Решение № 714 от 17.09.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Бургас, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100500152 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от адв. М. Кънева и адв. П.

Маринчев – процесуални представители на В. М. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 20, ет.1, против решение № 2454 от 08.12.2023г. по гр.д.

№ 5282/2023г. на РС Бургас, с което са отхвърлени исковете на В. М. Г. против В. Д. Д., за осъждане на ответницата, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 19560 лева, представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между страните през м. август 2021 год., както и сумата от 4000 лв., представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между страните през м. януари 2022 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 1392,95 лв., начислена върху общата сума на двата заема за периода от 09.03.2023 год. до 31.08.2023 год. и законната лихва, начиная от 01.09.2023 год. до окончателното плащане.

Изложени са оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че неоснователността на исковете произтича от ненастъпването на уговорения падеж за връщане на заемните суми след продажба на съсобствени имоти.

Изложени са доводи, че съдът не е изследвал въпроса дали вписаното от ответницата в разписката представлява условие или срок. Подчертава се, че точното съдържание на написаното от В. Д. в разписката е „от продажбата на моите идеални части на съсобствените 1 ни недвижими имоти на ул.“*** № ** ет. * и ет. *“, което според въззивника представлява едностранно вписано от ответницата условие за връщане на дадения й заем. Сочи се, че ответницата съзнателно е попречила това условие да се сбъдне - отказа й да заплати половината от получените от нея наеми от съсобствените имоти - единият апартамент бил отдаван еднолично от нея под наем повече от пет години, а другият - повече от две години.

Ответницата не приела и предложението на ищеца - за такъв период от време, той да отдава под наем съсобствените апартаменти, като в тази насока са и показанията на свидетеля по делото.

Според въззивника, категоричният отказ на Д. да даде половината от получените наеми от съсобствените имоти представлява доказателство за нейната недобросъвестност, поради което на основание чл.25, ал.1, изр.2 от ЗЗД следва да се приеме, че условието се е сбъднало.

На следващо място са развити съображения, че дори да се приеме, че разписката е част от договорните отношения между страните, то според разбирането изразено в TP № 1 / 15.06.2010 г. по т.д. № 1 / 2009 г. на ОСГК на ВКС автономията на волята и свободата на договаряне не са неограничени, страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и добрите нрави. В процесния случай ответницата поставила условие, чрез което в разрез със закона и добрите нрави искала да се обогати за сметка на ищеца, чрез получените само от нея за дълъг период от време наеми от съсобствените жилища. Въвежда се и довод, че съдът следва служебно да следи за спазването на добрите нрави. В решението на съда липсвал анализ и преценка дали условието се счита за настъпило, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно попречи то да настъпи, а такъв анализ се дължал според приетото в Решение №89 по гр.д.№ 3827/2019г., Четвърто гр.отд. на ВКС.

Твърди се, че разписката в следната част: „която сума ще се приспадне от продажбата на моите идеални части на съсобствените ни недвижими имоти на ул. „*** № ** ет. * и ет.* и ще бъде възстановена от мое име на В. М. Г.“, която според съда е уговорка от договорните отношения между страните, е нищожна. Счита, че тъй като по отношение на нея няма съвпадение на насрещни волеизявления, е налице липса на съгласие - чл. 26 ал.2 ЗЗД.

Сочи се още, че освен като признание за получени суми, разписката не би могла да се счита като част от устен договор за заем, тъй като устното обещание на Д. е било да върне парите до м. юни 2022 г. След този срок - юни 2022 г., договорът станал безсрочен и с получаване на поканата за връщане на вземането, същото станало изискуемо.

Неизпълнението на ответницата мотивирало ищеца да поиска писмен документ.

Макар да приел, че разписката е част от договорните отношения между страните, съдът не изложил мотиви по въпроса защо ответницата не е продала своята идеална част /според записаното в разписката/ от съсобствените имоти, макар да липсвала юридическа пречка за това, при спазване на процедурата в чл.33 ЗС.

На следващо място са развити съображения, че в разрез с разбирането на съда, делбеното производство между страните няма да приключи с публична продан на съсобствените апартаменти, тъй като предмет на делбата са два самостоятелни обекта с 2 еднакво предназначение, поради което следва да бъде извършено разпределение между страните съобразно чл. 353 ГПК или теглене на жребий – чл. 352 ГПК, поради което нямало как ищецът да представи доказателство за извършена продажба на съсобствените имоти.

Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Д. Д., чрез адв. С. Иванов, съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет.1. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемата счита за правилен извода на съда, че при липсата на доказателства за продажба на съсобствените имоти, както и на постановено решение по гр. дело №5991/2022 г. на БРС, с което да е приключила фазата по допускане на делба между страните по делото, падежът на задължението за връщане на претендираните суми не е настъпил.

