Решение № 875 от 19.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330202177 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0329-000847/22.03.2024г. на Началник РУ – Раковски при ОД МВР – Пловдив, с което на М. С. М., ЕГН:

**********, от ***, са наложени следните административни наказания: на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение на пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП; на осн. чл.183, ал1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на осн. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137Е от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, в жалбата си не оспорва по същество вменените му 1 административни нарушения. Моли съда да измени наложените наказания, като излага доводи за това. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Началник РУ – Раковски при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В молбастановище навежда аргументи за безспорно установени деяние, самоличност на нарушителя и неговата вина, за които е издадено атакуваното наказателно постановление. Пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 02.04.2023г. в гр.Раковски екип от ***, сред които св.К. Г., извършвали обход в изпълнение на служебните си задължения. Около 20:00 часа на същата дата в гр.Раковски на ул.“Завет“ до № 33, св.Г. забелязал движение на мотоциклет марка „ЯВА“, модел 350, цвят червен с бели ленти, рама № *** и номер на двигателя ***, който бил без регистрационни табели, а водачът не използвал защитна каска. Това било повод да бъде извършена проверка на мотоциклета и неговия водач. В хода на същата било установено, че мотоциклета бил управляван от жалбоподателя М. М.. Установено било още, че управлявания мотоциклет не бил регистриран по надлежния ред, а неговият водач не притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Водачът не носел и контролен талон към Свидетелството за управление на МПС.

За констатираното по време на проверката, св.Г. съставил срещу жалбоподателя М. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 232/02.04.2023г. за извършени административни нарушения на чл.137Е, чл.140, ал.1, чл.100, ал.1,т.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил екземпляр от него.

2

Междувременно срещу жалбоподателя било образувано досъдебно производство № 102/2023г. по описа на РУ – Раковски при ОД МВР – Пловдив за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.03.2024г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив било прекратено наказателното производство по ДП № 102/2023г. по описа на РУ – Раковски при ОД МВР – Пловдив поради явна незначителна обществена опасност на деянието. Постановлението било изпратено на Началника на РУ – Раковски при ОД МВР – Пловдив с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на М.

М..

На 22.03.2024г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя М. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение на пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал1, т.1, пр.2 от ЗДвП; глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137Е от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя К. Г. Г., който потвърждава авторството на съставения от него АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Г. като кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства. обективни и

При така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

В конкретния случай при така установените фактически констатации и с оглед събрания доказателствен материал, Съдът намира за правилно прието от наказващият орган, че с поведението си жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбите на чл.140, ал.1, чл.100, ал.1, т.1, чл.150А, ал.1 и чл.137Е от ЗДвП, тъй като на 02.04.2023г. в 20:00 часа в гр.Раковски на ул.“Завет“ до № 3

33 е управлявал по път, отворен за обществено ползване, процесния мотоциклет, който не е бил регистриран по надлежния ред, а водачът не носел контролен талон към СУМПС, не притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и не използвал защитна каска. В този смисъл са и показанията на св.Г., а и жалбоподателят не оспорва по същество вменените му нарушения. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, което в случая и съобразно коментираната доказателствена съвкупност, не беше оборена.

Правилно и законосъобразно за нарушенията на разпоредбите на чл.140, ал.1, чл.150А, ал.1 и чл.137Е от ЗДвП жалбоподателят е санкциониран на основание съответно на чл.175, ал.3, чл.177, ал.1, т.2 и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

По отношение на размера на наложените административни наказания за нарушенията на чл.140, ал.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП обаче Съдът намира, че като е определил наказания над предвидения в закона минимум, а някой и в максимален размер, наказващия орган не е съобразил в пълен обем изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и не е отчел тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

За нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, законодателят е предвидил в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. В случая съдът намира, че наложените на жалбоподателя за това нарушение глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са необосновано завишени и немотивирани. Предвид представените по делото доказателства за семейното положение и имущественото състояние на наказаното лице, както и предвид мотивите за извършените нарушения, Съдът намира, че следва да измени наказанията в предвидения от законодателя минимум, а именно глоба от 400 лева следва да бъде изменена на 200 лева и лишаването от управление на МПС за срок от 12 месеца следва да бъде изменено на 6 месеца.

Същите са съображенията на съда и по отношение на наложения на 4 основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП размер на глобата – 250 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, който следва да бъде изменен на предвидения в санкционната норма минимален размер от 100 лева.

Наказанията за тези две нарушения следва да бъдат изменени, на осн. чл.27 ал.3 от ЗАНН в предвидения от законодателят минимум, с което според настоящият съдебен състав биха били постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че посочените нарушения са констатирани за първи път, няма данни за други подобни нарушения, което е смекчаващо отговорността обстоятелство.

По отношение на нарушението на чл.137Е от ЗДвП, жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП с глоба в предвидения фиксиран размер от 50 лева, който не подлежи на изменение от наказващия орган и от съда.

Що се касае до нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, Съдът намира, че следва да отпадне административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение в тази му част и НП следва да бъде отменено. Относимата към датата на нарушението редакция на посочената разпоредба предвижда задължение за водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. След извършване на нарушението /02.04.2023г./, но преди влизане в сила на наказателното постановление, е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 2023 г., в чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС. Със същото изменение е премахнато и санкционирането на водачите по чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за неносенето на талон. Тоест законодателят е дал друга оценка на обществената опасност на извършеното и то вече не представлява административно нарушение. Поради това и в случая следва да намери приложение чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя. Предвид на това наказателното постановление в т.2 от същото следва да се отмени.

Относно отнетите общо 10 контролни точки, следва да се посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква ex lege, след влизане в 5 сила на наказателното постановление и няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол и произнасяне на съда по отношения на тях.

По делото не се установиха обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Касае се за четири административни нарушения, които не се отличават с обществена опасност, която да е незначителна, сравнена с други нарушения от подобен тип. В тази връзка съдът съобрази и приложената по преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановление и за други нарушения на правилата за движение по пътищата. Следва да се вземе предвид и нормата на чл. 189з от ЗДвП, съгласно която за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по т.1 и т.3 от НП, отменено по т.2 от НП и потвърдено в т.4 от същото.

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.