Решение № 31 от 31.01.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Елхово, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря М.И.Д. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20222310100610 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на предявена искова молба, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 300.00 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 02.09.2019г. до 10.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното й изплащане.

Ищецът К. И. Т. от град *** в исковата си молба против Главна Дирекция „Гранична полиция” към МВР твърди, че за времето от 02.09.2019г. до 10.07.2020г. е изпълнявал длъжността на която е назначен в ГПУ *** при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител.

Сочи, че през процесният период от време е работил на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа като е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и отработеното време се е изчислявало сумарно.

Твърди се, че за същият период от време той е положил извънреден труд, след преизчисляване на положения нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в същия период нормативни актове, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото допълнително възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 300.00 лева за процесния период от време.

Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 300.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 02.09.2019г. до 1

10.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт Я.Т., е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявеният иск по основание и размер и същият следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, като излага и съображенията си за това. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но положеният от него извънреден труд през процесния период е бил изцяло заплатен. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните Наредби на Министъра на вътрешните работи, поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима.

Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговите процесуални представители - адв.В. Б. и адв. П.С. са представили писмена молбастановище, с която заявяват, че поддържат изцяло исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено и прието от съда изменение на размера на предявения иск като същият е увеличен от 300.00 лева на сумата 524.68 лева. Желае се предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендират се и разноските по делото.

В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител – юриск.

Я. Т., който заявява, че поддържа посочените в отговора на исковата молба основания за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца през процесния период нощен труд с коефициент 1.143 в дневен такъв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че с решението бъде уважена исковата претенция, се прави възражение за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът К. И. Т. от гр.*** през процесния период от 02.09.2019г. до 10.07.2020г. е работил по служебно правоотношение при ответника /назначен в ГПУ *** при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София/ и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице С. Д., основано на отчетните протоколи за положен труд, 2 нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 02.09.2019г. до 10.07.2020 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 426 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 426 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 487 часа /колона 7 на Таблица 1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 61 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. декември 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 524.68 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.5 и 6 от ЗМВР /ред. 2016г./.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. и преди изм.с ДВ бр. 60 от 07.07.2020г./ - действал през време на процесния период - за заплащане на сумата от 524.68 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 02.09.2019г. до 10.07.2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Искът е допустим, ищецът е активно легитимиран и има интерес да го предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР /ред.2016г./ регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата 3 извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към момента, за който се претендира вземането на ищеца.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/ 2020г./, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./, са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.

/за периода от 02.09.2019г. до 10.01.2020 г./ и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г./ за периода от 10.01.2020 г. до 10.07.2020г./, издадени от Министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., респ. чл. 3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период.

В действаща по-рано Наредба № 8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8174з592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащите през процесния период Наредба № 8121з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

Съдът приема, че в рамките на процесния исков период за времето от 02.09.2019г. до 10.07.2020г. при липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на 4 работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/.