Сочи, че основното възражение на въззивника относно това дали вписаното в процесната разписка следва да се тълкува като срок или като условие, е преклудирано, тъй като същото е въведено едва с жалбата и е преклудирано. В допълнение посочва, че смисълът на изявлението, както и граматическото му тълкуване не разкриват признаци на условие, което страните допускат, че може да настъпи. В подкрепа на горното били писмените доказателства по делото, представени с отговора на исковата молба - приложения № 6 и № 7. В приложение № 6 ясно личала волята на ответницата за пристъпване към обявяване на двата имота за продажба и предприемане на всички необходими и възможни действия за постигане на тази цел, включително и чрез възлагането им на специализирани в тази дейност агенции. В Приложение №7 също било категорично заявено, че ищецът отказва двата обекта да бъдат продадени, въпреки че по този начин ще се осъществи условието за връщане на заетата сума. В този смисъл намира позоваването от въззивника на нормата на чл.25, ал.1, предл. второ от ЗЗД за неоснователно, тъй като изискуемостта на задължението била поставена в зависимост от конкретно определяем срок, а не от настъпването на условие.

Счита за ирелевантни твърденията в жалбата за отказ от страна на въззиваемата да изплаща на ищеца половината от събрани наеми от съсобствените имоти.

Намира за несъстоятелно оплакването във въззивната жалба за противоречие на процесната разписка със закона и добрите нрави. С определянето на падеж - настъпването на конкретно събитие, а именно продажбата на съсобствените имоти, въззиваемата едностранно се е задължила да възстанови получените суми. Така определения срок очевидно бил приет от въззивника и едва с инициираното от самия него исково производство за делба на същите имоти, осъзнаването, че по този начин сам е предотвратил настъпването на събитието, определящо падежа на задължението, въззивникът започнал да застъпва становището, че срокът е едностранно определен от длъжника, в противоречие на закона и добрите нрави.

Счита за неоснователно възражението за нищожност на „клаузата“, определяща срок за възстановяване на процесните суми.

Сочи се, че по отношение на договорите е недопустимо да се установява 3 предполагаемата воля на страните, която вероятно само субективно са имали намерение да изразят, но не са обективирали и не са изразили. Цитира съдебна практика в този смисъл.

Посочва, че в множество свои актове ВКС е разяснил, че при разкриване на действителната обща воля на договарящите по чл.20 ЗЗД, съдът следва да изследват фактите, свързани със сключването на договора, обичайно възприетата практика между страните, поведението им преди и след сключването на договора, включително при изпълнението на договорните им задължения. В процесния случай, такива правно релевантни факти били обстоятелствата, че до 2022 г. страните са живели във фактическо съжителство в продължение на девет години, в този период са закупили два недвижими имота в условията на съсобственост при равни дялове за всеки от тях, жалбоподателят е предоставил сумата от 10 000 евро, предадена чрез два отделни превода по личната банкова сметка на въззиваемата В. Д., а допълнително през м. януари 2022 г. е предоставена в брой сума от 4 000 лв., придобиването на имота на ответницата било с изцяло лични нейни средства, от основанието на двата превода не личало за какво са предназначени сумите, включително наличието на заемно правоотношение между страните, както и че сумите са били предоставени в края на м. август 2021г. и едва на 8.07.2022г. /една година след това/ била издадена разписка за получаването им с оглед влошените отношения между страните и прекратяване на фактическото им съжителство; ищецът приел без възражения определения в разписката падеж на задължението за връщане на сумите, а впоследствие възпрепятствал настъпването му /продажбата на съсобствените им имоти/, като инициирал производство за делба на имотите. Ето защо счита за очевидно, че към датата на издаване на разписката между страните е имало принципно съгласие предоставените суми да бъдат върнати на ищеца след продажбата на съсобствените имоти.

Моли съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред двете инстанции.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощени представители на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата е редовна- отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, и е допустима. Ето защо спорът следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, след като ги прецени с оглед относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на В. М. Г. с постоянен адрес гр. ***, ул. *** № **, представляван от адвокатите Мима Кънева и Петко Маринчев, против В. Д. Д. с адрес: гр. ***, ул. ***, № **, вх.*, ет.*.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в продължение на девет години, до 2022г. страните са живели на семейни начала, след което се разделили. По време на съжителството си закупили два апартамента в режим на съсобственост, при равни дялове. През м.август ответницата помолила ответника да й даде пари в заем- общо 10000 4 евро, които й били необходими за доплащане на друго жилище, което казала, че ще купува.

Ищецът превел по сметка на ответницата 9780 лв. на 31.08.2021г., като същата сума й превел и на 8.09.2021г., или общо 19560 лв. През м.януари 2022г. ответницата отново помолила ищеца да й даде в заем сумата от 4000 лв., които обещала, че ще върне до м.юни 2022г., след като получи наема от билборд, находящ се в гр.Бургас, ул. „Богориди“. Понеже ищецът не бил в България, помолил *** си - М.Г., който разполагал с пълномощно за сметките му, да изтегли сумата и да я предаде на ответницата. Синът му изтеглил 4000 лв. на 24.01.2022г. и на същия ден предал сумата на ответницата до новата сграда на ***, в която работела /гр.***, ул. *** № **/.