Определение № 50 от 19.05.2021, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 135/2021
- Вид
- Определение № 50
- Подписан
- 19.05.2021
- В сила
- 19.05.2021
- Състав
- Рая Петкова Йончева, Пламен Митков Драганов, Валентина Петрова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 134, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 136 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50 гр. Разград , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Рая П. Йончева
Валентина П. Димитрова
Пламен М. Драганов като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно наказателно дело № 20213300600135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпила жалба от М. Д. М. от гр. Разград срещу Определение № 34/17.03.2021 г., постановено в производството по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК по ЧНД № 160/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено постановление на прокурор при Районна прокуратура - Разград от 26.02.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1873-ЗМ-202/2020 г. по описа на РУ на МВР – Разград.
Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за необоснованост и незаконосъобразност, като се изразява несъгласие с извода на съда, че разследването било обективно, всестранно и пълно. Според жалбоподателят в случая били налице безспорни нарушения на правилата за безопасност и охрана на труда, извършени от водача на автомобила и водача на челния товарач, които с поведението си са изложили на риск живота и здравето на пострадалия, но по делото не било проведено разследване за извършено деяние по чл. 136 от НК. Освен това нанесените му травматични увреждания по естеството си представлявали средна телесна повреда, и в тази връзка се оспорва констатацията на първоинстанционния съд, че извършените съдебно – медицински експертизи са пълни и ясни и въз основа на тях може да се заключи, че получените телесни увреждания съставляват леки телесни повреди. Оспорва се компетентността на вещото лице, като се изтъква необходимост от назначаване на повторна тройна съдебно – медицинска експертиза с участието на лекари със специалност неврохирургия и лицева хирургия.
Предявява се искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и делото да се върне за доразследване.
Окръжен съд - Разград, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
1
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК и от лице, легитимирано, съгласно същата разпоредба, да обжалва посочения съдебен акт, в качеството му на пострадал от престъплението, за което е образувано наказателното производство.
Производството пред районния съд е образувано по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК по жалба от пострадалия М. Д. М., срещу постановление на прокурор при Районна прокуратура - Разград от 26.02.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 1873-ЗМ-202/2020 г. по описа на РУ на МВР – Разград, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че при инцидента са били причинени 4 леки телесни повреди на св. М.М. и една лека телесна повреда на св.
С.К., докато съставът на престъплението по чл. 134, ал. 1 от НК изисква да е причинена средна или тежка телесна повреда. При тези фактически констатации прокурорът е приел, че деянието не съставлява престъпление и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното производство
Първоинстанционният съд, солидаризирайки се с фактическите констатации и изводи на прокурора, е приел, че крайният извод на прокурора относно липса на данни за извършено престъпление е правилен и обоснован, и е потвърдил обжалваното прокурорско постановление.
Събраните в хода на разследването доказателства установяват фактическата обстановка:
През 2020 г. свидетелите М. Д. М. и С.Н.К работили като сервизни специалисти в „Оптиком“ ООД гр. Стара Загора, офис с. Гецово.
На 27.03.2020 г. двамата били изпратени в базата на „Семпе 2“ ЕООД гр. Разград, за да отстранят повреда на фадрома. Двамата се придвижвали със служебен автомобил – т. а.
„Дачия Докер“ с рег. № СТ 86 83 ВН, като автомобила бил управляван от С.К., а М.М. се возел на дясната седалка.
Около 11.10 часа пристигнали до портала да базата и обяснили на св. П.П, работещ като охрана на обекта, причината за посещението си. Последният вписал имената им в тетрадката за входящ контрол и се обадил на Ангел Дамянов, който бил направил заявката за ремонт и който следвало да ги придружи като външни лица до работилницата, където да извършат ремонта. След това Пенчев вдигнал бариерата и С.К. без придружител влязъл с управлявания от него автомобил в базата да търси фадромата.
По същото време св. К.Х.Т, координатор производство в „Семпе 2“ ЕООД, се придвижвал с въпросната фадрома към склад, в който се намирала кофата на фадромата.
С.К. видял как фадромата влиза в склада и насочил автомобила в тази посока.
Междувременно Т закачил кофата на челния товарач и започнал бавно да излиза от склада, като в същото време започнал да смъква кофата, която се намирала се в горно положение и ограничавала видимостта му. Когато фадромата била излязла на 2-3 метра от входа на 2 склада и кофата й достигнала до около 1 метър от земята, последвал удар между кофата на фадромата и насрещно движещия се т. а. „Дачия Докер“ в частта на предното стъкло и покрива на автомобила.
В резултат на удара на М.М. и С.К. били причинени травматични увреждания в областта на главата. Двамата били транспортирани от екип на ЦСМП до „Спешно отделение“ на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград. К. бил настанен на лечение в болничното заведение, а М. бил транспортиран по спешност за оперативно лечение в Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД гр. Варна.
Пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители изпробвали К Т и С.К. за употреба на алкохол с техническо средство. Пробата на Т била отрицателна, а тази на К. отчела наличие на 1.38 промила алкохол в издишания от него въздух.
