Определение № 99 от 04.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Варна, 04.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000079 по описа за 2026 година

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Бг Ленд Ко“ АД, със седалище гр.Варна срещу решение №407/28.10.2025 година по търг. дело №447/2024 година на ВОС, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове за осъждане на ответника Община Вълчи дол да заплати сумата от 12782.30 евро (равностойността на 25000 лева), представляваща част от дължима неустойка за забавено изпълнение на задължение по сключения между страните договор за обществена поръчка № 524/09.12.2020 г. с предмет: „Извършване на СМР на обект: „Подобряване на образователната инфраструктура на Община Вълчи дол - основен ремонт и реконструкция на СУ „Васил Левски“, гр. Вълчи дол“, съгласно чл.30 от договора, цялата в размер на 94 380 лева, ведно със законната лихва върху главницата 12782.30 евро (равностойността на 25 000 лева), считано от датата на предявяване на иска (22.08.2024 г.) до окончателното плащане, на правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни.

Във въззивната жалба решението се оспорва като незаконосъобразно и необосновано, в противоречие на събраните по делото доказателства. Оспорва се извода на съда, че общината-възложител на обществената поръчка не е неизправна страна по правоотношението. Позовава се на чл.8 б. „б“ от договора между страните, според който окончателното плащане на задълженията по договора се извършва в срок до 30 дни от представяне на оригинал на фактура. Излага, че фактурата е издадена на 01.03.2023 година и получена от общината на 09.03.2023 година, поради това падежът на вземането на изпълнителя е настъпил на 08.04.2023 година, съответно забавата на длъжника е започнала още от 09.04.2023 година. Поддържа се, че към този момент пред общината не са стоели пречките визирани в чл. 182в ДОПК. Приложение в отношенията между страните следва да намери разпоредбата на чл.182г ДОПК. Общината се намира в забава за период от 09.04.2023 година до 23.01.2024 година, за който именно се следва неустойка. Като се акцентира върху два момента – от изпадането в забава (09.04.2023 година) до датата на уведомяването на НАП, запор липсва, съответно не може да се прилага чл. 182в ДОПК, а след уведомяването на НАП до извършване на окончателното плащане, не може да се приеме, че забавата на възложителя да изплати се дължи на посочената в чл. 182в ДОПК хипотеза. Отделно от това намира, че изпълнителят е изправна страна по правоотношението, като този факт се установява от подписаните без забележка протоколи образец 19, както и в последствие издадените акт образец 15 и образец 16. Забавеното изпълнение на задължението за плащане не може да се оправдае със сключения административен договор с 1

ДФ „Земеделие“ и съответното изчакване на разплащане от фонда. Рискът от подобен тип финансиране следва да се носи от възложителя. Зависимостта от фонда според административния договор не освобождава общината от нейните задължения спрямо изпълнителя. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Страната е направила и доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна община Вълчи дол, в който се оспорва основателността на въззивната жалба и се иска нейното отхвърляне. Намира, че поведението на общината е съобразено с правилата за бюджетни разплащания. Приложение в отношенията между страните следва да намери и разпоредбата на чл. 182в ДОПК, като за неправилно се определя поддържането от въззивника становище, че същата е неотносима към договори сключени по реда на ЗОП. Излагат се подробни съображения за това. Иска се присъждането на разноски.

По доказателствените искания на въззивника:

Въззивникът е направил две доказателствени искания пред въззивната инстанция – за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза и да се изиска преписка по процесния проект от трета неучастваща страна, ДФ „Земеделие“. По отношение исканата експертиза се поддържат процесуални нарушения по чл. 266, ал. 3 ГПК, а отправеното искане по чл. 192 ГПК се аргументира с неправилното му отхвърляне от първата инстанция, доколкото предоставянето на цялата преписка по проекта ще установи твърденията на въззивника за забавено плащане по договора от общината.

Според текста на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Когато страната е основала искането си за допускане на ангажирани пред първата инстанция доказателства на допуснати от съда процесуални нарушения, но не ги е обосновала в достатъчна степен, въззивният съд извършва самостоятелна преценка за допустимостта и относимостта на доказателствата и се произнася по основанието на чл. 266, ал. 3 ГПК. Не отговаря на твърденията във въззивната жалба, че първата инстанция не се е произнесла мотивирано по направеното от нея искане за допускане на тройна СТЕ, видно от протоколно определение от провелото се на 18.09.2025 година съдебно заседание. Отделно от това експертът по допуснатата пред първата инстанция СТЕ е отговорил на въпроси свързани с количеството на извършените СМР и съответствието им с изискванията за вида, количеството и качеството на изпълнение.

Съобразени са представените по делото приемо-предавателни протоколи образец 19, годността на приетия строеж (по акт образец 15 и акт образец 16), като е направен и оглед на място на процесния обект. Следва да се посочи, че като част от експертното мнение на вещото лице се имат предвид и дадените от него разяснения и отговори в проведеното открито съдебно заседание, в което е излушана експертизата (чл. 200, ал. 2 ГПК). На следващо място, така формулираните въпроси от въззивника, които да се предмет на евентуално допусната тройна СТЕ, по своето същество перифразират и преповтарят въпроси, на които вещото лице по СТЕ е дало отговор. Единствено несъгласието на страната с изводите на експерта не може да доведе до извод за допускане на доказателственото искане, съответно за наличие на основанията по чл. 266, ал. 3 ГПК. Поради това доказателственото искане на страната следва да се остави без уважение.

Второто доказателствено искане за задължаване на трето лице да предостави документи (преписката по проекта) е преклудирано и поради това следва да се остави без уважение. В производството пред първата инстанция въззивникът е имал възможност да направи подобно искане. Отделно от това към доказателствата по делото са приобщени строителни книжа за процесния обект, които подлежат на преценка от съда. Информацията съдържаща се в други документи съхранявани от трето лице, в случая ДФ „Земеделие“, в качеството на управляващ орган по бюджетно финансиран проект по оперативна програма, са неотносими към предмета на настоящото производство. По тези съображения исканията на въззивника за допускане на доказателства пред въззивната инстанциЯ следва да се оставят без уважение.

2

Настоящият състав на въззивната инстанция, намира, че въззивната жалба е отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването.

Производството е допустимо и като такова следва да ангажира настоящата въззивна инстнация с произнасяне по същество на повдигнатия спор. Предмет на обжалване е решението в неговата цялост.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция, страните не се и позовават на такива по смисъла на ТР № 1/2013 година, на ОСГТК, на ВКС. Поради което, посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК,

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Бг Ленд Ко“ АД, със седалище гр.Варна срещу решение №407/28.10.2025 година по търг. дело №447/2024 година на ВОС, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове за осъждане на ответника Община Вълчи дол да заплати сумата от 12782,30 евро (равностойността на 25000 лева), представляваща част от дължима неустойка за забавено изпълнение на задължение по сключения между страните договор за обществена поръчка № 524/09.12.2020 г. с предмет: „Извършване на СМР на обект: „Подобряване на образователната инфраструктура на Община Вълчи дол - основен ремонт и реконструкция на СУ „Васил Левски“, гр. Вълчи дол“, съгласно чл.30 от договора, цялата в размер на 94 380 лева, ведно със законната лихва върху главницата 12782,30 евро (равностойността на 25 000 лева), считано от датата на предявяване на иска (22.08.2024г.) до окончателното плащане, на правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на „Бг Ленд Ко“ АД, със седалище гр.Варна за назначаване на тройна СТЕ и за задължаване на третото на спора лице – ДФ „Земеделие“, да предостави документи (преписката по проекта).

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 01.04.2026 г. от 14:30 часа.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3