Решение № 6056 от 05.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2551/2025
- Вид
- Решение № 6056
- Подписан
- 05.04.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6056 гр. С., 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110102551 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .......... срещу О. Х. Й., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 187,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 26.08.2024 г. върху главница за топлинна енергия в размер на сумата от 877,12 лв. за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата от 7,96 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.08.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на сумата от 30,58 лв. за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 177, вх. Д, ет. 4, ап. 30, с абонатен № 217508, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 53811/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53811/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, е влязла в сила в останалите части – по претенциите за главници за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на вещен ползвател и титуляр на партида за процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия 1 купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася вземането, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата за дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение, съответно обезщетение за забава поради неплащането му. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за наличието на предпоставките на чл. 38 ЗАдв. за присъждане на разноски на ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете с доводи, че до него не е отправяна покана за заплащане на главните задължения за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, следователно не е изпаднал в забава за заплащането им. Счита, че доколкото по делото се твърди, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е редът по чл. 32, ал. 3 ОУ. Твърди, че спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за процесния период разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане, съответно при липса на възможност да се приложи уговореното между страните, предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато няма данни да е била отправена от ищеца. Относно мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение сочи, че в ОУ няма предвидена уговорка на начисляване на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение, поради което ответникът изпада в забава след покана, каквато не е представена по делото. Възразява и за погасяване на сумите по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Настоящото производство е образувано за установяване на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 53811/2024 г. по описа на СРС, 48 състав. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е признал дължимостта на претендираните вземания както следва: за сумата от 877,12 лв. – главница за топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и за сумата от 30,58 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 2
30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.09.2024 г. до окончателното плащане, претендирани за топлоснабден имот на адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 177, вх. Д, ет. 4, ап. 30, с абонатен № 217508, поради което за тези вземания и за съответна част от разноските (за сумата от общо 61,71 лв.) заповедта за изпълнение е влязла в сила. С възражението си ответникът е посочил изрично, че оспорва само вземанията за мораторни лихви върху двете главници, поради което предмет на настоящото производство е единствено установяване на вземанията за мораторни лихви. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава, и размера на обезщетението за забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
С доклада по делото, приет без оспорване от страните в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г., са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до процесния имот през исковия период, че през процесния период за процесния имот е доставена топлинна енергия в количество и на стойност, посочени от ищеца – 877,12 лв., както и че е била извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия на стойност 30,58 лв., че стойността на мораторните лихви върху посочените главници за исковите периоди са в размер на исковите суми.
Основен спорен въпрос в настоящото производство е изпадането на ответника в забава и дължимостта на мораторни лихви върху главниците за топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
3 на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (т. нар. обща фактура). Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите (месечни и общи) в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца.
Следователно при действието на общите условия от 2016 г. лихва за забава се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане на срока за плащане на сумата по общата фактура. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно поставянето на потребителя в забава не е обусловено нито от отправяне на покана от кредитора, нито от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
Релевираното от ответника възражение, че вземането за главница става изискуемо след покана, тъй като общите фактури са издадени повече от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане, считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал.
2 ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно 4 от приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторните лихви върху главниците по общите фактури се претендират от първия ден след изтичането на 45-дневния срок за плащане, считано от датата на издаване на съответната обща фактура. Общата фактура за отоплителния сезон от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. е издадена на 30.06.2022 г., а лихва се претендира от 15.08.2022 г., респ. за отоплителния сезон от м. 05.2022 г. до м.
Разпечатката съдържа 26 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff7a21be-3578-49a7-a6cf-fcd1b4ff78cc