Видно от назначените в хода на досъдебното производство съдебно медицински експертизи С.К. е получил разкъсно – контузна рана на лява орбита, обуславяща временно разстройство на здравето, неопасно за живата.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза на М.М. се установява, че същият е получил закрита полифрагментарна фрактура на орбитален ръб, фисура (пукнатина) на пода на предна черепна ямка с изтичане на ликвор, разкъсно – контузна рана в челната област и десен горен клепач, счупване на носни кости. Според заключението на вещото лице всяка от установените травми обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като при липса на усложнения възстановителния процес е около един месец. По повод представена от М. допълнителна медицинска документация от лечението му е назначена и допълнителна съдебно - медицинска експертиза за установяване на характера и степента на причинените му телесни увреждания. Според заключението на същата се касае за документирано гнойно възпаление на костта, предизвикано от болестотворен бактерий (Стафилококус ауреус), придружено с изтичане на гной през оформен навън ход (фистула), без обективни убедителни клинични, образни и лабораторни данни, като крайния извод е, че се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
С постановление от 10.12.2020 г. спрямо С.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на разследването доказателства. Действително, видно от назначената видеотехническа експертиза, видеозаписите от камерите в обекта не възпроизвеждат момента на инцидента, като експертизата не дава техническо обяснение на тези липси. Налице са и противоречия в показанията на пострадалия свидетел М.М. и водачът на фадромата св. К Т относно това бил ли е в движение към момента на удара автомобила, управляван от С.К.. Тези противоречия биха могли да бъдат изгладени чрез събиране на гласни доказателства и назначаване на автотехническа експертиза, която да даде отговорна въпроса могат ли установените повреди на автомобила да бъдат причинени само от движението на фадромата с мимимална скорост.
3
Основния факт обаче, поставен в основата на решаващия извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление от общ характер, е в достатъчна степен изяснен и не се налага доизясняването му. Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза на пострадалия са причинени четири леки телесни повреди. Данните за проведеното допълнително лечение и състоянието на пострадалия след него не са дали основание на вещото лице да промени заключението си от първоначалната експертиза, а именно, че се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Описаните в заключението на вещото лице травматични увреждания на пострадалия не съответстват на обективните признаци на средна телесна повреда, посочени в Постановление № 3/27.09.1079 г. на Пленума на ВКС, и в този смисъл не възникват съмнения в обосноваността и правилността на заключенията на вещото лице по съдебно медицинската експертиза и допълнителната такава. Съгласно т. 17 от цитираното постановление характера и степента на увреждането следва да се определят по принцип към момента на причиняването на телесната повреда, а не в по – късен момент, когато може да настъпят изменения, защото квалификацията на повредата се определя от онези условия, които пряко и непосредствено засягат и обуславят извършването на деянието и неговия резултат. В процесния случай действително е настъпило усложнение на състоянието на пострадалия (гнойно възпаление на костта, предизвикано от болестотворен бактерий), свързано с първоначалното увреждане и проведеното оперативно лечение, но то отново не покрива признаците на средна телесна повреда. Данните от приложената към жалбата пред първоинстанционния съд епикриза от проведено лечение в „Болница Токуда“ също не променят този извод.
Съгласно правната теория и константната съдебна практика телесните повреди са наказуеми само когато увреждането съставлява тежка или средна телесна повреда, независимо от това дали се касае за обикновена или професионална непредпазливост.
Законодателят не е предвидил използването на наказателна репресия като реакция срещу непредпазливото причиняване на лека телесна повреда. Предвид на това следва да се приеме, че деянието, предмет на настоящото наказателно производство, не представлява престъпление, поради което и законосъобразно, на основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК прокурорът е го е прекратил.
Следва да бъде потвърден като правилен изводът на първия съд, че в случая липсват данни за причинени съставомерни по смисъла на чл. 134, ал. 1 от НК телесни повреди – тежка или средна.
Що се касае до наведените доводи в жалбата, че били налице други престъпления, които прокуратурата би следвало да разследва, то съдът следва да посочи, че в настоящото производство е компетентен да се произнесе само досежно престъплението, за което е образувано и водено наказателното производство, като извън компетентността му е преценката за евентуално налични други престъпления, а още по-малко има правомощия да дава такива указания на прокурора. Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, 4 решение № 348/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на ІІ-по н. о. на ВКС и др.
Извън изложеното следва да се отбележи, че причиняването на леки телесни повреди по непредпазливост не съставлява престъпление по Наказателния кодекс, но е основание да се ангажира гражданската отговорност на извършителя по чл. 45 ЗЗД за репариране на причинени неимуществени вреди.
Предвид изложеното атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
На основание чл. 243, ал. 8 НПК Окръжен съд - Разград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 34/17.03.2021 г., постановено по ЧНД № 160/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено постановлението на прокурор при Районна прокуратура - Разград от 26.02.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1873-ЗМ-202/2020 г. по описа на РУ на МВР – Разград, образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК.