Решение № 355 от 22.10.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Козлодуй, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440101452 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.

А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Враца, гр. Враца, ............ с настоящ адрес: обл. Враца, общ. Козлодуй, ............, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Л. К. Б. от Софийска адвокатска колегия (САК), със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис № 311, срещу:

„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, район „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров; и

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, район „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от управителя Ангел Василев Маджиров.

С исковата молба са предявени следните обективно и субективно съединени искови претенции:

Установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 1 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за признаване за установено в отношенията между ищцата и първия ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, че Договор за паричен заем № 5192027 от 06.08.2024 г. е недействителен (нищожен) поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК – непосочване на действителния годишен процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума от потребителя, както и надвишаване на максимално 1 допустимия законов праг на ГПР;

Установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 2 (заобикаляне на закона), предл. 3 (накърняване на добрите нрави) и чл. 26, ал. 2, предл. 4 (липса на основание) от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за признаване за установено в отношенията между ищцата и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че Договор за предоставяне на гаранция № 5192027 от 06.08.2024 г. е нищожен;

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК, първоначално предявен за сумата от 956,00 лв.

(равностойни на 488,80 евро), а в съдебно заседание на 21.10.2026 г. надлежно изменен по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, за осъждане на първия ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати на ищцата сумата от 664,30 евро, представляваща платена без основание сума над чистата стойност на предоставената главница по недействителния договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.07.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и писмената молба-становище ищцата твърди, че на 06.08.2024 г. е сключила с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за потребителски паричен заем № 5192027 за заемна сума в размер на 1 500,00 лв. (766,94 евро). Договорена е общо дължима сума от 1 764,00 лв. (901,92 евро), платима на 8 месечни погасителни вноски по 220,50 лв. (112,74 евро), при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 45,00% и обявен ГПР от 54,93%. Твърди се, че като предварително наложено и задължително условие за получаване и обслужване на заема, на същата дата ищцата е била принудена да подпише и договор за предоставяне на гаранция № 5192027 с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – дружество, чийто едноличен собственик на капитала е самият кредитор. По силата на този гаранционен договор е предвидено допълнително възнаграждение в размер на 956,00 лв.

(488,80 евро), разсрочено на 8 месечни вноски по 119,50 лв. (61,10 евро), събирани от кредитора едновременно с вноските по заема. Ищцата поддържа, че гаранционната такса представлява пряк разход по кредита, който е следвало задължително да бъде включен в ГПР и общата дължима сума по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. С невключването му обявеният ГПР е неверен, а реалният ГПР надхвърля многократно законовия предел по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което влече недействителност на заемния договор по чл. 22 от ЗПК. По отношение на договора за гаранция се излагат доводи, че представлява симулативна правна конструкция за прикриване на допълнителна възнаградителна лихва и заобикаляне на императивните забрани на ЗПК, лишен е от реално основание и накърнява добрите нрави. Ищцата сочи, че е изплатила изцяло главницата и начислените добавки, поради което на основание чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, а всички заплатени суми над главницата подлежат на връщане от кредитора. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД оспорва предявените искове като недопустими и изцяло неоснователни. Възразява за липса на правен интерес от установителния иск поради погасяване на заемното 2 правоотношение. По същество поддържа, че договорът съдържа всички законови реквизити по чл. 11 от ЗПК, лихвеният процент и ГПР са правилно изчислени към момента на сключването му и са под законовия лимит. Твърди, че договорът за гаранция е самостоятелна сделка с трето лице, по която потребителят е имал свободен избор между алтернативни обезпечения (поръчители – физически лица или банкова гаранция), поради което възнаграждението за гаранция не съставлява общ разход по кредита. Оспорва пасивната си материална легитимация по осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД, като поддържа, че сумите за гаранция не са постъпвали в неговия патримониум, а са събирани от името и за сметка на гаранта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД също оспорва допустимостта и основателността на иска. Поддържа, че е регистрирана финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ), която сключва гаранционни сделки по занятие на пазарен принцип срещу възнаграждение за поет риск. Твърди, че договорът за гаранция е самостоятелна, възмездна и действителна търговска сделка, към която правилата на ЗПК са неприложими, че не е налице заобикаляне на закона или накърняване на добрите нрави, и че сделката има правно основание.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2024 г. в гр. Враца между ищцата И. А. П. като заемател и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД като заемодател е сключен Договор за паричен заем № 5192027 (по продукт „Pensioner“). По силата на договора заемодателят е предоставил в собственост на заемателя сумата от 1 500,00 лв., равностойни на 766,94 евро (при фиксирания курс от 1 EUR = 1,95583 BGN), която сума е реално усвоена. Съгласно чл. 2 от договора, заемателят се е задължил да върне заема на 8 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 220,50 лв. (112,74 евро), с падежи от 08.09.2024 г. до 06.04.2025 г. В договора са посочени: фиксиран годишен лихвен процент от 45,00%, договорно лихвено възнаграждение в размер на 264,00 лв. (134,98 евро), обща дължима сума от 1 764,00 лв. (901,92 евро) и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 54,93%.

