Определение № 4903 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4903 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500860 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 5760/23.01.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от Ж. И. Д. срещу Решение № 4066/14.11.2025г. постановено по гр.д. № 11928/2024г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от жалбоподателката срещу Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380 и М. И. Ж. иск с правно основание чл.270, ал.2, вр.чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на Решение № 138 от 12.01.2007г. и Решение № 1739 от 06.06.2007г., неразделна част от решението от 12.01.2007г., с което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на същото, и двете постановени по гр.д.№ 3454/2004г. по описа на ВРС, 12 състав и Решение № 428 от 07.04.2011г., постановено по в.гр.д.№ 2142/2007г. по описа на ВОС, с което решенията по гр.д.№ 3454/2004г. по описа на ВРС са оставени в сила, поради липса на предмет на спора и като постановени при непредявен иск.

Подадена е ЧАСТНА ЖАЛБА, вх.№ 11945/13.02.2026г. от ДП „Български спортен тотализатор“, чрез процесуалния си представител срещу Определение № 986/19.01.2026г. постановено по гр.д.№ 11928/2024г. по описа на ВРС, по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба вх.№ 99001/27.11.2025г. на жалбоподателя за изменение на съдебното решение № 4066/14.11.2025г., в частта му за разноските.

По подадената частна жалба, вх.№ 25476/30.03.2026г., до произнасянето по която е спряно въззивното производство е налице произнасяне с влязло в законна сила решение № 832/23.07.2026г. по в.гр.д.№ 1609/2026г. по описа на ВОС, което е основание за възобновяване на спряното с определение от 30.04.2026г. производството по настоящото в.гр.д.№ 860/2026г. по описа на ВОС.

С въззивната си жалба въззивникът Ж. И. Д. заявява становище за неправилност на обжалваното решение и постановяването му при допуснати процесуални нарушения.

1

Твърди, че първоинстанционния съд не е разгледал по същество твърдяните пороци на съдебните решения, водещи до тяхната нищожност, което се приравнява на отказ от правосъдие и води до неправилност на съдебния акт. Счита, че съдът е тълкувал стеснително хипотезата и основанията за нищожност на съдебното решение и поддържа, че заявените пороци – „произнасяне по непредявен иск“ и „липса на предмет на спора“ са във функционална връзка с нищожността на съдебните решения. По отношение на порока произнасянето по непредявен иск твърди, че предметът на спора по гр.д.№ 3454/2004г. по описа на ВРС е бил за отричане правото на собственост на ответника в ПИ ****** в 8 микрорайон на гр.Варна, а постановения диспозитив на съдебното решение касае правата на ответника в ПИ № ****, както и касателно партерния етаж в пететажна сграда, за която не е имало петитум в исковата молба. Поддържа, че в атакуваните като нищожни решения съдът се е произнесъл за отричане правото на строеж на ответниците по отношение на дворно място съставляващо имот № 7 идентичен на ПИ № ****, а не както и бил сезиран с исковата молба касателно правото на строеж върху дворно място представляващо имот № 6 в кв.60 по плана на 8-ми микрорайон на гр.Варна идентичен с ПИ № ******. Посочва също, че исковата молба по делото, която е била вписана в Службата по вписванията касае имот № 6 идентичен на ПИ ******, а не имот № 7 идентичен на ПИ ****, за който е извършено съдебното произнасяне.

По отношение на порока – „липса на предмет на спора“ излага, че и е станал известен през 2020г. въз основа на постановени съдебни актове, от които е установила, че предмет на атакуваните решения е сграда – фурна с площ от 56 кв.м. по нот.акт № 73/1975г. и по нот.акт № 18/1978г. изградена през 1936г., която е погинала през м.октомври 1983г. Счита, че при постановяване на атакуваните решения, съдилищата е следвало да съобразят, че материалното право на ищеца е погинало, като щом не са сторили това са постановени порочни решения страдащи от порока „липса на предмет на спора“.

Твърди допуснати процесуални нарушения от съда изразяващи се в отказ за допускане събирането на доказателства както и непроизнасяне по заявените възражения на ищеца, включително тези за нищожността на договора за доброволна делба от 15.02.1989г. поради невъзможен предмет. Възразява и за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с изготвения от първоинстанционния съд доклад на делото касателно разпределението на доказателствената тежест и моли да бъдат дадени нови указания във връзка с нея. Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено, а при извод за допустимостта му, да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявения иск за нищожност на съдебните решения да бъде уважен. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – ДП „Български спортен тотализатор“, чрез процесуалния си представител. Заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради това че поддържаните и в нея пороци на атакуваните решения са всъщност такива за неправилността им, а не за нищожност на същите. Счита за правилни изводите на съда, че 2 наведените от ищцата възражения касателно правото на собственост по отношение на имота предмет на съдебните произнасяния по гр.д.№ 3454/2004г. по описа на ВРС, за строителното разрешение, за валидността на договора за доброволна делба и др., са неотносими към заявения иск за нищожност на съдебните решения и е следвало да бъдат релевирани по самото дело разглеждащо спора за собственост. На това основание поддържа, че не е налице отказ на съда от правосъдие. Счита също, че не са налице пороци при приемане на доклада.

