Решение № 4395 от 19.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4395 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. П. като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100109957 по описа за 2022 година

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 42, б. “в” от ЗН С искова молба депозирана в Софийски районен съд с вх.рег.

№22521/02.07.2021г. Г. С. М. ЕГН ********** и Б. П. М. ЕГН *******, чрез пълномощника адв. В. К.-Б. са предявили срещу Д. В. Д. и И. В. Д., при условията на субективно съединяване искове по чл. 42, б.“в“ от ЗН за нищожност на саморъчно завещание от 03.09.2014г. оставено от В.М.М. поради това, че е привидно, съставено с цел заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави.

Твърди се в исковата молба, че на 09.11.2010 г. ищците Г. и Б. М. сключили като купувачи договор за покупко-продажба на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Средец“, на втори етаж над партера от северното крило на сградата на ул. „*******“, самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, състоящ помещение с полезна площ от 20 кв.м., ВЕДНО с таванското помещение с площ от 19 кв.м., ВЕДНО с ¼ идеални части от пералнята, находяща се в зимника, ВЕДНО със съответните идеални части от общите части на сградата, ВЕДНО с 1/24 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, с площ от 1033 кв.м., съставляващ УПИ 1-5 от квартал 554 по плана на гр. София, местност 1

„Център“. Сочи се, че договорът за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот вх. № 50359, акт № 157, том 128 от 09.11.2010 г.

В т. 2 от договора било вписано, че продавачът - Л.Ц.Л. е единствен и неоспорим собственик на продавания недвижим имот, предмет на сдЕ.та, че върху имота, предмет на сдЕ.та няма вписани ипотеки и други вещни тежести, с изключение на учредено в полза на В.М.М. с ЕГН ********** пожизнено право на ползване на две западни стаи и общо ползване на сервизните помещения.

Твърди се, че на 07.04.1982 г. В.М. сключила спогодба по гр. дело № 4924/1982 г. на СРС с дъщеря си Е. Д.а, по силата на която спогодба Е. Д.а получава в свой дял гореописания апартамент срещу заплащане на сумата от 7 000 лв. На 25.10.2010 г.

Е. Д.а сключва договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт вх. per.

№ 47760, акт 200 от 25.10.2010 г. по описа на AB-София, по силата на който същата прехвърля собствеността върху недвижимия имот на праводатЕ.та на ищците Л.Л., като се учредява пожизнено и безвъзмездно правно на ползване в полза на майката - В.М.. Ищците поддържат, че неависимо, че придобили собствеността върху гореописания обект, обитаващите го без основание лица - Е. Д.а и синовете й Д. Д. и И. Д. не го напуснали и не изнесли личните си вещи от помещенията.

Ищците отправили нотариална покана с изрично искане да им бъде осигурен достъп до двете стаи от собствения им апартамент, по отношение на които право на ползване не бе учредено.

Изложено е, че непосредствено след връчване на нотариалната покана получили искова молба от В.М.М., в която са обективирани искове срещу дъщеря й - Е. Д.а, нейните внуци - Д. и И. Д.и, срещу Л.Ц. и срещу тях като собственици на обекта. В исковата молба се твърди, че спогодбата, сключена между майката В.М. и дъщерята Е. Д.а е нищожна, тъй като към момента на сключването й са били в сила ограничения за придобиване на недвижими имоти, установени с глава първа от Закона за собствеността на гражданите и правилника към него. От името на ищеца се обосновава нищожност на всички последващи договори, с които се прехвърля собствеността върху имота. Въз основа на исковата молба било образувано гр. дело № 6514 / 2015 г. по описа на СГС. В хода на производството ищцата В.М. починала, поради което с определение № 1125 / 22.04.2021 г. по в.гр.д.

№ 792/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, производството по делото е прекратено по отношение на исковете срещу Е. Д.а, дадена е възможност да заяви в седмодневен срок дали желае да се конституира като ищец в производството срещу тях като ответници. Е. Д.а твърдяла, че ищцата В.М. е съставила саморъчно завещание на 03.09.2014 г., по силата на което същата завещава цялото си 2 имущество, което притежава към момента на смъртта на своите внуци - Д. и И. Д.и.

Представено било саморъчното завещание и протокол за обявяване на саморъчно завещание. Ищците сочат, че, саморъчното завещание е обявено именно от Е. Д.а.

Считат, че завещанието е съставено единствено за целите на исковото производство по иска на В.М.. Поддържат, че завещанието е симулативно, заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, което обуславя неговата нищожност.

С определение №18179/ 19.07.2022г. постановено по гр.д.№39044 /2021г. на СРС, ГО, 75 състав, производство пред районния съд е прекратено, като с оглед цената на иска в размер н 232 526,10лв. делото е изпратено на СГС по родова подсъдност.

След дадени от съда указания за отстраняване на нередовностти на предявения иск с молба уточнение вх.№78478/ 21.11.2023г. ищците Г. С. М. и Б. П. М. поясняват, че считат процесното саморъчно завещание на В.М. в полза на нейните внуци за привидно, тъй като е съставено за целите за симулативен процес воден от В.М. срещу дърщеря и Е. Д.а и настоящите ответници, с твърдения за нищожност на съдебна спогодба сключена между В.М. и Е. Д.а. Обоснован е довод, че съставянето на завещанието, само с оглед връщане на вече прехвърлен имот накърнява морала и добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. В. Д. и И.

В. Д., чрез адв.Й. Й. и адв.З. М. - пълномощници. Ответниците навеждат възражение за недопустимост на исковата претенция, в условията на евентуалност - неоснователност. Посочват, че завещанието е действително и те се ползват от него. Поддържат, че завещателното разпореждане е универсално, безусловно и не съдържа мотиви, поради което е недопустим иск за противоречие на мотивите му с изискванията на закона, обществения ред или добрите нрави. Ответниците поддържат, че няма правна норма, която да е нарушена или заобиколена. Считат, че е завещанието е действително и е породило правно действие. Поддържат, че завещателното разпореждане от страна на баба в полза на внуците и, като не само не противоречи на добрите нрави, но е логично и рабрираемо.

В открито с.з. ищците, чрез адв.К. поддържат предявения иск. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

В открито с.з. ответниците чрез адв.Й. Й. и адв.З. М. Представят списък на 3 разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.оспорват исковата претенция.

Представят списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

Софийски градски съд, І ГО, 7 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ответниците Д. В. Д. и И. В. Д. са внуци на В.М.М..

Представено е саморъчно завещание датирано с дата 03.09.20ь14г., с което В.М.М. ЕГН ********** завещала цялото си имущество след смъртта и на нейните внуци Д. В. Д. и И. В. Д., които да бъдат „нейни едиинствени и универсални наследници“. /л.11 от приложеното гр.д.№39044 /2021г. на СРС, ГО, 75 състав/ Приет е неоспорен Протокол за обявяване на саморъчно завещание рег.

№2372, нот.д.№6/2021г., съставен от нотариус Х.В. рег.№628 от НК по молба на явилата се в нотариалната кантора Е. И. Д.а, която поискала да бъде обявено саморъчно завещание на В.М.М., което представила. Според протокола за обявяване на завещание молитЕ.та Д.а представила Акт за смърт №630 от 25.12.2020г. издаден от Столична Община установящ, че завещатЕ.та В.М.М. е починала на 25.12.2020г. Отразена е констатацията на нотариуса, че завещанието е написано със син химикал на жълтеникав на цвят лист хартия, формат А4, като в същото няма поправки, допълнения и зачертвания. Същото е датирано и подписано. /л. 12 от приложеното гр.д.№39044 /2021г. на СРС, ГО, 75 състав/ Видно от приетия нотариален акт за продажба на недвижим имот №88, н.д.