В чл. 4 от договора за паричен заем е въведено задължение за заемателя в 3-дневен срок от сключването му да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които кумулативно да отговарят на условията да представят служебна бележка от работодател, че работят по безсрочен трудов договор с нетно възнаграждение над 1 500,00 лв., да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години, да нямат задължения към банкови и финансови институции или кредитната им история в ЦКР да е със статус „Редовен“, и да не са заематели или поръчители по друг договор с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; 2) банкова гаранция в полза на заемодателя за цялата дължима сума със срок на валидност 30 дни след крайния падеж; или 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, 3 предоставящо гаранционни сделки.

На същата дата – 06.08.2024 г., в гр. Враца, чрез същия кредитен консултант и представител на заемодателя (с код на КК 77547), между ищцата И. А. П. като потребител и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, действащ чрез пълномощника си „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е подписан Договор за предоставяне на гаранция № 5192027. По силата на този договор гарантът поема задължение да издаде гаранция за плащане в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД за обезпечаване на задълженията по Договор за паричен заем № 5192027, като съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 2 гаранцията влиза в сила след изтичане на 3-дневния срок, ако заемателят не е представил поръчители или банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 от гаранционния договор е уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 956,00 лв. (488,80 евро), платимо разсрочено на 8 месечни вноски по 119,50 лв. (61,10 евро), съвпадащи по падежни дати с вноските по заема. Съгласно чл. 3, ал. 3 от същия договор „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изрично овластено да приема вместо гаранта плащанията на възнаграждението, като при недостатъчност на внесената обща сума с приоритет се погасява възнаграждението на гаранта.

От представената справка от Търговския регистър и служебно известните обстоятелства се установява по безспорен начин, че първият ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, двете дружества имат идентичен адрес на управление и се представляват от едни и същи физически лица, явявайки се свързани лица по смисъла на § 1 от Търговския закон (ТЗ).

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза, изпълнено от вещото лице Г. К., както и от представената счетоводна справка на кредитора, се установява, че ищцата е извършила следните реални плащания по процесния заем и гаранционен договор:

- на 16.09.2024 г. – общо 173,84 евро (главница 83,98 евро, лихва 28,76 евро, гаранция 61,10 евро);

- на 21.11.2024 г. – общо 184,07 евро (главница 87,13 евро, лихва 25,61 евро, гаранция 63,66 евро, такси 7,67 евро);

- на 30.12.2024 г. – общо 76,69 евро (лихва 10,51 евро, гаранция 58,51 евро, такси 7,67 евро);

- на 24.01.2025 г. – общо 173,84 евро (главница 90,40 евро, лихва 14,68 евро, гаранция 61,09 евро, такси 7,67 евро);

- на 07.02.2025 г. – общо 51,13 евро (главница 35,03 евро, лихва 16,10 евро);

- на 14.02.2025 г. – общо 51,13 евро (главница 43,46 евро, такси 7,67 евро);

- на 18.03.2025 г. – общо 102,26 евро (главница 17,10 евро, лихва 15,44 евро, гаранция 61,09 евро, такси 7,67 евро, лихва за забава 0,96 евро);

- на 07.04.2025 г. – общо 127,82 евро (главница 95,50 евро, гаранция 32,21 евро, лихва за забава 0,11 евро);

- на 15.04.2025 г. – общо 489,28 евро (главница 314,34 евро, лихва 23,88 евро, гаранция 151,06 евро).

4

Общият размер на всички извършени от ищцата плащания възлиза на 1 430,06 евро, разпределени по пера, както следва: изцяло погасена главница в размер на 766,94 евро (1 500,00 лв.), договорна възнаградителна лихва в размер на 134,98 евро (264,00 лв.), възнаграждение за гаранция в размер на 488,72 евро (955,85 лв.), административни такси в размер на 38,35 евро и лихви за просрочие в размер на 1,07 евро. Общата сума, заплатена от ищцата над чистата стойност на получената главница, възлиза точно на 663,12 евро (1 430,06 евро – 766,94 евро = 663,12 евро).

Вещото лице установява още, че при включване на възнаграждението по договора за гаранция в общите разходи по кредита, действителният Годишен процент на разходите (ГПР) по Договор за паричен заем № 5192027 от 06.08.2024 г., изчислен по формулата в Приложение № 1 към ЗПК, възлиза на 464,73%. Към датата на сключване на договора (06.08.2024 г.) законната лихва за забава е 13,53% (ОЛП на БНБ от 3,53% + 10 пункта), съответно максимално допустимият размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратният размер на законната лихва) възлиза на 67,65%. Изчисленият действителен ГПР от 464,73% надвишава установения в закона предел близо седем пъти.