Решение № 224 от 02.07.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 468/2021
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 02.07.2021
- Състав
- Стефан Илиев, Калинка Стефанова Георгиева, Иванка Шкодрова
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 343а · Наказателен кодекс
- чл. 343а, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Ст. Георгиева в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София) Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Калинка Ст. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600468 по описа за 2021 година Р Е Ш Е Н И Е №
СОФИЯ, 30.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-т състав , в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ ТАНЯ ВЪЛЧЕВА и с участието на ПРОКУРОРА А.М. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 468 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
1
С ПРИСЪДА № 900070 от 11.01.2021 г. по НОХД № 328/2019 г. ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД е признал ПОДСЪДИМИЯ Р. С. Р. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.11.2016 г. около 16:30 ч. на второкласен път ІІ-19 в района на 48-ми км с посока на движение Добринище – Гоце Делчев при управление на л.а. „Фиат Типо“ с рег. № *** е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (движейки се с 86-87 км/ч, която скорост е била по-голяма от критичната за преодоляване на завой), при което по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста С. А. П., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за една година и шест месеца с отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнение за 3-годишен изпитателен срок, а на основание чл. 343г вр. чл. 343а вр. чл. 343 от НК е бил ОСЪДЕН и на лишаване от правоуправление на МПС за една година и шест месеца.
С присъдата е постановено връщане на веществени доказателства: на управлявания от подсъдимия лек автомобил - на собственичката Р. Р., на велосипеда и две платнени чанти за него – на наследниците на починалия пострадал И. и Н. П..
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НКПК подсъдимият е бил осъден да заплати разноските по делото: 2 066,17 лв. на ОДМВР - Благоевград, 1 923,90 лв. на ОС – Благоевград и 2 000 лв. на частните обвинители И.П. и Н.П..
Присъдата е протестирана, в срок, с искане за изменението й чрез отмяна на приложението на привилегированата разпоредба на чл. 343а от НК, предвиждаща по-ниска наказателна отговорност. Протестът е мотивиран с твърдение, че не е доказано по делото подсъдимият да е имал активно поведение по оказване на помощ на пострадалия след деянието – тъй като това не се твърди от никой от свидетелите по делото, а е доказано само, че подсъдимият, махайки с ръка на пътя, е спрял лица, които е помолил да се обадят на тел.
112, а други лица са се обадили на този телефон и без да бъдат молени от подсъдимия.
Твърди се още, че проявената от подсъдимия загриженост за състоянието на пострадалия на местопроизшествието не съставлява оказване на помощ.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за оправдаване на подсъдимия. В допълнения към жалбата (ВНОХД, л. 41-61) защитникът излага съображения, че: подсъдимият не е отговорен за ПТП поради наличието на мястото на черен лед; че е липсвала регулация чрез пътни знаци на участъка с ПТП; че пътят не е съответствал на стандартите за безопасност; че ако се приеме виновност на подсъдимия, то приложимата разпоредба е тази на чл. 343а от НК, както е приел ОС – предвид подаденият протест с искане за отмяна на приложението на тази норма; че не е обсъдена в мотивите на присъдата формата на вината – небрежност; че не са отчетени при индивидуализацията на наказанието личността на подсъдимия (изразил искрено съжаление, показал безупречно процесуално поведение, съдействал чрез обяснения в съдебна фаза и участващ в спасителни акции като доброволец) и продължителността на процеса; че не са доказани разноските на частните обвинители, за които е осъден подсъдимият.
Присъдата е обжалвана, в срок, от частните обвинители И. и Н. П., с искане за определяне на по-тежки наказания при лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – три години лишаване от свобода и три години лишаване от правоуправление. Жалбата е мотивирана с твърдение за завишена степен на обществена опасност на деянието поради възходящата динамика на този вид престъпления, изключително тежките травми на пострадалия, грубото нарушение на правило за движение, непризнаването на вината от страна на подсъдимия и липсата у него на критично отношение към стореното и сравнително краткия опит на подсъдимия като водач на ППС. Относно обществената опасност на дееца в тази жалба противоречиво се твърди първо, че не е завишена (ВНОХД, л. 31), а в края – че е по-висока (ВНОХД, л. 33). Освен това се твърди неправилно приложение на по-леко наказуемия състав на чл. 343а от НК, без подробно 2 мотивиране.