№246/2010г. на Нотариус рег. №152, на 09.11.2010г. ищците Г. С. М. и Б. П. М. закупили от Л.Ц.Л. апартамент №6 в сграда на адрес гр.София, ул.“*******, вх.А, заедно с учредено върху имота в полза на В.М. М. вещно право на ползване връху две западни стаи и общо ползване на сервизните помещения./л.41 от приложеното гр.д.№39044 /2021г. на СРС, ГО, 75 състав/

ПраводатЕ.та им Л.Ц.Л. придобила същия имот - апартамент №6 в сграда на адрес гр.София, ул.“*******, вх.А от Е. И. Д.а /майка на ответниците/, чрез покупко – продажба обективирана в нотариален акт №60, том V , д.№789/2010г. на нотариус Ст. Т.. /л.38 от приложеното гр.д.№39044 /2021г. на СРС, ГО, 75 състав/ Не е спорно, че В.М. и ответниците продължили да ползват гореописаното жилище, след извършените прехвърлителни сделки.

С нотариална покана от 25.08.2014г. ищците Г. С. М. и Б. П. М. поканили В.М. да им осигури достъп до две стаи /извън двете върху които има учредено право на ползване/ в собствения им апартамент №6 в сграда на адрес гр.София, ул.“*******, вх.А. Поканата е връчена на 26.08.2014 г.

Не е спорно, че на 07.04.1982 г. е сключена съдебна спогодба за делба на апартамент, находящ се в гр. София, ул. "*******, ведно с прилежащите към него помещения, идеални част от сградата и дворното място, между завещатЕ.та В.М.М. (тогава Д.) и дъщеря й Е. И. Д.а, съгласно която изключителен собственик на имота става Е. Д.а, като същата следва да заплати паричната равностойност на дела на В.М., а последната запазва правото си на ползване върху двете западни стаи от апартамента с общо ползване на сервизните помещения до края на живота 4 й.

С искова молба до СРС В.М. предявила против дъщеря си Е. Ив. Д.а, внуците си Д. В. Д. и И. В. Д. и последващите купувачи на недвижимия имот - Л.Ц.

Л., Г. С. М. и Б. П. М. , иск с првно основние чл.26, ал.2 ЗЗД, с който претендирала, че сключената между нея и дъщеря й съдебна спогодба е нищожна и симулативна, като представя и обратно писмо и поддържала, че тя е собственица на 3/4 идеални части от имота, но не и Г. и Б. М.и. По предявените искове е образувано гр.д. № 6514/2015 г. по описа на СГС, впоследствие и в.гр.д.№ 792 / 2021 г. по описа на САС, производството по което е спряно с протоколно определение от 20.10.2022г. до произнасянето по настоящия спор с оглед установяване на процесуалния субституент на ищцата В.М. след нейната смърт./препис от искова молба на л.7-л.8 от делото/

По делото се оспорва автентичността и датата на завещателния акт от ищцовата страна, като за изясняване на спорния въпрос са допуснати СПочЕ, разширена двучленна СПочЕ.

Според заключението на съдебно-почеркова експертиза с вещо лице С. Б. подписът за завещател в саморъчното завещание обект на експертизата е положен от В.М.. Ръкописният текст в саморъчно завещание от името на В.М. е изпълнен от В.М.М., а процесното завещание е написано в периода 2014г. – 2016г. При формиране на извода относно периода на съставяве на завещанието, вещото лице е анализилирало и съобразило измененията в почерка на М., които е установило в изследвания сравнителен материал от почерка на лицето.

Заключението на съдебно-почеркова експертиза е оспорено от ищците, като на основание чл.200, ал.3 ГПК е допусната двучленна съдебно – почеркова експертиза.

За изготвяне на заключението на двучленната съдебно-почеркова експертиза, вещите лица Г. М. и Е. М. – експерти криминалисти са използвали като сравнителен материал множество документи: предварителен договор от 30.11.

1959г; НА №57, том 27, дело 4996/59 от 22.12.1959г: 13 страници от бележник с перфорация в горната част, с телбод- 1967г; 6 страници от бележник с перфорация в горната част, с телбод- 1967г; 2 страници от бележник с перфорация в горната част, с телбод -1968г: 4 страници от бележник с перфорация в горната част, с телбод- 1969г: страници от бележник с перфорация в горната част, с телбод- 1970г: