Присъда № 182 от 05.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 636/2023
- Вид
- Присъда № 182
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, буква "Б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 182, постановена на 05.07.2023 г. по НОХД № 636 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г.
Производството по НОХД № 636 по описа за на Районен съд – Варна за 2023 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 398 по описа за 2022 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр.
Варна срещу обв. Т.П.Х. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, *** и обв.
Д.М.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Х. за това, че в периода от 01.04.2022 г. до 03.04.2022 г., в гр. Варна, местност „Ментише“, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Д.М.В., чрез използване на моторно превозно средство – л.а.
„Опел Астра“ с peг. № В 3887 РХ, отнел чужди движими вещи – стоманени елементи за кран с тегло 1500 кг, на стойност 1161.00 лв., от владението на И.С.И. от гр. Варна, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК .
Същевременно Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. В. за това, че в периода от 01.04.2022 г. до 03.04.2022 г., в гр. Варна, местност „Ментише“, при условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Т.П.Х. чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „Опел Астра“ с peг. № В3887 РХ, отнел чужди движими вещи – стоманени елементи за кран с тегло 1500 кг, на стойност 1161.00 лв., от владението на И.С.И. от гр. Варна, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В проведеното на 05.07.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 636 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо двамата подсъдими, намирайки, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена. Представителят на държавното обвинение предлага на подс. Х. да му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание разпоредбата на чл.
1
58а, ал. 1 от НК да бъде редуцирано с 1/3 и респ. на подс. Х. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок. По отношение наказанието на подс. В., представителят на държавното обвинение предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, което на основание разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде редуцирано с 1/3 и респ. на подс. В. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно в условията на затвор, на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „Б“ от ЗИНЗС.
В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 05.07.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 636 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, служебният защитник на подс. Х. – адв. Н.Д. от АК – Варна поставя акцент в своята пледоария върху наказанието, което следва да бъде наложено на неговия подзащитен, като според адв. Д. същото следва да бъде определено при осезаем превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като липсата на предходна съдимост и оказване на пълно съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина.
Адв. Д. обръща внимание на съда, че неговият подзащитен е бил с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, макар и за кратко време, която също е имала възпитателен ефект спрямо подсъдимия. В обобщение, служебният защитник на подс. Х. моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде редуцирано, съгласно императивната разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като самото изпълнение на наказанието да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Подс. Т.П. Х. лаконично се присъединява към позицията на своя защитник адв. Н.Д..
В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 05.07.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 636 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, служебният защитник на подс. В. – адв. Н.В. от АК – Варна моли съда да наложи минимално по размер наказание „Лишаване от свобода“ на неговия подзащитен, като счита, че наказание в размер на 14 месеца би било справедливо и отговарящо напълно на обществената опасност на извършеното от неговия подзащитен престъпно деяние. Според адв. В. престъпното поведение на неговия подзащитен се дължи на дългогодишната 2 му зависимост от наркотични вещества, като самият подсъдим няма изградени трайни престъпни навици, като е подходил с наивинитет в случая, като е представил своята лична карта в пункта за изкупуване на вторични суровини, където подсъдимите са предали инкриминираните вещи, което следва да мотивира съда да прояви снизхождение към него.
Подс. Д.М.В. се придържа към позицията на адв. В..
В предоставената им на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изразяват своята последна дума пред съда, двамата подсъдими заявяват, че съжаляват за извършеното престъпление.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
H a 01.04.2022 г. подс. Д.М.В. и подс. Т.П. Х. провели телефонен разговор помежду си, по време на който подс. В. предложил на подс. Х. да отнемат противозаконно чуждо имущество от парцел № 1413, находящ се в с.о. „Ментише“ в гр. Варна.
В този парцел св. И.С.И. развивал стопанска и търговска дейност посредством търговското дружество
„Транскран“
ЕООД, чиито представляващ бил именно той, като в двора на имота св. И. бил складирал метални подцинковани елементи от конструкция за изграждане на съоръжение за ремонт на кранове.
Тъй като подс. В. не разполагал с превозно средство, по време на телефонния разговор предложил на подс. Х. да използват за противозаконното отнемане на чуждото имущество лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № В 3887 РК, собственост на подс. Х..
Подс. Х. се съгласил да извършат в съизвършителство престъпното деяние, като отишъл с автомобила си до дома на подс. В., последният се качил в автомобила и посочил на подс. Х. посоката, в която да управлява превозното средство.
Двамата подсъдими отишли с автомобила в близост до парцел № 1413, находящ се в с.о. „Ментише“ в гр. Варна, слезли от автомобила, приближили се към недвижимия имот, успели да проникнат на неговата територия и изнесли от него метални части, които натоварили в лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № В 3887 РК и с помощта на превозното средство ги откарали в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Варна, ул.
