Определение № 4387 от 29.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4387 гр. София, 29.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Частно касационно гражданско дело № 20258003103533 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Колев и Колев“ АД, чрез изп. директор Д. К., срещу определение №2589/22.05.2025г. по гр.д.№4530/24г. на състав на ВКС, ІV ГО, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, касационна жалба на дружеството срещу въззивно решение № 3409/24г. по гр.д.І№ 12861/23 по описа на СГС, ІІ В ВС.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, заявявайки несъгласието си с приетото, че инстанционният контрол по спора между страните е изчерпан.

Насрещната страна – И. К., чрез адв. М. Д., оспорва жалбата и претендира присъждане на сторените разноски.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Няма спор, че правният спор между страните има правната си квалификация в чл. 74, ал.1 КТ - иск за обявяване недействителност на трудов договор от 01.02.2001г. За правната квалификация е без значение изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че договорът е сключен в хипотеза на договаряне сам със себе си.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (ЗИД на ГПК - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева.

Процесният спор е трудов по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, но не попада в предметния обхват на предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК изключения. Отделно, искът по чл. 74, ал.1 КТ е неоценяем, поради което цената на иска в случая не е определяща, противно на оплакването на жалбоподателя.

1

Предвид изложеното, касационният контрол срещу въззивното решение е недопустим и отказът да бъде разгледана касационната жалба следва да бъде потвърден.

На насрещната страна по частната жалба се следват разноските в настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.

Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2589/22.05.2025г. по гр.д.№4530/24г. на състав на ВКС, ІV ГО.

ОСЪЖДА „Колев и Колев“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] да заплати на И. К.

И. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх..., ет..., ап... сумата от 750 лева – разноски за настоящото производство

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2