Позовава се на твърденията на ищцата, че ако съдът е излязъл извън пределите на спора, с който е бил сезиран, в нарушение на диспозитивното начало, то това би обусловило евентуално извод за недопустимост на съдебното решение, но не и за нищожността му.

Счита, че съдебната практика е утвърдила конкретни пороци, които принципно водят до нищожност на съдебен акт, като те се извличат от нормата на чл.263 от ГПК, която урежда законоустановените изисквания и реквизити на съдебното решение. Излага, че съобразно съдебната практика, верността на фактическите констатации и правните изводи са ирелевантни за валидността на съдебното решение, тъй като при произнасянето си съдът не дължи извършване на нова преценка на доказателствата. Посочва, че в случая не се твърдят от ищцата годни основания за нищожност на съдебния акт, поради което правилно искът за прогласяване на съдебните решения по гр.д.№ 3454/2004г. по описа на ВРС и на решението по в.гр.д.№ 2142/2007г. по описа на ВОС са отхвърлени като неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Възразява срещу доказателствените искания формулирани във въззивната жалба за провеждане на СТЕ и за изискване на писмени доказателства от трети лица във връзка с поставените задачи.

Въззиваемата стана - М. И. Ж. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

С частната жалба, вх.№ 11945/13.02.2026г. жалбоподателят ДП „Български спортен тотализатор“, чрез пълномощника си възразява срещу отказа на съда обективиран в определение № 986/19.01.2026г. да измени съдебното решение като присъди на жалбоподателя претендираните разноски в размер на 2800 лева – адвокатско възнаграждение. Оспорва извода на съда за недоказаност на факта на договаряне и заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение по конкретното дело. Счита, че приложеният списък на разноските, както и банковия документ удостоверяващ извършеното плащане са достатъчни за присъждане на претендираното възнаграждение. Уточнява, че в платежното нареждане е посочено основание гр.д.№ 12970/2020г. като разликата над договорената по настоящото дело сума от 2800 лева, е за адвокатско възнаграждение по други дела на ответника. Моли за уважаване на частната жалба и на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските чрез присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор е депозиран такъв от Ж. И. Д., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба. Счита за правилен извода на съда за недоказаност на основанието, на което по сметка на адв. М.Т. е била преведена разликата 3 над 2000 лева до общия размер от 9900 лева. Отделно от това се твърди, че по делото ответникът ДП „Български спортен тотализатор“ е бил представляван както от адв. Т., така и от юрисконсулт Виолета Спасова, която е изготвила отговора на исковата молба, поради което на адвоката не се дължи възнаграждение за положения чужд труд. Посочва, че извършената от адв.Т. работа, изразяваща се в явяване в две съдебни заседания не съответства на претендирания размер на възнаграждението. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а в евентуалност да бъде присъден справедлив размер на възнаграждение за положения от адвоката труд.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба и частната въззивна жалба са депозирани в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение/определение на жалбоподателите. Жалбите съдържат изискуемите реквизити и приложенията, с оглед на което са редовни. Въззиваемата страна ДП „Български спортен тотализатор“ се представляват от процесуален представител с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение и определение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение във връзка с доклада на делото. Дадена е коректна правна квалификация на предявените искове и е разпределена доказателствената тежест на страните във връзка с твърдяните от тях факти, представляващи основание на предявените искове, поради което не се налага даването на нови указания на страните във връзка с фактите, които следва да установяват.

Съдът намира, че направените с въззивната жалба доказателствени искания за провеждане на СТЕ, както и за изискване, във връзка с провеждането й, на писмени доказателства от трети за спора страни следва да бъдат оставени без уважение. И двете искания са направени пред първоинстанционния съд и са били оставени без уважение, което означава, че допустимото им събирането във въззивната инстанция е само в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК, т.е при допуснато от съда процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за провеждане на поисканата СТЕ, доколкото с поставените задачи се цели установяване на факти от рамката на предметния спор по гр.д.№ 3454/2004г. по описа на ВРС, а в производството по чл.270, ал.2 от ГПК е недопустимо да се преразглежда спора по същество и да се правят нови изводи досежно фактите и правото.

Самата ищца се е позовала в съдебното заседание проведено на 15.10.2025г. на материална незаконосъобразност на съдебните решения като основание за нищожността им, като именно във връзка с това е направено искането за провеждане на СТЕ, което съобразно изложеното по-горе го прави неотносимо. Искането за изискване на писмени доказателства от трети за спора лица във връзка с провеждането на поисканата СТЕ е обусловено от неоснователността на последното. Не е налице следователно допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при произнасянето му по двете

4 доказателствени искания, поради което не е налице и основанието по чл.266, ал.3 от ГПК за допускането им във въззивната инстанция. По въпроса дали посочените от ищцата основания „произнасяне по непредявен иск“, както и „липса на предмет на спора“ са такива водещи до нищожност на съдебния акт, съдът ще формира самостоятелни мотиви в решението си по същество на спора, запознавайки се с материалите по гр.д.№ 3454/2004г. по описа на ВРС и в.гр.д.№ 2142/2007г. по описа на ВОС.