Решение № 5089 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5089 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100513831 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 307686/31.10.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация – София“ ЕАД, чрез юрк. М.П., срещу Решение № 16678/16.10.2023 г., постановено по гр.д. № 68277/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД, срещу Е. Н. В., искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1 798,69 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за аб.№ 189708, ведно със законната лихва за период от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 329,36 лева мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата от 32,75 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,65 лева мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3134/2022г. на СРС, 138 състав. В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяването на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба вх. № 366676/19.12.2023г. от Е. Н., чрез назначения й особен представител адв. Н. Г., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от Софийски районен съд решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Депозираната въззивна жалба е бланкетна. В нея не са изложени каквито и да било доводи и твърдения за порочност на обжалваното решение, респ. за липса на визираните в закона материално-правни предпоставки за уважаване на предявените по делото искове.

В действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс /ГПК/- в сила от 1.03.2008 г., характерът на виззивната инстанция като съд по същество е запазен, но са въведени ограничения при събирането на доказателства и при извършваната от съда проверка за правилността на първоинстанционното решение, като съгласно чл.269 ГПК съдът е ограничен до посоченото от жалбоподателя /т. нар. „ограничен въззив”/.

Според разпоредбата на чл.260, т.3 ГПК въззивната жалба трябва да съдържа указание в какво се състои порочността на обжалваното решение.

Същевременно при проверката на редовността на въззивната жалба няма основание за оставянето й без движение, респ. за връщането й, ако същата не отговаря на горепосоченото изискване, който извод следва от разпоредбата на чл.262, ал.1 ГПК.

С това законодателно е възприето корективно тълкуване на дадената в ГПК /отм./ уредба на т.нар. „пълен въззив”, при който няма ограничения при събирането на доказателства от въззивния съд и произнасянето му в рамките на посочените в жалбата оплаквания.

Съгласно приложимата норма на чл.269 ГПК въззивният съд е 2 ограничен от посоченото в жалбата по отношение правилността на атакуваното решение, като според даденото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК- т.1, тълкувателно разрешение, отклонение от това правило е обосновано единствено с приложението на императивни материалноправни норми и със служебното съблюдаване интереса на някоя от страните по делото, каквито хипотези в случая не са налице.

Констатираната разлика с въззивното обжалване по ГПК /отм./, при несъмнено запазения и с новия ГПК характер на въззивната инстанция като такава по същество, води до извод, че при въззивното обжалване по действащия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво точно се изразява, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. За това, което не е посочено от жалбоподателя, ефектът на първоинстанционното решение се запазва.

Следователно въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт /според приетото по- горе първоинстанционното решение е валидно и допустимо/.

Поради изложеното и доколкото жалбата на ищеца не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционния съдебен акт, с който предявените по делото искове са отхвърлени, въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди- чл.271 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК. Същата не е направила искане за присъждане на разноски в нейна полза (извън тези за възнаграждение за назначения й особен представител) настоящият въззивен съдебен състав намира, че такива не й се дължат.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16678/16.10.2023 г., постановено по гр.д.

№ 68277/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав.

Решението е постановено при участието на „Директ.БГ“ ЕООД – трето лице-помагач.

Решението не подлежи на касационно обжалване - съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4