Във въззивните съдебни прения всяка от страните, атакували присъдата, поддържаше исканията си и обосноваването им в протеста и жалбите.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на атакуваната присъда, проучи самостоятелно доказателствените източници по делото; при това подложи съдържанието на всяко отделно доказателствено средство на анализ, а съдържанието на всички съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност въззивният съд достигна до извод за установеност на факти и приложимост на право, съвпадащи изцяло с тези на първоинстанционния съд.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за доказани по делото следните факти с правно значение:
На 27.11.2016 г. около 16:30 ч. подсъдимият управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с рг. № *** по второкласен път ІІ-19, като излязъл от Добринище и се насочил към Гоце Делчев. На 48-я километър от пътя имало завой, десен за посоката на движение на подсъдимия, в който той навлязъл със скорост от 86-87 км/ч. (КМАТЕ - ДП, т. 1, л. 139-156 вр. НОХД, л. 156 гръб-157 и 161). На това място пътят бил с две ленти за двупосочно движение, разделени с линия М1, като дясната е била широка 3,9 м, а лявата – 3,7 м. От двете страни на пътя е имало банкет, като вляво от левия банкет е имало мантинела, а вдясно от десния банкет – канавка. Вдясно по посоката на огледа – с. Места към Добринище (обратна на посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил), е имало асфалтово уширение на пътя, вдясно от което е имало банкет, а след него – канавка.
Непосредствено преди завоя и в посоката на движение на подсъдимия не е имало пътни знаци; такива обаче е имало на 320 м и на 220 м преди завоя и в посоката на движение на подсъдимия от Добринище към Гоце Делчев, като единият знак е бил АЗ – „Последователни опасни завои, първият от които надясно“, а другият - А-15 – „Опасност от хлъзгане“ (НОХД, л. 209). Продължителността на действието на знака, предупреждаващ за опасни завои, е изрично указана чрез табела Т2 – 1 000 м, следователно процесният завой е попадал в обхвата на действието на този знак. Като разположен още по-близко до и преди (в посоката на движение на подсъдимия) процесния завой, знакът, предупреждаващ за опасност от хлъзгане, също е обхващал в района на действието си този завой. Невписването на тези знаци в огледния протокол е обяснимо и не се отразява на доказаността на наличието им и на действието им: огледният протокол е обхванал само тази част от пътя, на която е станало ПТП, т.е. завоя и частта от пътя непосредствено преди и след него, поради което в огледа не е било отразено наличието на горепосочените пътни знаци; наличието им на пътя и регулирането на движението съобразно тях обаче е изрично доказано чрез писмото на ОПУ – Благоевград (НОХД, л. 209). По изложените съображения въззивният съд намери за необосновано твърдението на защитника, че пътният участък с ПТП не е бил регулиран от пътни знаци. Като водач на МПС, подсъдимият е бил длъжен да възприеме наличието на пътните знаци и тяхното съдържание, поради което той следва да се счита за предупреден за предстоящата опасност, изразяваща се в два последователни завоя, първият от които надясно, и в опасност от хлъзгане.
