Решение № 1594 от 24.10.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2163/2025
- Вид
- Решение № 1594
- Подписан
- 24.10.2025
- Състав
- Мариана Костадинова Тодорова Досева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1594 гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Ц.а като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430102163 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
Б. К., ЕГН**********, *** против *** ***, **********, със седалище и адрес на управление: ***. Ищецът твърди, че на 18.03.2025 год. след извършена справка по изпълнително дело № 2016******/18.07.2016 год. по описа на *** Г.Д. , с peг. № *** в К*** се установило, че към настоящия момент е погасено по давност вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано посоченото изпълнително дело, издаден на 12.08.2015г. от PCПлевен, по ч. гр. д. № 3747 от 2015 г. като длъжникът П. Б. К. е осъден да заплати на кредитора „***“ *** с ЕИК ********** следните суми: сумата в размер 8661,15 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва от 05.09.2013 г. до 02.07.2015 год., договорна лихва за периода 1301,06 лв.
(05.09.2013 г. - 02.07.2015 г.) и наказателна лихва за забава - 586,54 лв. Излага съображения за аргументиране на правния си интерес от предявеният иск.
Твърди, че вземането е погасено по давност. Сочи, че съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира да тече. Началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебното изпълнително основание. Давността в изпълнителното производство не спира да тече, но може да бъде прекъсвана.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност.
Твърди, че нова давност е започнала да тече от предприемането на последното 1 по време валидно изпълнително действие, а именно дата 28.05.2019 г. Излага съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС: „ Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществено състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Твърди, че в процесния случай, след дата 28.05.2019 г. не са налице каквито и да е било данни, водещи до прекъсване на давността, поради което е изтекла общата 5годишна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД, поради което всички вземания, обективирани в издадения изпълнителен лист на 12.08.2015 г. от PC - Плевен, следва да се считат за погасени поради изтеклия в полза на ищеца давностен срок.
Моли да бъде признато за установено, че ищецът П. Б. К., с ЕГН ********** не дължи на ответника „***“ *** с ЕИК **********, вземанията, предмет на Изпълнителен лист, издаден на 12.08.2015 г. от PC- Плевен, по ч. гр. д. № 3747/ 12.08.2015 г. PC-Плевен., с който същият е осъден да заплати: сумата в размер 8661,15 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва от 1187,60 лв. (05.09.2013 г. -02.07.2015 г.) и 586,54 лв. - лихва за забава.
Претендира направените по делото разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за неоснователност на предявеният иск.
Твърди, че вземането му от ищеца не е погасено по давност. Твърди, че П. Б.
К., ЕГН: ********** е кредитополучател по Договор за потребителски кредит, реф. № ***г. сключен с „***“ АД, ЕИК: **********. Твърди, че към момента на отпускане на кредита, настоящият ищец е представил доказателства пред банката, че има сключен постоянен трудов договор с „***, ЕИК: ********** на длъжност авиомеханик и получава нетно възнаграждение между 1328,09лв. и 3350,97лв. Твърди, че поради неизпълнение условията за погасяване, съгласно клаузите на договора за кредит, в полза на банката е издаден изпълнителен лист от 12.08.2015г. по ч.гр.д. № 3747/2015г. по описа на РСПлевен. Твърди, че на 18.07.2016г. по молба на кредитора е образувано изпълнително дело № 641/2016г. по описа на *** Г.Д., per. № *** К***. С молбата по чл. 426 ГПК са възложени правомощия по чл.18 З***. Твърди, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3747/2015г. по описа на РСПлевен е влязла в сила поради неподаване на възражение. Същата е изпратена от съдебния изпълнител по пощата на адреса на длъжника в *** и е получена на 29.07.2016г. Твърди, че първоначално в изпълнителното производство по изпълнително дело № 641/2016г. по описа на *** Г.Д. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника открити в *** АД, *** АД, *** АД от 29.07.2016г. Предвид, че не е установено имущество срещу, което да се насочи изпълнение поради липса на активно трудово правоотношение, недостиг на 2 авоари по сметките, както предходни запори наложени от други съдебни изпълнители, *** е насрочил опис на движими вещи за 19.10.2016г. Твърди, че на адреса на длъжника в *** е изпратена призовка за принудително изпълнение, която обаче /за разлика от първото съобщение с приложена заповед за изпълнение/ - не е получена и се е върнала в цялост като „непотъреена“. С молба заведена на 23.05.2019г. по изпълнителното дело, взискателят е поискал да се направят справки за трудов договор, банкови сметки, собственост на МПС, съответно да се наложи запор или възбрана върху откритото имущество или да се извърши опис и ПП на установените недвижими имоти. Твърди, че на 28.05.2019г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника открита „***“. По изпълнителното дело на 08.05.2020г. са направени справки за трудов договор и банкови сметки, от които е видно, че длъжникът не е в трудово правоотношение и няма новооткрити, а по наличните банкови сметки има наложени по 3-4 предходни запора. Твърди, че на 29.12.2020г. с договор за цесия „***” АД, ЕИК: ********** прехвърлила възмездно на „***” ***. ЕИК: ********** вземането от П. Б. К., произтичащо от Договор за потребителски кредит, реф. № ***г. Твърди, че по изпълнителното дело на 19.05.2021 г. е заведена молба от „***“ *** за конституиране като взискател, както и да се извърши справка в Регистъра за банковите сметки и сейфове на БНБ и да се наложи запор върху банкова сметка на длъжника, която е открита последно. Твърди, че от направените справки отново не се установяват новооткрити сметки и съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника за 07.07.2021г. На адреса в *** е изпратена призовка за принудително изпълнение, която не е получена. Пратката се е върнала в цялост като непотърсена. Твърди, че с молба от 23.05.2023г. новият взискател е поискал да бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника, открита в „***“ АД, но съдебният изпълнител е констатирал перемпция и е прекратил изпълнителното дело, за което е изготвил съобщение от 25.05.2023г. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 12.08.2015г., същия е издаден на основание чл.404 т.1 и 405 ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ 3747/2015г. на РС-Плевен на основание Заповед за изпълнение № 2254/11.08.2015, на основание която П.
Б. К. е осъден да заплати на кредитора *** АД сумата от сумата в размер 8661,15 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва от 05.09.2013 г. до 02.07.2015 год., договорна лихва за периода 1301,06 лв. (05.09.2013 г. 02.07.2015 г.) и наказателна лихва за забава - 586,54 лв., както и 210,98 лв. държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
3
Установява се от изпълнително дело №2016******, че въз основа на изпълнителния лист е образувано посоченото изпълнително дело по описа на *** Г.Д.. С молбата за образуване на изпълнителното дело на *** са възложени действията по чл.18 З***.
Покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед да изпълнение са връчени на длъжника П. К. на 29.07.2016г.
На 26.07.2016г. са наложени запори върху вземанията на П. К. по банкови сметки в *** АД, *** АД, *** АД.
С постановление от 15.09.2016г. е насрочен опис на движими вещи и запор на вземанията на длъжника от *** и *** АД.
На 13.07.2017г. са наложени запори върху вземанията по банкови сметки на длъжника от *** и *** АД.
С молба от 23.05.2019г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение, банкови сметки, дружествени дялове, МПС, както и възбрана върху недвижими имоти.
На 27.05.2019г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки от *** *** ЕАД.
С молба от 19.05.2021г. ответникът по делото е направил искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, тъй като е придобил вземането по договор за цесия. Направено е искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
На 20.05.2021г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.
С молба от 23.05.2023г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в *** АД.
С резолюция от 25.05.2023г. е прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради липса на поискани изпълнителни действия повече от 2 години. Вдигнати са всички наложени запори.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира предявения иск за допустим поради наличие на правен интерес на ищеца, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му.
4
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера./Определение № 513/24.11.2016г., постановено по ч.т.д.№ 1660/2016г. по описа на ВКС./
Предявен е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по издадения изпълнителен лист, вследствие на новонастъпилите след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, е престанало да съществува поради погасяване на вземането по давност.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на ответника възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
Ищецът твърди, че след установяване на вземането на ответника с влязал в сила съдебен акт по ч.гр.д.№ 3747/2015г. по описа на РС-Плевен за сумите по издадения изпълнителен лист, ответника по делото е бездействал повече от 5 години, поради което установеното със съдебен акт вземане се е погасило с изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно между страните, че 5 вземането на ответника по делото за процесните суми е установено с влязъл в сила съдебен акт- Заповед за незабавно изпълнение № 2254/11.08.2015г. срещу ищеца.