„Девня“ № 54, където лицето Г.С.К. ги притеглил и установил, че тежат 220 3 кг, като заплатил за тях сума в размер на 174, 24 лева, която парична сума двамата подсъдими разделили помежду си.
На 03.04.2022 г. двамата подсъдими отново решили да отнемат противозаконно вещи от парцел № 1413, находящ се в с.о. „Ментише“ в гр.
Варна. В изпълнение на своето решение, отново с лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № В 3887 РК се приближили в непосредствена блзиост до недвижимия имот, влезли на територията на имота и взели от него 200 кг железни елементи, които натоварили в превозното средство и откарали в пункт за изкупуване на цветни метали, стопанисван от дружеството „Еко грийн метал“ ЕООД, находящ се на бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, местност „Ялови ниви“ срещу сградата на търговски център „Дом на камиона“.
Двамата подсъдими предали железните елементи на св. М.Г.М., служител в пункта за изкупуване на цветни метали, който ги притеглил и установил, че тежат 200 кг, като ги закупил от името на дружеството, като дал на двамата подсъдими сума в размер на 154, 80 лева.
По идентичен начин във времевия период 01.04 – 03.04.2022 г. двамата подсъдими В. и Х. отнели противозаконно още метални елементи с тежест 1080 кг от владението на св. И.С.И., именно от същият този парцел № 1413, находящ се в с.о. „Ментише“ в гр. Варна.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от следните доказателства, които съдът изцяло и безусловно кредитира: показанията на свидетелите И.С.И. и М.Г.М., изготвената от д-р. Румяна Бояджиева съдебно – психиатрична експертиза; изготвената от вещото лице Александър Василев съдебно – оценителна експертиза; фотоалбум с извлечени снимкови кадри от видеозаписи от охранителни камери към експертна справка № 297/ 2022 г.; актуално свидетелство за съдимост на подс. Д.М.В. и актуално свидетелство за съдимост на подс. Т.П. Х..
Според съда не е необходимо да се прави някакъв обстоен и детайлен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, предвид процедурата, по която протече съдебното следствие, а именно по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Двамата подсъдими признаха безусловно 4 достоверността на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като според съда доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, макар и не особено многобройни, са непротиворечиви и навеждат на един единствен възможен обоснован извод, а именно, че двамата подсъдими са автори на престъпните деяния, за които са им повдигнати обвинения.
От показанията на св. И.С.И., които съдът няма причина да не кредитира, се установява, че липсващите метални елементи са с тегло 1500 кг, като заключението на изготвената от вещото лице Александър Василев съдебно – оценителна експертиза дава отговор на въпроса за стойността на инкриминираните вещи, възлизаща на 1161 лева.
В случая съдът би желал да обърне внимание върху находящите се на л.
141 и на л. 26 от досъдебно производство № 398 по описа за 2022 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна писмени доказателства, удостоверяващи, че на датите 01.04.2022 г. и 03.04.2022 г. подс. В. е предавал срещу съотв eтното заплащане метални вещи, част от инкриминираното имущество, в два различни пункта за изкупуване на цветни метали, находящи се на територията на гр. Варна – доказателства, също установяващи съставомерността на престъпните деяния, за които е повдигнато обвинение на двамата подсъдими.
Съдът няма как да не отбележи, че разследващите органи очевидно са имали желание и нагласа сравнително бързо да приключат разследването по досъдебното производство, тъй като не са извършили никакви процесуално – следствени действия по установяване и на останалото инкриминирано имущество, още повече, че пунктовете за приемане и изкупуване на цветни и черни метали, не са стотици на територията на общ. Варна и/или на съседните общини и е било разумно да се проведат някакви действия по установяване на местонахоиждението на отнетото имущество от владението на св. И., но в крайна сметка това не е било сторено.
Тези разсъждения на съда малко или много към настоящия момент са излишни, по – важно е, че малкото, събрани доказателства, подкрепят извода за авторство на деянието от страна на подс. В. и подс. Х., поради което и съдът одобри съдебното слдствие да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави 5 следните правни изводи:
Обект на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. с чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (извършено от подс. Х.) и на престъпното деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (извършено от подс. В.) са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите, които са били предмет на владение от страна на св. И.С.И. и установяване на фактическа власт върху тях от страна на двамата подсъдими – подс. Х. и подс. В..
Двата субекта на престъплението – Т.П. Х. и Д.М.В. са пълнолетни и вменяеми физически лица, които са били в състояние да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си към времевия период на извършване на престъплението – 01.04.2022 г. – 03.04.2022 г., за което свидетелства и изготвената от д-р. Румяна Бояджиева съдебно – психиатрична експертиза.