При навлизане на управлявания от подсъдимия автомобил в първия за посоката му на движение – десен, хлъзгав завой със скорост от около 86-87 км/ч колата загубила напречната си устойчивост, довело до загуба на контрол върху управлението й – автомобилът поднесъл и въртейки се около надлъжната си ос започнал да навлиза в насрещната лента, в която по това време се движел на велосипед пострадалият Сергей П.. Въпреки опита да избегне съприкосновение с колата чрез отклоняване надясно за неговата посока на движение, велосипедът на пострадалия бил застигнат от колата и ударен отзад с предната й част, като мястото на удара на пътя е в лентата за движение на велосипедиста; последвало отхвърляне 3 на тялото на пострадалия от велосипеда и удрянето му отзад в изправено положение от колата; след това пострадалият се ударил в предната част на колата и паднал в уширението на пътя, докъдето били стигнали автомобилът и велосипедът.
При удрянето му пострадалият получил тежка гръдна и коремна травма; бил откаран в болница, но въпреки навременната и квалифицирана медицинска помощ починал след около месец и половина на 11.01.2017 г. вследствие на хронична и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, развили се в резултат на получените от ПТП травми (СМЕ – ДП, т. 1, л. 120-134 вр. НОХД, л. 149).
На мястото на произшествието чрез огледа му са фиксирани следи от триене по уширението вдясно и следи от разравяне на десния банкет (за посоката на огледа от с. Места към Добринище, обратна на посоката на движение на автомобила – оглед, ДП, т. 1, л. 54-55 вр. 56-59).
Чрез заключението на КМАТЕ на инж. Р. Ч. и съдебния лекар д-р Я. З., извършил аутопсията (ДП, т. 1, л. 139-156 вр. НОХД, л. 156 гръб-157 и 161), се установява, че критичната скорост за преодоляване на завоя без занасяне е била 85 км/ч – която скорост е и приета в обвинителния акт. ОС не е приел по въпроса за стойността на критичната скорост за преодоляване на завоя заключението на първоначалната АТЕ на инж. М. (ДП, т. 1, л. 94- 113 вр. НОХД, л. 150 вр. л. 156 вр. л. 160 гръб) – по съображения, че приетата в това заключение стойност от 79 км/ч е фактическо обстоятелство, непосочено в обвинителния акт и е по-неблагоприятно за подсъдимия. Въззивният състав споделя изцяло тези съображения на ОС. ОС не е приел по въпроса за стойността на критичната скорост за преодоляване на завоя от автомобила и заключението на допълнителната АТЕ на инж. Р. Ч. (ДП, т. 1, л. 162- 172 вр. НОХД, л. 153 гръб-156 и л. 160 гръб-161), което заключение приема тази величина като 68,8 км/ч – по същите съображения като тези спрямо заключението на инж. М..
Доколкото в обвинителния акт е била приета най-благоприятната за подсъдимия критична скорост за преодоляване на завоя, а именно най-високата – 85 км/ч според КМАТЕ, доколкото срещу това фактическо твърдение се е защитавал подсъдимият от самото начало на съдебния процес поради посочването му в обстоятелствената част на обвинителния акт и доколкото тази скорост е и най-благоприятната за подсъдимия, въззивният състав споделя изцяло становището на ОС по въпроса за величината на критичната скорост: тя следва да се приеме за 85 км/ч, съобразно заключението на КМАТЕ на инженер и съдебен лекар.
Поради навлизането в завоя с по-висока от критичната за безпроблемното му преодоляване скорост, подсъдимият е загубил контрол върху движението на автомобила и въпреки че ударил спирачките – довело до намаляване на скоростта на колата към момента на удрянето й във велосипеда до 46,3 км/ч, ударил пострадалия, което довело до смъртоносните му травми. Това обуславя извод, че реализираната от подсъдимия скорост на управление на колата не е била съобразена с пътните условия, а именно – с навлизането в опасен и хлъзгав десен завой; вследствие на несъобразената скорост управляваният от подсъдимия автомобил нито е могъл да спре преди мястото на удара, нито е могъл да го избегне чрез странично преместване по ширината на пътя поради навлизането на колата в лентата за насрещно движение с неуправляемо въртене около надлъжната й ос. Такова поведение на водач на МПС представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 37 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff7f58b0-42c1-4dc1-8096-db9498e7a434