Решение № 2620 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2620 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110208589 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на член-кореспондент проф. д. т. н. инж. Г. С. М. срещу НП № 11-01-10222021 от 13.06.2022 г., издадено от директора на АДФИ, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 6706,28 лева. От страна на въззивника (включително посредством процесуален представител) се иска НП да бъде отменено, като се излагат в тази връзка конкретни доводи за липса на административно нарушение, евентуално – за наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН, както и за нарушаване на конкретни процесуални правила, включително в смисъл, че жалбоподателят не разбира обвинението срещу себе си. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) излага конкретни доводи по част от аргументацията на въззивника по отношение прилагането на материалния закон, претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От ангажираните писмени доказателствени материали (с уточнението, че ангажирането на свидетелски показания /в това число на актосъставителя и на свидетелите по АУАН/ не е задължително - арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина, както и с уточнението, че дадените от жалбоподателя обяснения практически не съдържат информация за релевантни за делото факти, а също и с уточнението, че в АУАН е допусната грешка, която е на практика с технически характер, касателно датата на сключване на съответните договори, която грешка е пренесена в издаденото НП и за което ще стане дума по-долу) се установява (по несъмнен и безспорен 1 начин, като визираната доказателствена съвкупност съдържа логично изложена информация, която - анализирана поотделно и в нейната цялост - не буди никакво съмнение досежно автентичността и достоверността си, в това число имайки предвид липсата на вътрешни противоречия или такива между отделните доказателствени материали /извън засегнатия преди малко въпрос, където, обаче, става дума за неточност с очевиден технически характер/ и имайки предвид това, че не се наблюдава каквато и да било нелогичност в съответните доказателствени материали) - освен оправомощаването на наказващия орган от министъра на финансите за издаване на съответния вид НП със съответната писмена (и подписана) заповед и освен връчването на препис от обжалваното НП на жалбоподателя на 17.06.2022 г. - още описаната в НП фактическа обстановка (самите факти), към която съдът препраща (забрана за използване на такъв начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба) - с изключение на извода за наличие на специална цел в поведението на нарушителя (това е фактически въпрос, като се касае за т. нар. факти от вътрешния душевен мир на дееца), извод в какъвто смисъл реално не почива на каквито и да било обективни данни, както и с изключение на фактологията относно сключване на договори на 25.02.2019 г., което изложение в постановлението се явява резултат на очевидна грешка от техническо естество, пренесена (явно механично) от АУАН, където тя преди това е допусната (за това стана дума преди малко), доколкото релевантната в тази насока доказателствена маса, налична по самата административно-наказателна преписка, е в друг (напълно еднозначен) смисъл и доколкото в самото НП, както и в процесния АУАН, изрично е коментирано в хода на пространното изложение на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, това кога в резултат на съответните две процедури са сключени договорите по всяка една от тях, а именно на 19.07.2019 г. (което съответства – в крайна сметка и на база на извършения от съда доказателствен анализ - на обективната истина), респективно установява се още наличието на сочените в жалбата становища на АОП, в който смисъл съдът аналогично на препращането към НП препраща и към съответното съдържание на жалбата, както и се установява това, че визираните в НП два договора от 19.07.2019 г. са сключени в гр. София.

При това положение правният извод за осъществен състав на административно нарушение при изложената в НП правна квалификация, в това число досежно основанието за налагане на административното наказание, респективно правната мотивировка за индивидуализацията на глобата, се явяват в крайна сметка правилни (въпросът за това кога точно е довършено административното нарушение и в какво точно се изразява то е отделен и ще бъде обсъден по-долу). По-конкретно:

От особено съществено значение се явява уредбата по чл. 21, ал. 5 от ЗОП вр. § 2, т. 29 от ДР на ЗОП. Становищата на АОП по чл. 232 от ЗОП нямат императивен характер, а визираните такива от страна на жалбоподателя не се споделят от настоящия съдебен състав.

