Решение № 11855 от 27.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46317/2021
- Вид
- Решение № 11855
- Подписан
- 27.10.2022
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 45 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 11855 гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110146317 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 15754,94лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение,в т.ч. разноски за репатриране в размер на 48лв. и ликвидационни разноски в размер на 11,74лева, от която сума ответникът възстановил на ищеца 14099,53лева. Твърди се , че е останала дължима сума в размер на 1655,41лева. Поддържа, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът не е погасил регресния дълг.
Ответникът ФИРМА оспорва исковете, като поддържа, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП. Оспорва претенцията по размер. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение 1 застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 07.04.2022 г. всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 15 691,94 лева. Видът на щетите се установява освен от представените към исковата молба писмени доказателства , така също и от показанията на разпитания по делото свидетел М. Б. , управлявал застрахования при ищеца л.а. Съдът кредитира показанията на този свидетел доколкото са последователни, житейски логични и съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането.
Съдът приема, че сумите от 11,74 лева, претендирана като разноски,както и сумата от 48лева 2 за репатриране на автомобила , съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ , поради което същите следва да се включат в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на 15691,94 лева, от които ответникът е погасил 14 099,53 лева. Ето защо искът за незаплатения остатък , предендиран в размер на 1655,41лева/ след направено изменение размера на иска/ следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер общо на 466,22 лева /от които за заплатена държавна такса, депозит за експертиза, депозит за разпит на свидетел и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгл. Наредба за заплащане на правната помощ, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото/ . Предвид изхода на делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ ФИРМА „АД , ЕИК ****** да заплати на „ФИРМА ” ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1655,41 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Престиж” за вреди на лек автомобил марка „Пежо 2008“ с рег. № РВ 8841 КХ , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.06.2020 г. в гр. Пловдив , за което е образувана щета № 67012000326 по описа на ФИРМА , и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 06.08.2021 г. до погасяване на задължението .
ОСЪЖДА ЗАД „ ФИРМА „АД , ЕИК ****** да заплати на „ФИРМА ” ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 466,22 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3