Определение № 3380 от 13.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1632/2023
- Вид
- Определение № 3380
- Подписан
- 13.03.2024
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3380 гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Георги Стоев като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100501632 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба № 23005077/04.07.2022 г., подадена от Е.М.“ ЕООД, срещу Определение от 14.06.2022 г. по ч.гр.д. № 52675/2020 г., с което първоинстанционният съд е допълнил свое определение от 01.02.2022 г. с диспозитив относно разноските. С определението от 01.02.2022 г. съдът е обезсилил частично заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 18.05.2021 г. по ч.гр.д. 52675/2020 г., за сумата над 504 лева, представлява изискуемата главница по договора за потребителски кредит, до предявения в заповедта размер от 4777,68 лева, както и за сумата над 144,32 лева, представляваща мораторна лихва, до предявения в заповедта размер от 2208,45 лева. С обжалваното Определение от 14.06.2022 г. съдът е осъдил заявителя да плати на длъжника сумата от 435,43 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно обезсилената част от претендираната в заповедта сума.
В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания акт, тъй като е подадено само бланково възражение по образец, което обуславя прилагането на чл. 6, т. 5 НМРАВ, т.е. изготвянето на книжа и молби. Моли първоинстанционното определение да бъде отменено за сумата над 50 лева до присъдата в размер на 453,43 лева.
Съдът служебно констатира, че в обжалваното определение е допусната очевидна фактическа грешка в първия диспозитив, като е посочен различен номер на гражданското дело – вместо 52675 е отбелязано 67474. Същата съгласно процедурата по чл. 247 ГПК подлежи на отстраняване от първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима съгласно чл. 275 ГПК, а разгледана по същество е основателна.
Въззивният съд е длъжен служебно да осигури прилагането на процесуалния закон, 1 както ограниченията предвидени в чл. 269, изр. 2 на ГПК не се прилагат в производството по частни жалби, аргумент от ТР 6/2019г. по тълк.д. № 6/2017г. ОСГТК на ВКС, а съгласно ТР 1/2013 по тълк.д. 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма.
Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна. Следователно за да възникне отговорността за разноски следва да е налице преди всичко правен спор, който е станал предмет на висящо гражданско дело. В този случай при частично прекратяване на производството ответникът има право на сторените разходи във връзка с неоснователно образуваното производство срещу него, аргумент от ал. 4, чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл Решение № 325 ОТ 29.12.2014 Г. по гр. д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
Заповедното производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита и удовлетворяване на кредитора по облекчен ред. Целта на производството е да се създаде съдебно изпълнително основание, след като съдът установи безспорността на вземането, т.е. не се цели установяване на твърдяното от заявителя/ищец вземане, какъвто е предмета на исковото производство. Подаденото от длъжника възражения обуславя съществуването на правото на иск на кредитора, който при оспорване на вземането може да предяви претенцията си по исков ред. Следователно от този момент правния спор ще бъде предмет на висящо гражданско дело, съответно при прекратяване на делото на ответника ще се дължат разноски съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК. С нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно която искът, установяващ съществуване на вземането, се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило в гражданския процес. Поради тази причина в ТР № 4/2014 по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС се при, че длъжникът има възможност да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК, като това действие ще има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. В подобна хипотеза при направено оспорване по съществото, което би имало характер на евентуален отговор на искова молба, е допустимо да се определи възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2 НМРАВ, В процесния случай възражението се изразява единствено в попълване на бланка по образец, на ръка, което далеч не изисква специални правни знания, независимо, че е подадено от адвокат. Тъй като в НМРАВ не се предвижда изрично минимален размер на адвокатския хонорар при подаване на възражение, то по аналогия следва да се приложи правилото на чл. 6, т. 5 НМРАВ. Поради изложените аргументи настоящият състав приема, че следва да се приложи правилото на чл. 6, т. 5 от НМРАВ, съобразено с актуалната 2 редакция на нормата към момента на сключването на договора, респективно подаването на възражението, като редуцира възнаграждението до размера от 50 лева. В този смисъл определение № 3262 от 10.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3474/2017 г. на САС и Определение № 707 от 1.02.2019 г. по в. ч. гр. д. № 836/2019 г. на САС.
По отговорността за разноски:
В производство по разноски, разноски не се присъждат. В този смисъл - определение № 52/19.03.2019 г. по ч.гр. д. № 740/2019 г. , І г.о. на ВКС, определение № 205/19.12.2018 г. по ч.гр. д. № 4518/2018 г. , І г.о. на ВКС, определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр. д. № 2845/2018 г. , IV г.о. на ВКС и др. Водим от горното, Софийски градски съд Воден от гореизложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 14.06.2022 г. по ч.гр.д. № 52675/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено Определение от 01.02.2022 г. за разликата над сумата от 50 лева до присъдената сума от 435,43 лева.
След връщане на делото да се прецени необходимостта от допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото обжалвано определение от 14.06.2022 г., съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3