното в процесната уволнителна заповед дисциплинарно нарушение е извършено от ищеца. След съвкупен анализ на доказателствата по делото е обоснован извода, че работодателят е имал основание за налагане н а дисциплинарно наказание "уволнение" на ищеца за извършеното от него нарушение, като наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и другите критерии за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл. 189, ал. 1 от КТ . С оглед на изложените съображения СРС е приел, че е налице основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните в настоящото производство и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на предявения главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя неоснователност на предявените акцесорни такива - чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225 КТ, които също следва да бъдат отхвърлени. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ :

Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Водач на автомобил до 9 места“ „Охрана на обекти на МВР“ към Дирекция „Жандармерия“ при ответника и с атакуваната заповед работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил 5 трудовото му правоотношение на това основание.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ. В случая работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ, като е дал възможност на служителя да изложи своите обяснения и възражения относно дисциплинарното нарушение, и изложените във въззивната жалба възражения по отношение на съдържанието на поканата и срока за даване на обяснения се явяват неоснователни. В установената практика на ВКС се приема, че във връзка със задължението на работодателя п о чл. 193, ал. 1 от КТ е необходимо и достатъчно в съдебния процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ . След като такива обяснения са поискани, следва да се приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено.