Решение № 271 от 02.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Плевен, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20264430201018 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 884054-F875012/09.04.2026 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***” ЕООД - гр. Плевен с ЕИК ***, представлявано от С. К. Б. е наложена имуществена санкция в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро на осн. чл. 185, ал.2 във вр. с чл.

185, ал. 1 от ЗДДС.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ се представлява в съдебно заседание от юрк. Ц.Г., който взема становище, че жалбата е неоснователна.

Същият счита, че извършеното нарушение е доказано по безспорен начин и моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 884054-F875012/09.04.2026 1 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“.

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2026 година в 12:56 часа, актосъставителят Г. С. Д., инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършил проверка заедно със свидетелката М. П.

Т. на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – цветарски магазин, находящ се в гр. Плевен, ул. „***“ ***, стопанисван и експлоатиран от

„***“ ЕООД с ЕИК: ***. В хода на проверката проверяващите констатирали, ТЪРГОВЕЦЪТ В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ ПО ЧЛ. 3 ОТ Наредба Н-18 от 13.12.2026г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изескванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министерството на финансите е допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба. От наличното в обекта един брой фискално устройство с марка „***“ с идентификационне номер №INN83 и идентификационен номер на фискална памет *** с регистрационен номер на фискалното устройство *** е разчетена наличност на парични средства от фискалното устройство в размер на 493,05 евро, видно от дневните финансови отчети без нулиране с № 13789/06.03.2026 година.

Установили, че касовата наличност, установена в обекта е в размер на 514,85 евро, преброена по банкноти и монети, вписани в описи на паричните средства от Р.Й. – продавач-консултант. Установили също така, че е налице разлика между разчетената наличност по фискално устройство и фактическата касова наличност към момента на проверката в размер на + (плюс) 21,80 евро, която не била отразена в наличното и работещо в обекта фискално устройство чрез операцията

„служебно въведени“ суми, което фискално устройствопритежавало функциите за „служебно въведени/изведени суми“.

За установените факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена проверка № 0001859/06.03.2026г. на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на място впроверявания обект.

Горните фактически обстоятелства били отразени в съставения АУАН № F875012 от 07.03.2026г. и възпроизведени в издаденото въз основа на същия Наказателно постановление № 884054-F875012/09.04.2026 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***” ЕООД - гр. Плевен с ЕИК ***, представлявано от С. К. Б. е наложена имуществена санкция в размер на 2

550,00 (петстотин и петдесет) евро на осн. чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършено на 26.03.2026 година в гр. Плевен нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.40, ал.2, чл. 42 и чл.

43 от ЗАНН, не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, което същият е упражнил (по арг. на приложеното по делото Възражение с вх. №55-15-874/12.03.2026г.). Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него също не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Г. С. Д. и на свидетелите М. П. Т., Н. П. П. и С. Б. С., чиито показания съдът приема с доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се. В показанията си пред съда възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти, които съответстват изцяло с описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, поради което не е необходимо последната да бъде преповтаряна.

Така обсъдените гласни доказателства изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение №F875012/07.03.2026г., Възражение от „***, Заповед №1/06.03.2026г. издадена от управителя на „***“ ЕООД, Списък на служителите запознати със Заповед №1/06.03.2026г., заверено копие на касови бележки,

Наказателно постановление

№884054-F875012/09.04.2026г.,

Протокол №2176044/07.03.2026г., Обяснения от „***“ ЕООД, Договор за наем на недвижим имот, касови бележки за дневен финансов отчет, Протокол за извършена проверка в обект, Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, Писмо относно проверка за спазване на изискванията на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, Декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение на Р.Й.Й., Декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение на Е.И.Д., Работна карта за юридическо лице № СО-04001526013002/02.03.2026г., Резолюция за извършена проверка в обект № О-04000426013822-0РП-001/005.03.2026г., Заповед № 3-ЦУ-30-575/02.04.2026г., Наказателно постановление №561353F588714/16.02.2021г. и

Наказателно постановление

№834995F815480/27.06.2025 година.

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящата хипотеза се 3 установява положителна разлика между фактическата наличност в касата, преброена и вписана в опис от заетото лице и тази, разчетена от ФУ, в размер на 21,80 евро, като тази разлика не е отразена в паметта на наличн ото в обекта фискално устройство, чрез функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми извън случаите на продажби.

Доколкото в случая не е ангажирана отговорността на физическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на деянието.

Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение за липса на осъществен състав на нарушението за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като процесната сума била предназначена за садвичи и кафета на служителите и поради това не следва да бъде приета като наличност в касата. Съдът намира за неправилно интерпретиране от страна на жалбоподателя на понятието „каса“. Установеното несъответствие между установена и касова наличност, безспорно е в дисонанс с разпоредба. чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 на МФ, съгласно която извън случаите на продажба всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ, чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В конкретният случай дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че не е регистрирало във фискалното касово устройство наличните парични средства, извън случаите на продажби. Санкционната норма в случая е чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която урежда множество хипотези, сред които е и хипотезата на нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е неизменна част от установения ред за регистрация и отчетност и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Правилно е издирена и приложена съответната санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 185, ал.2 вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) която е в сила към момента на извършване на нарушението и се явява по-благоприятна за нарушителя, предвиждаща имуществена санкция в размер от 600,00 до 2000,00 лв. т. е. от 306,78 евро до 1022,58 за юридическите лица и едноличните търговци. В случая на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер около средния, предвиден от законодателя, който е съобразен с конкретната степен на обществена опасност на деянието, която е висока предвид важността на нарушената правна норма, която е призвана да гарантира спазването на утвърдения ред за данъчна дисциплина, обществената опасност на дееца, която е сравнително висока предвид обстоятелството, че процесното нарушение не е извършено за първи път, като 4 е отчетена и невисоката стойност на констатирания дисонас в касовата наличност, а именно + (плюс) 21,80 евро. Така определения размер на имуществена санкция ще способства в максимална степен за постигане целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН илипсват основания за неговото намаляване.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обуславят отмяната на атакуваното наказателно постановление. АУАН и НП са издадени от компетнетните за това лица с оглед приобщената към доказателствената съвкупност по делото Заповед № З-ЦУ –30-575/02.04.2026 година.

Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като визираното нарушение засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Настоящото нарушение не е първо по рода си за настоящия жалбоподател по арг. на приобщените към доказателствата п оделото 2 бр. заверени копия на влезли в сила Наказателни постановления № №561353-F588714/16.02.2021г. и

834995-F815480/27.06.2025 година.

Проверката за липсата или наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, е проверка по законосъобразността на наказателното постановление, подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/2007 на ВКС. При тази проверка, съдът не установи, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, при които нарушението да се квалифицира като "маловажен случай.