Определение № 20130 от 25.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20130 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508987 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Славлен“ АД чрез адв. Д.С. срещу определение № 16484/30.04.2026 г., постановено по гр.д. № 30115/2025 г. на СРС, ГО, 148 състав, с което е оставена без уважение депозираната молба с вх. № 104662/02.04.2026 г. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 9777/11.03.2026 г. Твърди, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е неправилно, тъй като не бил дал повод за завеждане на делото. Излага съображения, че към датата на подаване на исковата молба, претендираните от ищеца вземания не били изискуеми. В тази връзка, моли обжалваното определение да бъде отменено, като ищецът бъде осъден да му заплати разноски в размер на 1593,23 евро с вкл. ДДС.

Ответникът по частната жалба М.Б.М. не е депозирал отговор на същата.

Софийският градски съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени на 27.05.2025 г. о т М.Б.М. срещу „Славлен“ АД /предходно наименование „Витез Проспект“ АД/ искове, както следва: иск по чл. 128, т. 2 за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за м. април 2025 г., иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и иск по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение за седем дни неизползван платен годишен отпуск.

Ответникът „Славлен“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който е заявил че претенциите на ищеца са изцяло погасени на 13.06.2026 г. чрез извършен от него банков превод в размер на 16011,87 лева.

По делото е постъпило становище от 05.02.2026 г. от страна на ищеца, с което същият е заявил, че претенциите му са удовлетворени изцяло с оглед извършеното плащане, поради което е оттеглил исковете. Доколкото счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, претендира направените по делото разноски, като е изложил подробни съображения във връзка с тяхната дължимост.

Със становище от 04.03.2026 г. по повод извършеното оттегляне на исковете, ответникът е направил искане за прекратяване на деловото и е изразил становище за неоснователност на искането за присъждане на разноски, заявено от страна на ищеца. Сочи, че макар формално плащането на претендираните суми да е извършено след депозиране на исковата молба, същото е осъществено в кратък срок след това /две седмици/ и преди да е уведомен за заведеното производство, както и че известната забава в плащането се дължи на персонални промени в дружеството, довели до забавяне на административните процеси в периода на адаптация. На следващо място, посочва че към датата на предявяване на исковата молба вземанията на ищеца за обезщетения по чл. 221, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 224 от КТ не са били изискуеми, доколкото съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ те се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективен трудов договор е договорен друг срок, като в настоящият случай такъв колективен трудов договор нямало. Намира, че доколкото трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 02.05.2025 г., извършеното от него плащане на 13.06.2025 г. е осъществено преди настъпване на изискуемостта /30.06.2025 г./, поради което разноски на ищеца 2 не се дължат.

С определение № 9777/11.03.2026 г., производството по предявените искове е прекратено, поради оттеглянето им от страна на ищеца на основание чл. 232 от ГПК. С определението са разпределени и разноските между страните, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1533,88 евро, представляващи адвокатски хонорар и държавна такса в размер на 327,47 евро.

По делото е постъпило искане по чл. 248 от ГПК от страна на ответника, за изменение на горепосоченото определение в частта за разноските, като е изразено становище че нито едно от предявените от ищеца вземания не е било изискуемо към датата на подаване на исковата молба, поради което не е дал повод за завеждане на делото. Изложени са доводи, че същата е предявена на 27.05.2025 г. – 5 календарни дни преди настъпване изискуемостта за трудовото възнаграждение /което обстоятелство било констатирано и от съда в определението му от 11.03.2026 г./, както и преди настъпване на изискуемостта по отношение на претендираните обезщетения по чл.221, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 224 от КТ, съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ. В тази връзка, моли съда за изменение на определение № 9777/11.03.2026 г. в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да му заплати разноски в размер на 1595,23 евро с вкл. ДДС.

По искането на ответника по чл. 248 от ГПК, е постъпило становище от ищеца, с което същият заявява че намира определението на съда за правилно, доколкото плащането на процесните задължения е осъществено на 13.06.2026 г., т.е. след настъпване на изискуемостта на трудовото възнаграждение на 01.06.2026 г. и на изискуемостта на обезщетенията по чл. 221 от КТ и чл. 224 от КТ, която настъпвала с прекратяване на трудовото правоотношение.

Поради това, моли съда да остави без уважение искането на ответното дружество за изменение на определението в частта за разноските.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. По силата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако 3 ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Съгласно тълкуването на чл. 78, ал. 4, във връзка с чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, поради оттегляне или отказ на иска, предприети по незаявена или неустановена причина, като в този случай разноските се възлагат на ищеца.

Това правило няма да намери приложение, когато заявените оттегляне или отказ от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след предявяването му, независещи от ищеца. /така Определение № 2012 от 6.07.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1035/2026 г., I т. о./.

В настоящия случай, с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че претенциите на ищеца са погасени след завеждане на делото – а именно на 13.06.2025 г.

Със становище от 05.02.2026 г. ищецът е оттеглил предявените от него искове по съображения, че дължимите му суми в действителност са платени от ответното дружество на 13.06.2025 г.

Доколкото исковата молба е била предявена на 27.05.2025 г., а плащането от страна на ответното дружество е извършено след това /на 13.06.2025 г./, съдът намира че е ирелевантно обстоятелството относно това дали исковете са били преждевременно предявени по отношение на претендираните от страните разноски, доколкото правилото на чл. 78, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение, когато заявеното оттегляне е извършено поради новонастъпило обстоятелство, след предявявяването му, независещо от ищеца. В конкретния случай плащането представлява именно такова новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК, което се е явило основание за предприемане на процесуалното действие по оттегляне на исковете от страна на ищеца, и това обстоятелство е изрично посочено в становището му, с което същият е заявил оттеглянето.

С оглед горното, направените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Определението се явява правилно, като подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16484/30.04.2026 г., постановено по гр.д. № 30115/2025 г. на СРС, ГО, 148 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Върховен касационен съд при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5