Смисълът изобщо на уредбата по чл. 21 от ЗОП е като цяло свързан най-вече с поддържането на по-значителни гаранции за охрана на обществения интерес при извършването на по-значителни (най-общо и условно казано) разходи във връзка с 2 дейността на възложителите на обществени поръчки, когато тези разходи имат именно визираната в § 2, т. 29 от ДР на ЗОП систематична връзка помежду си. Много по-голямо е образно казано „изкушението“ за лицата, които участват във възлагането на обществена поръчка (т. е. от страна на възложителя), да злоупотребят по начин, че да облагодетелстват един или повече икономически субекти, когато се касае за единна от гледна точка на функционалната връзка между отделните й компоненти дейност, генерираща в крайна сметка разходи във връзка с възлагането, съответно приходи за лицата, с които ще бъде сключен съответният договор, при положение че тези разходи/приходи са в по-значителни размери и реализирането им се очаква да бъде в рамките на приблизително един и същи период. Логиката на законовата уредба в този смисъл не е свързана само с опасността да се облагодетелства противно на обществения интерес и/или противно на конкурентното начало само един икономически оператор. Много по-лесна е мотивацията например за един възложител на обществена поръчка да злоупотреби в тази връзка в случаите, когато примерно се изгражда или ремонтира една сграда, един производствен, учебен, развлекателен, спортен или друг комплекс, едно парково пространство и пр. и цялостната сума, която ще се разходва за тези дейности (имащи систематична връзка помежду), е позначителна - когато различните систематично свързани помежду си компоненти на съответната цялостна дейност попадат в един общ/със сходен предмет обхват на стопанска дейност, то е по-голяма вероятността лицата, действащи от страна на възложителя, недобросъвестно да облагодетелстват един конкретен икономически оператор или пък група свързани помежду си такива оператори (свързани реално помежду си лица) с оглед печалбата, която би се очаквало да получат конкретният оператор или група от оператори, но и когато визираните преди малко компонентни попадат в обхвата на различни и с разнороден обхват стопански дейности, пак е значително по-голяма вероятността от корупционни практики, доколкото е много по-лесно реализирането на такива в хода на единна (със съответната систематична връзка между отделните й компонентни) дейност, включително предвид това, че в такива хипотези поначало би се очаквало реализирането на приход или друга облага от корупционната практика в относително кратък времеви диапазон (в това число например преди съответната дейност да предизвика вниманието на компетентните органи, които следва да осъществяват борба с корупцията, преди съответната дейност да бъде разкрита от тези органи, преди да се насочи общественото внимание към случая, преди да изтече съответният мандат на длъжностното лице и пр.), при което се намалява значително рискът от това да се отнеме възможността на съответното длъжностно лице да получи облагата от неправомерните си действия. Иначе, систематичната (функционалната) свързаност между двете процесни обществени поръчки е съвсем очевидна – касае се все за облагородяване на дворното (парковото) пространство чрез реновирането му, включително посредством доставка и монтиране на обичайно за такъв вид пространства оборудване (пейки, кошове за смет и пр.), като логически съвсем естествено е именно когато се реновира дворното пространство, тогава (включително по такъв конкретно повод) да се извършва доставка и монтаж на предназначеното за дворното (парковото) пространство оборудване.

3

Независимо от изложеното в предходния абзац, наличието на сочените от страна на жалбоподателя становища на АОП, макар и те, както вече стана дума, да нямат задължителен характер, принципно е от естество в дадени случаи да предизвика грешка от юридическо естество (т. е. не грешка, субсумиращата се в приложното поле на чл. 14 или чл.

15 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, с уточнението, че не се касае изначално – във връзка с коментираните становища на АОП - за служебна заповед, че да може изобщо да се обсъжда евентуално наличие на хипотеза по чл. 16 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН), при което положение би било мислимо квалифицирането на случая по чл. 28 от ЗАНН или дори по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Процесният случай конкретно, обаче, не е такъв. Това е така, не само защото в процесните две проведени процедури по възлагане е налице участие (наред с други участници) на един и същи търговец и именно с този търговец са сключени съответните договори, но и просто защото сферите на стопанска дейност по двете отделно проведени процедури, които най-общо казано са свързани с изграждане/ремонт на парково/дворно пространство, са съвсем очевидно на практика с покритие помежду си – проектирането/изграждането на пространство за отдих на открито, както впрочем вече стана дума, обичайно предполага поставянето/монтирането на такива елементи като кошчета за боклук, пейки, тенис маси, велостойки (а дори и маси за шах) и пр. (тук само следва да се напомни изложеното преди малко във връзка със систематичната /функционалната/ свързаност между така разделените две обществени поръчки); напълно естествено е икономическите оператори, занимаващи се с изграждане и ремонт (включително реновиране) на подобни пространства, да се занимават и с доставка и монтаж на подобно оборудване (визираните преди малко елементи). Участниците общо в двете процесни процедури в случая не са значителен брой и това, че само един от тях участва и в двете процедури (по втората процедура впрочем са налице само двама участници) съвсем не е от естество да доведе до по-различни изводи.

Съдът споделя изложените в НП правни доводи касателно прилагането на чл. 21, ал. 4 и ал.

5 от ЗОП, към които препраща (забрана за каквото препращане като начин на излагане на мотиви от страна на съда по правни въпроси също не се открива в релевантната нормативна уредба).

Доводът в смисъл, че при обединяване на процедурите и обособяването на позиции в тази връзка се стига до това „второстепенните“ дейности да останат „скрити“ не е от естество да обоснове пренебрегване на еднозначно изводимите цели на тълкуваната по-горе нормативна уредба по ЗОП, т. е. да доведе до пренебрегване на обществения интерес, с оглед който съществува коментираната нормативна уредба, при нейното тълкуване. Изискуемото изобщо от нормативната уредба касателно обществените поръчки обявяване (публикуване) дава достатъчно гаранции срещу подобно „скриване“, като проявата на т. нар. грижа на добрия търговец би била напълно достатъчна, за да не бъдат реално „скрити“ съответните обособени позиции.

Абсолютно никакво значение от гледна точка на принципа за свободна конкуренция няма това дали процедурата ще бъде единна с оформени обособени позиции или ще бъде разделена в отделни процедури (т. е. и в тази връзка не се открива състоятелен аргумент в 4 полза на виждането за неоправданост на обединяването на процедури с оформяне на съответните обособени позиции, лансирано с жалбата, респективно в съответните становища на АОП), включително от гледна точка на въпроса за специализацията на съответните икономически оператори – и в единия, и в другия случай кандидатстването е възможно да се осъществи отделно (за отделните дейности), в това число съобразявайки и чл. 46 от ЗОП. За наличието или липсата на систематична връзка между така разделените обществени не е от значение това какви конкретни изисквания към участниците в процедурата са поставени от възложителя.