Решение № 32 от 30.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ямбол, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря И.ка П. Златева в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600358 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е във фаза след отмяна на Присъда № 47/15.10.2021г. по НОХД № 612/2021 г. на ЯРС, с която подсъдимите М. И. Ч., К. И. Г. и А. Д. К. са признати за виновни по предявените им обвинения съответно, за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 и т.12 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК за подсъдимия Ч. и по чл.195, ал.1, т.12 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за подсъдимите Г. и К..

При условията на чл.54 от НК, на подсъдимия Ч. е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и на подсъдимите Г. и К. са наложени наказания от по една години лишаване от свобода, като е постановено отложено изтърпяване на наказанията за минимален изпитателен срок от три години.

С отменената присъда по отношение на подсъдимия Ч. е приложена и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като е приведено в изпълнение определеното му по ЧНД № 586/2019 г. на ЯРС общо наказание от една година лишаване от свобода и е постановено то също да се изтъпри при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. б) от ЗИНЗС.

С отменителното решение № 7/15.02.2022г. по ВНОХД № 273/2021г. на ЯОС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд заради допуснато съществено нарушение на 1 процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Прието е, че мотивите към присъдата не съдържат отговор на доводите и възраженията на защитника на подс. Ч., че същият не е извършил вмененото му престъпление, както и дължимото фактическо и правно отграничаване на престъплението по повдигнатото обвинение с това по чл.346, ал.1 от НК, включително и аргументация относно целта за отнемане на моторното превозно средство.

Развилото се второ по ред първоинстанционно производство под № 151/2022г. по описа на ЯРС е приключило с Присъда № 139/31.10.2022г., с която подсъдимият Ч. е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 и т.12 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК, като е признат за невиновен в това, че в неустановен точен час, за времето от около 23:00 часа на **.**.****г. до около 04:30 часа на **.**.****г. в с. ******, обл. *****, от селскостопанска база, находяща се в ТКЗС на селото, действайки в условията на повторност, в немаловажен случай и в съучастие с подсъдимите К. И. Г. и А. Д. К., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи - 1 брой МПС - колесен трактор "МТЗ-80" с рег.

№ * ***** на стойност 5000 лева, комплект ключове на стойност 82 лева и комплект гидория на стойност 90 лева, всички на обща стойност 5172 лева, от владението на собственика им Г. М. И. от гр. *****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Другите двама подсъдими - К. И. Г. и А. Д. К., са осъдени по предявените им обвинения за престъпления по чл.195, ал.1, т.12 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като са признати за виновни в това, че в неустановен точен час, за времето от около 23:00 часа на **.**.****г. до около 04:30 часа на **.**.****г. в с. ******, обл. *****, от селскостопанска база, находяща се в ТКЗС на селото, действайки в съучастие помежду си като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - 1 брой МПС - колесен трактор "МТЗ-80" с рег. № * ***** на стойност 5000 лева, комплект ключове на стойност 82 лева и комплект гидория на стойност 90 лева, всички на обща стойност 5172 лева, от владението на собственика им Г. М. И. от гр. *****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. Наложени са им наказания от по една година лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 от НК, е постановено отложено изтърпяване на наказанията за изпитателен срок от три години.

Съответно, Г. и К. са признати за невиновни в това да са извършили горното деяние в съучастие и с подсъдимия Ч. и са оправдани по обвинението в тази му част.

Предявеният от гражданския ищец и частен обвинител Г. М. И. солидарно срещу тримата подсъдими граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5172 лева е уважен по отношение на осъдените подсъдими Г. и К., а заявената солидарно и срещу оправдания подсъдим претенция е отхвърлена, като неоснователна и 2 недоказана.

Разноските в досъдебна фаза от по 484 лева, тези в съдебна фаза от по 59,54 лева, както и държавната такса върху уважения граждански иск в размер на 206,88 лева, са присъдени в тежест на подсъдимите Г. и К.. Същите са осъдени да заплатят на НБПП - София и разноските за служебна защита в размер на 980 лева за подс. Г. и в размер на 350 лева за подс. К..

Недоволен от така постановената присъда в оправдателната й част е останал гражданският ищец и частен обвинител, който я е обжалвал в срок.

В жалбата си въззивникът излага, че районният съд е пренебрегнал обстоятелствата, че Ч. е осъден за кражба на същия трактор през 20**г. и според показанията на свидетеля М., процесната вечер именно той е завел останалите подсъдими в стопанския двор, от който е извършена кражбата.

Затова счита, че по делото има доказателства за участие и на Ч. в извършване на престъплението, моли за отмяна на присъдата в оспорената й част и за постановяване на осъдителен акт и по отношение на оправдания подсъдим.

Въззиваемите подсъдими и защитниците не са депозирали възражения против жалбата.

В с.з. жалбата се поддържа от гражданския ищец така, както е депозирана, и по съображенията, изложени в нея.

Въззиваемият Ч., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адвокат, който намира жалбата за неоснователна, като споделя изцяло направения от районния съд доказателствен анализ и извода му за недоказаност на обвинението срещу него. Постановената присъда намира за правилна и законосъобразна и пледира да бъде потвърдена.

В правото си на лична защита и последва дума въззиваемият Ч. излага, че не е участвал в извършване на кражбата и моли да бъде оправдан.

