Определение № 78 от 21.02.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Сливен, 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело № 20252200200101 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е по реда на чл.68 ал.6, вр. ал.5 от НПК.

Образувано по жалба от адв.М. Д., защитник на обв.Х. Х. Ю. по следствено дело № 5/2024г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Сливен, вх.№ 1837/2023г., пор.№ 191/2023г. по описа на Окръжна прокуратура Сливен, срещу постановление от 03.02.2025г. на Окръжна прокуратура Сливен. С постановлението прокурорът е отказал да отмени наложената спрямо обв.Х. Х. Ю. мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България без разрешение на прокурора, взета по досъдебно производство.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното постановление. Твърди се постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с формираните изводи на прокурора, че личността на обвиняемия е обществено опасна.

Подчертава се чистото му съдебно минало, липсата на образувани други наказателни производства, младата възраст – 20 години. Посочва се като основателна причина, която да налага отмяна на мярката, че обвиняемият е млад човек, който следва да работи и да генерира доходи, с които да посреща нуждите си. Настоява се за необходимост от пътуване до Великобритания с цел трудова заетост, която е съсредоточена там. Изтъква се дългият период на разследване, през който мярката за неотклонение на обвиняемия е изменена от задържане под стража в подписка. При тези обстоятелства, според защитника, наложената мярка за процесуална принуда забрана да напуска пределите на 1

Република България се явява неоснователна и ограничаваща правото му на свободно придвижване. Иска се отмяна на постановлението на прокурора като неправилно и необосновано, и вместо това да бъде отменена мярката за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България, наложена на обв.Х. Х. Ю..

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и след като се запозна с атакуваното постановление и събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена от страна с правен интерес от обжалване на постановлението на ОП Сливен срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Следственото дело е образувано с постановление от 26.10.2023г. на Окръжна прокуратура Сливен и е водено за престъпление по чл.253 ал.1 от НК.

С постановление от 09.03.2024г. спрямо Х. Х. Ю. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.253 ал.3 т.1 предл.1, вр. ал.2 от НК.

С Определение № 143/12.03.2024г. по ЧНД № 154/2024г. по описа на Окръжен съд Сливен по отношение на обв.Х. Х. Ю. е взета мярка за неотклонение задържане под стража, която е изменена с Определение № 311/18.07.2024г. по ЧНД № 425/2024г. на Окръжен съд Сливен в мярка за неотклонение домашен арест, изменена с Определение № 204/05.09.2024г. по ВЧНД № 210/2024г. на Апелативен съд Бургас в мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева.

С постановление от 11.03.2024г. на Окръжна прокуратура Сливен, на основание чл.68 ал.1 от НПК, спрямо обв.Х. Х. Ю. е наложена мярка за процесуална принуда забрана да напуска пределите на Република България, без разрешение на прокурора.

С постановления на Окръжна прокуратура Сливен от 29.10.2024г., 29.11.2024г. и 20.12.2024г., прокурорът е отказал да отмени наложената забрана на този обвиняем да напуска пределите на Република България без разрешение на прокурора. Постановленията от 29.10.2024г. и от 20.12.2024г. на ОП Сливен са обжалвани и с Определение № 446/08.11.2024г. по ЧНД № 2

659/2024г. и Определение № 7/03.01.2025г. по ЧНД № 2/2025г., Окръжен съд Сливен е оставил жалбите без уважение и е потвърдил атакувания прокурорски акт. Произнасянето на прокурора и съда е било основано на идентични с наведените в настоящата жалба оплаквания. Съдът намира, че отсъстват нови обстоятелства, които да обосноват различни от по-рано направените изводи.

В оспорваното постановление са обсъдени релевантните обстоятелства за мярката за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България спрямо обвиняемия, поради което наведените доводи в жалбата са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.1 от НПК, тази мярка за процесуална принуда се взема по отношение на обвиняем, привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт и когато съществува опасност обвиняемият да се укрие извън пределите на страната. Съществуването на тази опасност се извежда от разпоредбата на чл.68 ал.6 от НПК, предвиждащ отмяна на мярката за процесуална принуда, когато не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън пределите на страната.

Прокурорът е изложил мотиви относно наличието на всяка една от тези предпоставки. Налице е обосновано предположение за съпричастност на обв.Ю. към престъпната деятелност, за която е привлечен към наказателна отговорност. Обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено в съучастие с друго лице. Налице е позоваване на преценените като установени механизъм и начин на осъществяване на предикатната дейност, свързана с контрабанден внос на цигари във Великобритания и Франция, трансграничния характер на същата, както и активната роля на обвиняемия за нейното осъществяване.

Изложеният довод в жалбата за отсъствие на достатъчно доказателства обв.Ю. да е извършил престъплението, в което е обвинен, не отговаря на наличните по делото доказателства. И при разглеждане на делата във връзка с мярката за неотклонение на обвиняемия, както и към настоящият момент е налице обосновано предположение за извършено престъпление от обв.Х. Ю. в степен на обосновано подозрение, без да е необходимо категорично и безспорно доказване на деянието.

На следващо място, неподкрепено с доказателства е твърдението за 3 необходимостта на обв.Ю. да предприеме пътуване до Кралство Великобритания, за да работи и да генерира доходи. Няма данни, че обвиняемият осъществява трудова дейност във Великобритания, а са налице данни за извършени проверки през 2023г. на обвиняемия в тази държава, при които са иззети от него и задържани цигари, и му е наложена глоба. По делото е налице получена информация, че на 04.03.2024г. в Тулуза, Франция, митническите власти са арестували шест лица, включително и обв.Ю., при контрабанден внос на цигари.

Действително, съдът счита, че обвиняемият е млад човек, който при желание може да осъществява трудова дейност и на територията на Република България, без това да е свързано непременно с пътуване извън страната. С извършване на трудова дейност на територията на страната, обв.Ю. би могъл да придобие доходи, необходими му за неговата лична издръжка (няма данни, че обвиняемият полага грижи за друго лице, освен за себе си), а и налице е обстоятелство, че се подпомага от родители си.

От друга страна, от данните по делото се установява регистриран адрес на обв.Ю. в Кралство Великобритания, който факт обосновава извод за съществуваща реална опасност обвиняемият да се установи извън страната, с което да възпрепятства своевременното разследване по досъдебното производство и приключването му в разумен срок. Приобщена е информация за чести пътувания на обвиняемия в чужбина, с които се свързва от прокурора предикатната дейност, от която са генерирани средства, предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинение.

Съдът намира, че отсъстват нови обстоятелства спрямо предходните произнасяния на съда и при така установените фактически данни, към настоящия момент не са отпаднали законовите предпоставки за продължаване действието на мярката за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България спрямо обвиняемия. Съдът направи извод, че мярка за процесуална принуда е законоустановена, преследваща легитимна цел и е пропорционална с оглед гореописаната конкретика и повдигнатото обвинение. Времето на действието на мярката не е прекомерно, тъй като не надхвърля установените в процесуалния закон максимални срокове.

Ето защо съдът счита, че подадената жалба е неоснователна, поради което постановлението на прокурора следва да се потвърди, като 4 законосъобразно и правилно.

Така мотивиран и на основание чл.68 ал.6, вр. ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 03.02.2025г. на Окръжна прокуратура Сливен по следствено дело № 5/2024г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Сливен, вх.№ 1837/2023г., пор.№ 191/2023г. по описа на Окръжна прокуратура Сливен, с което е постановен отказ за отмяна на взетата по отношение на обв.Х. Х. Ю. мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България без разрешение на прокурора.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 5