Решение № 893 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20235330202340 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 694121-F695281/07.03.2023 г., издадено от Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което „Г.-Агро“ ООД, с ЕИК:

201531194, е санкциониран с „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.

11, ал. 2 от Закона за статистика на вътресъюзната търговия на стоки.

Жалбоподателят, Г.-Агро ООД, по същество не оспорва факта на извършеното нарушение, но излага доводи за отмяна на издаденото наказателно постановление с приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна – Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

При Извършена служебна проверка на 23.01.2023 г. в ТД на НАППловдив се установило, че „Г.-Агро“ ООД, в качеството си на Интрастат оператор по смисъла на чл. 7 от Закона за статистика на вътресъюзната търговия на стоки, не е подало в ТД на НАП-Пловдив месечна декларация по системата Интрастат /вътресъюзен внос/ в предвидения закона срок /20-то 1 число на месеца, следващ първия референтен период/. Установена е, че декларацията е следвало да бъде подадена най-късно до 20.01.2023 г. Такава е била подадена със закъснение – на 31.01.2023 г.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства – писмени (писма и справки) и гласни (показанията на актосъставителката, които съдът кредитира), а и същата по същество не се оспорва от жалбоподателя, който признава факта на неподаване на процесната декларация, но моли НП да бъде отменено, твърдейки, че нарушението изпълва признаците на маловажен случай.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно чл. 11, ал.1 от ЗСВТС, Интрастат операторите подават Интрастат декларация до 14-о число на месеца, следващ референтния период.

Съгласно ал. 2 на същия член, интрастат оператори с възникнало текущо задължение подават Интрастат декларация до 20-о число на месеца, следващ първия референтен период. В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, и и това не се оспорва от жалбоподателя, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на Интрастат оператор не е подал Интрастат декларация за референтен период 01.12.2022 г. - 31.12.2022 г. в посочения в чл. 11, ал.2 от ЗСВТС срок, а именно: до 20-о число на месеца, следващ референтния период. Така от приложения по делото протокол № 16142 за приемане на Интрастат декларация, е видно, че "Г. Агро" ООД е подало Интрастат декларацията за горепосочения референтен период едва на 31.01.2023 г. и тя е приета без забележки, т.е. дружеството е подало Интрастат декларацията за процесиия референтен период с 11 дни закъснение. В този смисъл несъмнено е налице допуснато от страна на жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.2 от ЗСВТС. Безспорно установената фактическата обстановка по делото обосновава извод, че като Интрастат оператор жалбоподателят е подал Инстрастат декларация за м.декември 2022 г. със 2 закъснение, което обосновава и правилността на извода на наказващия орган, че е налице извършен състав на административно нарушение.

Липсват и основания за квалифицирането на случая като „маловажен“.

Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, по следните аргументи: на първо място от жалбоподателя, нито са изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви обективни причини, поради които е пропуснат срокът за изпълнение на законоустановеното задължение, а наличието на такива обективни причини съдебната практика е извела като едно от типичните обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Не може да се счете за смекчаващо обстоятелство, понижаващо обществената опасност на извършеното фактът, че от нарушението не е причинена щета на фиска, предвид формалния характер на същото. Така или иначе в случая са засегнати обществените отношения, свързани със срочното осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки между Република България и държавите - членки на ЕС, за което законодателят е счел, че е достатъчно общественоопасно за самостоятелното му въздигане в административно нарушение. Не може да доведе до извод за маловажност на деянието и обстоятелството, че нарушението е за първи път, тъй като това обстоятелство е съобразено при определяне на наказанието, който се явява определен в минималния предвиден в закона размер.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на депозираната жалба, поради което съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и 3 юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуални действия, а именно подаване на писмено становище и процесуално представителство пред съда, намира, че в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд ХХV н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 694121-F695281/07.03.2023 г., издадено от Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което „Г.-Агро“ ООД, с ЕИК:

201531194, е санкциониран с „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.

11, ал. 2 от Закона за статистика на вътресъюзната търговия на стоки.

ОСЪЖДА „Г.-Агро“ ООД, ЕИК: 201531194 ДА ЗАПЛАТИ на

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ сумата от 100 /сто / лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4