На основание чл.269, ал.3, т.4, б. а) от НПК, по отношение на въззиваеите подсъдими Г. и К. съдебното следствие пред настоящата инстанция се проведе при задочно производство, тъй като същите не са установени на адресите си, и освен това, от изисканите справки относно задграничните им пътувания се установи, че след последното им регистрирано излизане извън страната, съответно на **.**.****г. за Г. и на **.**.****г. за К., няма данни за тяхното завръщане и местоживеенето им е неизвестно.

Защитниците на въззиваемите Г. и К. излагат, че са доволни от постановената присъда и пледират да бъде потвърдена.

Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционната присъда намира за правилна и законосъобразна и също предлага да бъде потвърдена.

След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията 3 по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.

Изпълнил е задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.303, ал.3 от НПК, като е анализирал подробно всички доказателствени източници, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил мотиви кои от тях кредитира и защо. В резултат на правилен доказателствен анализ е приел за установени съответни на доказателствата фактически положения, които се споделят от настоящия състав, и в общи линии се свеждат до следното:

Към **.**.****г. въззивникът Г. И. притежавал трактор „МТЗ-80“, с рег. № * ***** на стойност 5000 лева. Тъй като не възнамерявал да го ползва известно време, през месец февруари 20**г. източил водата от охладителната система и го оставил в стопанския двор на бишето ТКЗС в с. ******, ***** област, заедно с намиращите се в него комплект ключове за 82 лева и комплект гидории за 90 лева. Мястото било оградено, но вратите му не се заключвали.

Подсъдимият Ч. живеел в с. ****** и също притежавал такъв трактор.

С присъдата по НОХД № ***/****г. на ЯРС, влязла в сила на **.**.****г., бил осъден условно на една година лишаване от свобода за противозаконно отнемане с намерение за ползване на горепосочения трактор, собственост на въззивника И..

На **.**.****г. подсъдимите Г., К. и Ч. и свидетеля К. М.в се разбрали същата вечер да отидат да вадят кабел с трактора на Ч.. За целта подсъдимите Г. и К. отишли да вземат свидетеля М.в от дома му в гр. ***** с автомобила на К. марка „Пежо“, с рег. № * **** **, след което тримата отишли до дома на Ч. в с. ******, за да вземат и него. Оттам подсъдимите Ч. и Г. потеглили с трактора на Ч. към землището на с. ******, движейки се по черните пътища, а свидетелят М.в и подсъдимият К. потеглили с лекия автомобил към дома на последния в с. *****, за да вземат товарния му автомобил. Придвижвайки се по този начин, по-късно вечерта на **.**.****г. четиримата се срещнали в землището на с. *******, ******* област. Там, при опит да преминат с трактора през дере, мостът на предното ляво колело се счупил. Подсъдимите прибрали колелото в товарния автомобил на К. и с него потеглили към дома му в с. *****, а трактора оставили на място. В дома на К. оставили товарния автомобил, взели лекия марка „Пежо“, с рег. № * **** **, и с него се отправили към с. ******. Минавайки покрай стопанския двор на бившето ТКЗС, К. забелязал трактора на свидетеля Г. И., с рег. № * *****, и предложил да го откраднат, за да вземат части за авариралия трактор, а останалите части да продадат. Ч. заявил, че не желае да участва, тъй като вече бил осъждан за противозаконно отнемане на този трактор и двамата с К. се скарали. К. и св.

4

М. отишли в гр. ****** да вземат и автомобила на М., и се върнали при подсъдимите Г. и Ч., които останали да ги чакат в края на с. ******. К. и М. дали на Г. и Ч. акумулатора от автомобила на К. и щипки, за да подадат ток на трактора, след което К. и М.в потеглили към с. *****, а Ч. и Г. тръгнали пеш в посока към стопанския двор на бившето ТКЗС. Между селата ***** и ****** К. и М.в спрели, за да изчакат Ч. и Г..

В стопанския двор влязъл подс. Г.. С помощта на акумулатора подал ток на трактора и успял да стартира двигателя, след което потеглил с него, напускайки мястото. Отправил се към помпената станция на с. *****, като по пътя се събрал със св. М. и с подсъдимия К., с когото се редували в управлението до помпената станция. Там К. и М.в продължили към с. *****, за да вземат товарния автомобил на К., а Г. продължил с трактора в посока към язовира. До язовира тримата се събрали отново, след което М. си тръгнал, а К. и Г. откарали трактора на св. И. в местността „********“ в землището на с. *******, където го скрили между драките и го покрили с трева, за да не се вижда. Преди това започнали да демонтират предното ляво колело, като свалили три от болтовете, скрепящи предния мост и шенкела, взели акумулатора и намиращите се в трактора комплект гидории и ключове.

На следващия ден К. дал акумулатора на св. М.в, който го продал на пункт за изкупуване на вторични суровини, а парите от продажбата дал на К..

По сигнал от земеделски производители тракторът на св. И. бил открит със затегнат двигател, поради управление без охлаждаща течност, и с помощта на друга техника бил транспортиран до мястото, от което бил отнет.

Впоследствие се установило, че двигателят не подлежи на ремонт.

Към момента на извършване на горното деяние въззиваемият Г. е неосъждан, а въззиваемият К. е реабилитиран.

С решението по АНД № ***/****г. на ЯРС, влязло в сила на **.**.****г., Г. бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 200 лева за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.