Решение № 212 от 31.05.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Горна Оряховица , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Илина В. Джукова при участието на секретаря ВАНЯ Б. ЙОСИФОВА като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20204120101450 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н. Ц. Б. да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по договор за потребителски кредит № PLUS-16000395/29.05.2018 г., сключен с „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както следва: 291,11 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.07.2020 г. до окончателното й изплащане; 2,79 – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.01.2019 г. – 20.02.2019 г. и 29,84 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода 21.01.2019 г. – 12.03.2020 г., за които е издадена заповед № 825/10.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 835/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Ищецът твърди, че между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Н. Ц. Б. бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-16000395/29.05.2018 г., по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер 1 000 лв., като се постигнало съгласие застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 65 лв. да бъде заплатена от кредитора , а ответникът да я върне на вноски, заедно със заемната сума. Страните уговорили заплащане на договорна лихва за целия срок на договора (до 20.02.2019 г.) в общ размер 110,60 лв.

Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави заетата сума, а за 1 ответника възникнало задължение за погасяването й, ведно с възнаградителната лихва, на 8 равни месечни вноски, всяка от 146,95 лв., първата от които дължима на 20.07.2018 г. Ищецът признава, че ответникът погасил първите 6 вноски, като заплатил сума в общ размер 881,70 лв., от която 779,89 лв. по главница и 107,81 лв. по възнаградителна лихва. Твърди, че до края на срока на договора ответникът не е изпълнил остатъка от задължението си, поради което счита, че дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху непогасеното задължение от датата на изискуемост на първата неплатена вноска – 21.01.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер от 29,84 лв. Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1 от 08.04.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД му прехвърлило вземанията по договор за потребителски кредит № PLUS-16000395/29.05.2018 г. Твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента изпратил уведомление до ответника за извършване на цесията, получено лично от него на 17.04.2019 г.

Ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което не е навел конкретни доводи за недължимост на вземането. В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е подал отговор на исковата молба, не се явява или представлява в проведеното съдебно заседание и не заема становище по предявения иск.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като прецени твърденията и исканията на ищеца и като съобрази представените доказателства, намери за установено следното:

Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

Исковата молба е връчена по реда на чл.45 ГПК – лично на ответника, ведно с разпореждане № 336/07.04.2021 г. по чл.131, ал.1 ГПК, в което са му указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен срок и неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Като отговор на исковата молба в случая не може да бъде разгледано възражението по чл.414 ГПК, доколкото неговото съдържание се свежда до бланкетно оспорване на вземанията по основание и размер. Липсват наведени насрещни твърдения за факти, изключващи или ограничаващи дължимостта на вземанията или конкретни възражения срещу тях, а само такива възражения по чл.414 ГПК подлежат на разглеждане в производството по чл.422 ГПК и се приравняват по правно значение и последици на подаване на отговор на исковата молба, т.е. съставляват процесуална пречка за постановяване на неприсъствено решение 2

(приетото в т.11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 442/20.10.2016 г. по ч.гр.д. № 1593/2016 г. на I T.O. на ВКС).

За проведеното на 12.05.2021 г. открито съдебно заседание, ответникът е редовно призован в хипотезата на чл.46, ал.1, вр. ал.2, ГПК – чрез пълнолетен член на домашните му (неговата съпруга), не се явява, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в негово отсъствие.

Предявеният иск е вероятно основателен с оглед твърденията в исковата молба за сключване на договор за кредит между ответника и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който е предоставена сума от 1 000 лв., със задължение за връщане, ведно с премия за застраховка и възнаградителна лихва до 20.02.2019 г., както и прехвърляне на това вземане на ищеца съгласно договора за цесия, за което правоприемство ответникът е уведомен. Приложените към исковата молба външно редовни писмени доказателства подкрепят и не разколебават изложените от ищеца обстоятелства.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н. Ц. Б. положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД бъде уважен.

С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и исковото производсто. От негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са направени разноски в заповедното производство от общо 75 лв. /25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение/ и в исковото производство – 25 лв. за държавна такса. Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на исковата молба и писмено становище без явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв.

Така ответникът дължи да заплати на ищеца разноските за заповедното производство от 75 лв. и 125 лв. – разноски в първоинстанционното производство.

На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Н. Ц. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с.******************* дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Люлин, ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., по договор за потребителски кредит № PLUS-16000395/29.05.2018 г., сключен с „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както следва: сумата от 291,11 лв. /двеста деветдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща непогасена част от главницата, ведно със законната лихва върху сумата от 09.07.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 2,79 лв. /два лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. – 20.02.2019 г. и сумата от 29,84 лв. /двадесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането за периода 21.01.2019 г. – 12.03.2020 г., за които е издадена заповед № 825/10.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 835/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

ОСЪЖДА Н. Ц. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с.******************* да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Люлин, ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю. сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4