Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3484 от 06.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5181/2023
Вид
Определение № 3484
Подписан
06.12.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3484 гр. София, 30.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20231100605181 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 09.05.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 14661/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103-ти състав, с което е прекратено съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК.

В протеста на прокурора при СРП се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като се оспорват изводите на СРС за прекратяване на съдебното производство. Направено е искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждане от първоинстанционния съд.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Съдебното производство в СРС е образувано срещу Г. А. Г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

С определението, предмет на въззивна проверка, първоинстанционният съд на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК е прекратил съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила. За да постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза, съдията-докладчик е приел, че в обвинителния акт не са посочени фактически твърдения относно обстоятелството какви са били създадените неверни представи у св. К. от страна на обв. Г. и в какво се изразявали те, за да извърши К. имуществено разпореждане.

Изложени са доводи, че прокурорът е посочил единствено, че във връзка с уговорките между св. К. и обв. Г. последният е създал у К. невярна представа относно дейността, с която твърдял, че се занимава, което според съдията-докладчик не е достатъчно и в случая следва да са посочени всички елементи от престъпния състав, ведно с квалифициращите обстоятелства на деянието.

Въззивният не споделя направената констатация на първата инстанция, като намира, че макар и лаконично, категорично и ясно в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е формирал позицията си относно действията, 1 посредством които обвиняемото лице се твърди, че е осъществило инкриминираното деянието. Посочено е, че на 08.12.2008 г. обв. Г. се срещнал в гр. София, в офиса на представляваното от него дружество, находящо се на ул. ****, със св. К. и му обяснил, че се занимава с доставка на автомобили от чужбина и в тази връзка може да достави на „Е.Г.Х.“ Х. АД лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, срещу сумата от 106 560 лева, като К. се съгласил с предложението и същият ден предал на обвиняемия уговорената сума в брой. Изложено е, че впоследствие обвиняемият се укрил без да достави на представляваното от К. търговско дружество уговорения автомобил и без да му върне получените парични суми, като към момента на получаването им не е имал намерение да изпълни постигнатите договорености и да достави автомобила. Прокурорът изрично е посочил, че по този начин обвиняемият създал у К. невярна представа относно дейността, с която твърдял, че се занимава. На следващо място прокурорът е посочил, че процесната парична сума била собственост на „Е.Г.Х.“ Х. АД и надвишава 70 пъти минималната работна заплата за страна, изчислена към датата на деянието. Посочва се, че измамата е извършена повторно, тъй като Г. е осъждан с влязла в сила на 12.04.2007 г. присъда, постановена по н.о.х.д. № 5894/2004 г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, по която му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за пет години.

Изложените факти и обстоятелства установяват механизма на осъществяване на престъплението, за което спрямо обвиняемото лице се претендира ангажиране на наказателна отговорност по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, вкл. и квалифициращите обстоятелства, като не е налице неяснота по отношение твърденията на прокурора относно фактическото отразяване на елементи от състава на престъплението относно времето, място, начина, включително и относно субективната страна, при които е осъществено деянието. Настоящият съдебен състав намира, че е налице необходимото единствено между фактите, изложени в обстоятелствената част, и диспозитива на обвинителния акт, като не констатира неяснота. Налице е обвинителен акт, съдържанието на който съответства на изискванията на чл. 246 от НПК с оглед посочването на фактите, пряко относими към приложимия престъпен състав. В заключителната част на обвинителния акт е посочена правната квалификация на деянието - словесно и цифрово, съгласно чл. 246, ал. 3 от НПК. В този смисъл е налице необходимото и изискуемо от закона единство между обстоятелствена и заключителната част на акта, т.е. съответствие между фактическата и правна страна на деянието.

Предвид изложеното атакуваното определение за прекратяване на съдебното производство е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 09.05.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 14661/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103-ти състав, с което е прекратено съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК.

2

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3