Определение № 1065 от 06.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1065 гр. Перник, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря АТИНА ИВ. БАНКОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500678 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от Р. М. Л., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1412/16.02.2026 г. по ч.гр.д. № 1558/2026 г. на РС-Перник.

В него се развиват съображения, че заповедта не е връчвана на длъжника и е разбрал за издаването й на 29.06.2026 г. от съобщение по изпълнително дело № 20268400400745 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. № ***. Твърди се, че имената Р. М. Л. и подписът на адресата, върху съобщение от 05.03.2026 г. за връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1412/16.02.2026 г. не са изпълнени от него. Направено е оспорване на документа в тази част. Отправя се искане за приемане на възражението, връщане на делото на РС-Перник за продължаване на съдопроизводствените действия и спиране на изпълнението на издадената заповед.

Ответното дружество изразява становище, че ако съдът приеме възражението, следва да приложи разпоредбата на чл. 423, ал. 4 ГПК.

Акцентира, че в настоящото производство разноски не се дължат и такива следва да бъдат разпределени с оглед изхода на заповедното или исково производство.

Пернишкият окръжен съд намира, че така предявеното възражение се явява допустимо, тъй като е подадено от заинтересовано лице, имащо правен интерес от неговото предявяване. Възражението е подадено в законоустановения срок, а по същество основателно.

След издаване на процесната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1412/16.02.2026 г. по ч.гр.д. № 1558/2026 г. на РС-Перник, съдът е изпратил препис на длъжника с указания по образец за 1 правото на възражение като приложение към Съобщение № 202617216829.

Съобщението е връчено на постоянния адрес на длъжника от свид. И. Г. на 09.03.2026 г. срещу подпис от лице, което срещу получател в разписката на съобщението е изписало собственоръчно имената на длъжника Р. М. Л.. В едномесечният срок по чл. 414 ГПК възражение не е постъпило, поради което с Разпореждане № 11189/16.04.2026 г. по ч.гр.д. № 1558/2026 г. на РС-Перник е постановено в полза да заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕАД да се издаде изпълнителен лист. Издаден е изпълнителен лист № 2640/16.04.2026 г. и по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД е пристъпено към принудително изпълнение първоначално пред ЧСИ С.Н. с рег. № ***, който изпратил образуваното изпълнително дело № 20268980400475 по компетентност на ЧСИ М.Ц. с рег.

№ ***. Вторият съдебен изпълнител преобразувал делото под № 20268400400745 и предприел действия по принудително изпълнение.

Оспорването на истинността на разписката към Съобщение № 202617216829 в частта относно имената „Р. М. Л.“ и собственоръчно положения подпис на адресата на реда над графата „трите имена на адресата“ е успешно проведено. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира в цялост като обосновано, безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че подписът и ръкописният текст „Р. М. Л.“, положени в графа получател не са изпълнени от длъжника Р. М. Л.. Липсват доказателства, които да разколебават този извод. Показанията на свид. И. Г., осъществил връчването, не сочат на различен, тъй като същият няма спомен за конкретното връчване.

При това положение, на основание чл. 194, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК, разписката, в оспорената част, следва да бъде изключена от делото, а възражението по чл. 423, ал. т. 1 ГПК прието.

За пълнота е нужно да се отбележи, че не се дължи нарочен диспозитив за установяване на истинността на оспорения документ. Трайно разбирането в съдебната практика, че крайния съдебен акт по съществото на спора съдът може да се произнесе по истинността на представен частен документ и това произнасяне е допустимо, по силата на изрично разпореденото от чл. 156, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 194, ал. 3 ГПК. По своя правен характер актът е определение и е от значение за доказването, тъй като целта на производството по чл. 154 ГПК (отм.), респ. чл. 193 ГПК е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на съответното представено писмено доказателство при изграждането на фактическите и правни изводи на решаващия съд. Затова ако съдът не се е произнесъл с него преди даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението.

Липсата или наличието на отделен диспозитив в решението в този см. не представлява допуснато процесуално нарушение (вж. Определение № 325 от 28.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2946/2017 г., II т. о., ТК).

Поради изложеното, искането за приемане на възражението се явява основателно и на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК следва да бъде спряно производството по изпълнение на издадената заповед.

Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК, отношение на длъжника.

Естеството на настоящото производство не позволява разглеждане на 2 искането за присъждане на разноски, тъй като отговорността за последните следва да бъде разпределена съобразно изхода на спора с крайния съдебен акт по същество.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗКЛЮЧВА от материалите на ч.гр.д. № 1558/2026 г. на РС-Перник на разписката към Съобщение № 202617216829 в частта относно имената Р. М.

Л. и собственоръчен подпис, положени на реда над графата „трите имена на адресата“.

ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК, подадено от Р. М.

Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1412/16.02.2026 г. по ч.гр.д. № 1558/2026 г. на РС-Перник.

СПИРА, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, изпълнението по срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1412/16.02.2026 г. по ч.гр.д. № 1558/2026 г. на РС-Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Перник за изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3