Решение № 153 от 11.04.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Плевен, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20254400500087 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 369/10.11.2024г. по гр.д. № 944/2023г. на Районен съд Червен бряг /ЧРС/ съдът е ОСЪДИЛ на основание чл.4 вр. с чл.2 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на Д. В. Д. с ЕГН ********** от гр.Червен бряг сумата от 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради ангажиране на защитник в производството по искане за възобновяване на ВНОХД № 428 от 2022 по описа на Плевенски окръжен съд, а в останалата част предявеният иск с правно основание чл.49 вр. с чл. 45 и във вр. с чл.52 от ЗЗД е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан, относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева, поради направеното искане за възобновяване на ВНОХД № 428 от 2022 година по описа на Окръжен съд Плевен.

Със същото решение ЧРС е осъдил Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на Д. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг сумата от 90,90 лева, представляваща сторените съдебни разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

1

Със същото решение ЧРС е осъдил на основание чл.77 от ГПК Д. В. Д. с ЕГН ********** от гр.Червен бряг да заплати на Районен съд гр.Червен бряг сумата от 400,00 лева, представляваща държавна такса по настоящото дело.

Недоволен от решението е останал Д. В. Д. от гр.Червен бряг, който го обжалва в срок, в Частта на отхвърляне на иска за неимуществени вреди за сумата от 10 000,00 лева, както и в Частта за размера на държавната такса – за сумата от 400,00 лева за държавна такса.

Въззивникът се оплаква, че съдебният акт в обжалваната част е в нарушение на основни принципи на ЗОДОВ, като твърди, че държавната такса не е определена правилно от първоинстанционният съд и същата е следвало да бъде събрана и за двата иска в размер на 10,00 /десет/ лева за държавна такса или общо в размер на 20,00 / двадесет/ лева, а по незнайни от въззивника причини един от исковете е определен за разглеждане по реда на ЗЗД, а другият е разгледан по ЗОДОВ. Навежда доводи, че държавната такса се определя предварително от съда, а не се постановява с крайният съдебен акт.

Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната Част и да уважи иска му за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв. от влошаване на здравословното му състояние и емоционален стрес за периода от 05.02.2023г. до 05.07.2023г., когато според него е оставено без уважение като неоснователно искане за възобновяване на наказателното производство по внох дело № 428/2022г. на ОС Плевен.

В о.с.з. на 13.03.2025г. Д. В. Д., чрез адв. С. поддържа жалбата, като претендира минимален размер на разноските, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал едно материално и едно процесуално правонарушение при постановяване на съдебния акт, поради което следва и двата иска да бъдат разгледани по реда ЗОДОВ.

Недоволни от решението са останали и ПРБ, които го обжалват в законния срок в осъдителната Част за сумата от 1 000лв. – обезщетение за имуществени вреди.

Навеждат доводи, че решението на ЧРС е постановено в нарушение на материалният закон, в частта му в която ПРБ е осъдена да заплати на Д. В. Д. сумата от 1 000,00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за 2 имуществени вреди. Неправилно ЧРС е приел като правна квалификация, че иска е по чл.2 от ЗОДОВ, като не е посочил по коя конкретно от всички хипотези и не е проследил осъществяването на фактическият състав на нарушената хипотеза, в резултат на който следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ.

Навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е посочил в мотивите си в резултат на кой конкретно незаконен акт, незаконно действие или бездействие на орган на ПРБ са причинени вреди на ищеца до присъденият размер на обезщетението.

Молят съда да отмени обжалваното решение на ЧРС и да постанови ново по същество, с което да отхвърли предявеният иска за претърпени имуществени вреди от Д. В. Д. като неоснователен.

В съдебно заседание на 13.03.2025г. пред ПлОС представителят на ПРБ поддържа въззивната жалба и счита, че иска по ЗОДОВ с оглед на последиците за имуществени и неимуществени вреди е неоснователен. Прави възражение за прекомерност относно размера на претендираното възнаграждение по представеният от Д. Д. Списък с разноските.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства включително и тези пред ПлОС, по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и са неоснователни

За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел, че с Присъда № 31 от 30.09.2019г. по НОХД № 413/2018г. на ЧРС съдът е признал подсъдимия Д.

В. Д. за виновен за престъпление по чл.343в, ал.2 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК и го е осъдил на три месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години. Със същата присъда за престъпление по чл.343в, ал.3 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК ищеца е осъден на три месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева, като на основание чл.66 НК наказанието „лишаване от свобода“ е отложена за срок от 3 /три/ години. На основание чл.345, ал.2 от НК вр.

3 чл.55, ал.1, т.1 НК Д. е осъден на 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“, като на основание на чл.66 НК наказанието е било отложено за срок от 3 /три/ години, като на основание. На основание чл.23 от НК на подсъдимия Д. е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години и кумулативно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста лева. С решение № 39/02.03.2020г. по ВНОХД № 828/2019г. по описа на Окръжен съд Плевен по реда въззивна проверка е изменил първоинстанционният акт в частта за определяне на общо наказание като е намалил наказанието „лишаване от свобода“ от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66 НК е отложено за срок от 3 години. С Решение № 100154/03.12.2020г. по КНД № 291/2020г. Апелативен съд – Велико Търново, по подадено искане за възобновяване от Д. В. Д., на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, възобновил въззивното производство, отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Плевен.

Приел за установено, че след възобновяване на делото по искане на главният прокурор и на основание постановеното Решение № 100154/03.12.2020г. по КНД № 291/2020г. Апелативен съд –Велико Търново, Окръжен съд – Плевен с Решение № 260038/16.04.2021г. по ВНОХД №930/2020г. е отменил Присъда № 31 от 30.09.2019г. по НОХД №413/2018г. по описа на ЧРС и върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционният съд. С Присъда №1 от 25.01.2022г. по НОХД № 139/2021г. ЧРС признал подсъдимия Д. В. Д. за невинен по всяко едно от повдигнатите обвинения. След протестиране на присъдата на ЧРС и извършена въззивна проверка, Окръжен съд – Плевен постановил Решение №190/17.10.2022г. по ВНОХД № 428/2022г., с което потвърдил първоинстанционната присъда - Присъда № 1 от 25.01.2022 година, постановена по НОХД № 139/2021 година по описа на Районен съд – гр.

Червен бряг.

Намерил, че въз основа на направено от главният прокурор на РБ Искане за възобновяване на ВНОХД № 428/2022г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което се иска да се отмени постановеното Решение № 190/17.10.2022г. и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд от 4

Апелативен съд Велико Търново е образувано на основание постъпилото искане наказателно дело за възобновяване № 70 от 06.03.2023г.

ЧРС установил от изисканото от АС гр.В. Търново дело, че искането за възобновяване е оставено без уважение с Решение № 60 от 05.05.2023г. по н.д.в. №70/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново като неоснователно.

ЧРС установил от изисканото ВНОХД № 70/2023 по описа на АСВТ, образувано на основание искането за възобновяване на ВНОХД № 428/2022г. по описа на Окръжен съд – Плевен, че в съдебното производство ищеца Д. е бил представляван от процесуален представител с уговорено и платено в брой с Договор за правна помощ възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.

Първоинстанционният съд отчел представените писмени доказателства – по делото са представени справка за съдимост на ищеца Д. и справка за водени и приключили съдебни производства в периода от Януари 2023 година до Август 2023 година, по които страна е бил Д. В. Д.

Съдът обсъдил показанията на свидетеля Г. Х. Г.ев и приел същите за логични, като неоспорени от страните по делото. От показанията се установило, че след като ищеца е узнал за направеното от главният прокурор искане за възобновяване на наказателното дело, същият станал нервен и спрял да общува с него. Също така ищеца Д. споделил на свидетеля, че отношенията в семейството му се влошили след депозираното искане за възобновяване, а самият той влошил и здравословното си състояние.

При тези факти ЧРС приел в противоречие с поддържания и приет по делото Доклад, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.

45 и чл.52 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди и иск с правно основание чл.2 във вр. чл.4 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от Прокуратурата на РБ, към която принадлежи Главния прокурор на РБ.

Първоинстанционният съд стигнал до извода, че исковете предявени от ищеца за имуществени и неимуществени вреди произлизат от различни основания. Според състава, постановил решението, неимуществени вреди се претендират от момента на узнаването за направеното искане за възобновяване на делото, а имуществените вреди се основават на направените в съдебното производство разноски за защита пред Апелативен съд Велико Търново, който съд е разгледал искането за възобновяване.

5

След като стигнал до извода, че отговорността за съдебни разноски в гражданския процес гражданско облигационно правоотношение, ЧРС приел иска за имуществени вреди, представляващи възнаграждението за адвокат в производството по възобновяване на наказателно дело за основателен. В мотивите си първоинстанционният съд посочил разпоредби от ГПК и НПК в посока на разсъждения, че в чиято полза на една от страните съдът е решил делото – тази страна разполага с правото да претендира разноски, сторени в хода на развилото се пред съда производство.

ЧРС изискал и приложил по делото пред него наказателно дело за възобновяване, развило се пред Апелативен съд Велико Търново, по което се установило, че ищецът е бил представляван от един адвокат по силата на договорно правоотношение от дата 21.04.2023г. с определено възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, които са били изплатени в брой на адв. Г. С.. ЧРС констатирал и липсата на правна възможност за тази сума да бъде предявена претенция в хода на наказателното производство по възобновяване, което се явило основание тези средства да бъдат приети като имуществена вреда, за която държавата в лицето на ПРБ дължи обезщетение на основание чл.2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.

По отношение на иска по чл.49 във вр. с чл.45 и чл. 52 от ЗЗД, ЧРС намерил, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране на отговорност на ПРБ, а именно: да бъдат причинени вреди на лицето от прокурор към ПРБ при или по повод на извършваната от него работа – чрез действия или бездействия отстрана на прокурора, които да произтичат от закон или от други правила; да е налице деяние и вред, както и причинна връзка между деянието и вреда, както и да са налице противоправност на това деяние и вина от страна на дееца. След като не намерил, че са налице предвидените предпоставки, Районен съд Червен бряг отхвърлил иска за неимуществени вреди.