Решение № 177 от 23.10.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Девня, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100072 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Р. М. А. с ЕГН **********, против ВИВА КРЕДИТ АД , ЕИК 207343548 искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №*****/**.**.20**г. като заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.

10 и т.11 от ЗПК и в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл.1, ал.З от договор за кредит ********/ **.**.20**г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 1101,90 лева, както и на клаузата на чл.4, ал.2 от договор за кредит № *********/ **.**.20**г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 734,55 лева, като заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В исковата молба се излага, че ищцата е сключила с ответното дружество договор за кредит № **********/ **.**.20**г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1600,00 лева. Съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Редовен" или банкова гаранция. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка, която 1 той следва да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира вноска за неустойка в размер на 734,55 лева, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Ищцата е усвоила изцяло заемният ресурс, но не е дължала плащания за неустойка. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или освен примерно изброените критерии съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищцата съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер, почти равен на заетата сума, е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

2

• за кредит от 1600,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 1000,00 лева.

• Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

• Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне 1000,00 лева, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тьй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тьй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно. Нормално както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна неустойката е включена като падежно вземанеобезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР. Съгласно договора за заем, същият дължи такса експресно разглеждане в размер на 1101,90 лева. Така 3 предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 мин. след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което означава, че ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Оттук така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл макар да е предвидена като такса експресно разглеждане в договора, сумата представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е. Поради невключванего на такса експресно разглеждане и неустойка в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния 4 размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.