Акт от 20.11.2019, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 478 гр. Габрово 20.11.2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 967 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че в качеството си на частен съдебен изпълнител е образувал изп. д. № 20187350400955, с предмет изнасяне на публична продан на съсобствен недвижим имот, със съделители - ответницата И.Д.И. и нейната сестра Е.Д.С..

На 26.02.2019г. ответницата депозирала жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Като подател на жалбата била посочена И.Д.И., чрез адв. Г.Н.

***. Жалбата била подадена в един екземпляр, неподписан нито от ответницата, нито от нейния процесуален представител, посочен като подател. Нямало и приложено адвокатско пълномощно, въпреки че жалбата изхождала от адвокат. Още на същия ден 26.02.2019г. ищецът изготвил съобщение до ответницата, в което й указал да отстрани нередовностите в жалбата: да се представят 2 бр. жалба - подписани, пълномощно на адвокат, да внесе такси 72 лева по сметката на Ч.

Едновременно с връчването на това съобщение на 28.02.2019г., Ч. изготвил и връчил на същата дата Сметка № **********/27.02.2019г. за обикновени такси, дължими от И.Д.И. във връзка с обжалването. Сумата е начислена по т. 5 и т. 8 от Тарифата към закона за Ч. и касае следното: а) Връчване на съобщение/уведомление за отстраняване на нередовностите на жалбата, изх. № 3279/26.02.2019г., изпратено до ищцата в размер на 20 лева без ДДС = 24 лева с ДДС с правно основание т. 5 от тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители; б) Връчване на съобщение изх. № 3343/27.02.2019г. с препис от жалбата на другата съделителка - Е.Д.С. в размер на 20 лева без ДДС = 24 лева с ДДС с правно основание т. 5 от тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители; в) Изготвяне на копие от изпълнително дело за изпращане до Окръжен съд - Габрово, по повод жалбата в размер на 20 лева без ДДС = 24 лева с ДДС с правно основание т. 8 /частта забележка/ от тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Общо дължимата сума визирана в сметката и предмет на настоящия иск е 72 лева.

На основание чл. 29 от Тарифата към ЗЧСИ, обикновените такси се внасят предварително. Сметката е получена от И.Д.И. на 28.02.2019г. и подписана, в качеството и на задължено лице. Сумата не е внесена от ответницата при получаване на сметката и съобщението за отстраняване на нередовности с изх. № 3279/26.02.2019г.

С Уведомление вх. № 3 596/01.03.2019г. ответницата отстранила нередовностите, представила 2 бр. подписани жалби и адвокатско пълномощно. Отново не внесла дължимата сума 72 лева с мотив, че тъй като оспорва незаконосъобразен акт на Ч., то тази сума е недължима.

От правна страна следва да се посочи, че не съществува правно регламентирано условие, таксите по ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители да са дължими от страната по изпълнителното дело, само в случай, че действията на съдебния изпълнител бъдат потвърдени от съда.

Налице е процедура по съдебно обжалване на действията на съдебния изпълнител и във връзка с тази процедура, закона му вменява редица задължения, като в конкретния случай, те са: връчване на съобщение за отстраняване на нередовностите, връчване на препис от жалбата за другата страна, подготовка и изготвяне на копие за изпращане на цялото изпълнително дело до съда, разглеждащ жалбата. Тези действия са реално извършени от ищеца, дължат му се съответните предвидени в тарифата такси и тази дължимост е независима от изхода на обжалването.

Въз основа на горните обстоятелства за ищеца се породил правен интерес от реализиране на правата му по чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ във връзка с чл. 410 ГПК, поради което същия депозирал Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Ответницата депозирала възражение против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 454/2019г. по описа на PC - Габрово, с оглед на което ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че И.Д.И., с ЕГН **********,*** дължи на Ч. И. И. И. с ЕГН **********,*** сумата от 72.00 лева, представляваща дължими такси по т. 5 и т. 8 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК - 08.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира се за присъждане на направените по настоящото дело разноски.

В законния срок е постъпил отговор от ответника И.Д.И., чрез пълномощника й адв. Г.И.Н.-***, който счита предявеният иск за допустим, но го оспорва изцяло по основание и размер.

Счита, че по изпълнителното дело става въпрос за некоректни действия от страна на

Ч., извършени само и единствено с мотива да се генерират разходи за страните по изпълнителните дела, съответно приходи за Ч.

Намира, че е налице умишлена недобросъвестност при изготвяне на Протокола за разпределение на постъпилите суми по ИД № 20187350400955 по описа на Ч. И. И., тъй като професионално и житейски нелогично е да се приеме, че съдебния изпълнител не познава буквата на закона и не знае, че в хипотезата на извършена публична продан на недвижим имот между съделители направените разходи в хода на изпълнителното дело си остават в тежест на страната, която ги е направила. В случая бил проведен разговор с Ч., като била коментирана именно ситуацията, че страните по образуваното изпълнително дело, не могат а претендират направени разноски и такива не бива да бъдат възлагани в тежест на ответните страни.

Въпреки това Ч.

И., издал постановление за разпределение на суми по изпълнителното дело, което се наложило ответницата да обжалва поради грубото нарушаване на законовите правила

С Решение от 03.07.2019г. по в.гр.д 200/2019г. по описа на ГОС, съдът постановил: отменя по жалба на И.Д.И., с адрес ***, чрез адвокат Г.Н. ***, извършеното на 22.01.2019 г. от Ч. И. И., per. № 735 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20187350400955 разпределение на сумите по т. 9 и т. 10 от него, като незаконосъобразно, и на основание чл. 460 вр. чл. 463, ал.1 вр. чл. 278, ал.2 ГПК вместо него постановява: Съделителят И.Д.И., с адрес ***, следва да получи сума в размер на 19 512,76 лв. /деветнадесет хиляди петстотин и дванадесет лева и 76 ст./ във връзка с производството по публична продан на делбения имот по изп. д. № 20187350400955 по описа на Ч. И. И. с район на действие Окръжен съд - Габрово.

В мотивите си ГОС е посочил, че: „Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Предвид липсата на изричен текст, изключващ определен кръг изпълнителни дела от приложното поле на правната норма, съдът приема, че разпределение по чл. 460 ГПК се извършва и за сумите, постъпили вследствие на извършената публична продан на делбен имот. Именно по този ред се удовлетворяват претенциите на съделителите, като се отчитат вземанията за такси по ТТРЗЧСИ, дължимите публични вземания и вземанията на присъединените кредитори.

Изпълнителното производство е имало за предмет изнасяне на публична продан на съсобствен на страните по изпълнението недвижим имот. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Чл.

355 ГПК, който е приложим и в изпълнителното производство, предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Няма основание обаче за разпределяне на разноските за адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателите по начина, по който е направено от Ч. поради обстоятелството, че в случая изпълнителният лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело е издаден по дело за съдебна делба, в което производство по съдебна делба всеки съделител има двойно качество - на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба на другите съделители, т.е. не са налице типичните за изпълнителния процес качества на "взискател" и "длъжник", поради което не следва да се прилагат общите правила за разпределяне на разноските. Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо всеки съделител трябва да понесе разноските за адвокатски хонорар, така както ги е сторил. Инициирането на изпълнително производство от някой от съсобствениците - съделители не му придава типичното качество на „взискател", за да има правно основание да претендира разноски по общия ред за адвокатски хонорар, които разноски да му бъде заплатени от другите съделители - страни в делбеното, съответно в изпълнителното производство.

Поради изложените съображения, съдът приема, че разпределението по т. 9 и т. 10 е неправилно - извършено е в нарушение на закона. Не е следвало да бъде разпределяна сумата от 400,00 лв. - 1/2 за адвокатски хонорар на И. /т.10/, както и сумата от 48,00 лв. - такса по Тарифата на Ч. /т.9/. Същите е следвало изцяло да бъдат разпределени в тежест на направилата ги страна, в случая на Е.С..

Съдебният изпълнител е формирал сумата от 1316,74 лв. дължима от И.И., като е включил в нея недължимите 448,00 лв. Като се приспадне тази сума от 448,00 лв., съделителката И. има задължение по изпълнителното дело в размер на 868,74 лв.

От сумата, която има да получава 20 381.50 лв. следва да се приспадне сумата от 868,74 лв. и реално да й се преведат 19512,76 лв.”

Ответницата оспорва твърденията в исковата молба, като представя документ за внесена сума в размер на 72.00 лв. в полза на Ч. И., по посоченото по- горе изпълнително дело.

Оспорва истинността на представените с исковата молба доказателства.

Оспорва и тяхната автентичност, дата и подпис.

Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски включително и за адвокат.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Към настоящото производство е приложено ч. гр. д № 454/2019г. на ГРС, по което в полза на Ч. И. И. е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 1496/13.03.2019г. за сумата от 72.00 лева главница, ведно със законната лихва считано от 08.03.2019г. и разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лева, включващи 150.00 лв. адвокатско възнаграждение и 25.00 лева заплатена държавна такса. Срещу заповедта е депозирано възражение от длъжника И.Д.И., което е прието от съда и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

От страна на ищеца за установяване съществуването на вземането му по издадената Заповед по чл. 410 от ГПК е представено заверено копие от частна жалба с вх. № 2773/26.02.2019г. депозирана от И.Д.И., чрез пълномощника й адвокат Г. Н. против Разпореждането на ищеца Ч. И. И. за връщане на жалба с вх. № 1364/30.01.2019г. срещу извършеното разпределение по изп. д. №2018735040955 по описа на съдебния изпълнител.

Видно е от приложеното копие, че частната жалба не е подписана.

Представена е и сметка № **********/27.02.2019г. на Ч. И. И., от която е видно, че на същата дата по изпълнително дело №2018735040955 на И.Д. И. са начислени две такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение и една такса по т.8 за изготвяне на копие по изпълнителното дело на обща стойност 72.00 лв. с ДДС. Към сметката са приложени съобщение до И. за отстраняване на нередовности по депозираната частна жалба - представяне на два броя подписани копия на жалбата и на адвокатско пълномощно, както и съобщение до Е.С. за изпращане на препис от жалба с вх. № 2773/26.02.2019г.

С уведомление вх. № 3596/01.03.2019г., И.И. чрез пълномощника си адв. Г. Н. е представила 2 броя подписани жалби и адвокатско пълномощно, като е възразила, че не дължи заплащането на таксата от 72 лева, поради това, че оспорва незаконосъобразен акт на Ч.