Решение № 292 от 18.12.2023, Окръжен съд - Плевен

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 292/08.12.2023 на ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, Член на състав

Особено мнение по ВНОХД № 760/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд на председателя на ІІ въззивен състав Георги Грънчаров.

Подписвам решението по ВНОХД № 760/2023 г., защото считам, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. ІІ от НК.

Обсъждайки приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК за всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност – т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде третирано като престъпление, отново ще сме изправени пред хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.

Обществената опасност на дееца може да окаже влияние само в случаите, когато неговите особени качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на обществена опасност на самото деяние. В настоящия случай не сме изправени пред последната хипотеза. Подсъдимият Д. е лице с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, към момента на деянието, с добри характеристични данни, което води до извода, че няма пречки извършеното от него деяние да бъде оценено като такова с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК при наличие на останалите предпоставки, относими към деянието. В тази връзка председателят на състава намира за необходимо да посочи, че не споделя доводите че осъщественото деяние от страна на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност. От данните по делото се установява, че тази проява на подсъдимия Д. е изолирана, незастрашаваща обществените отношения и по никакъв начин, не може да бъде поставяна в основата на оценката на обществената му опасност като завишена и така да обоснове неприложимостта на чл.9, ал.2 от НК.

1

Имайки предвид горното и като изходи от разбирането, че обществената опасност на самото деяние има водеща роля за констатиране неговата „малозначителност”, председателят на състава оцени спецификата на конкретната престъпна проява на подсъдимия Д. през тази гледна точка.

Независимо, че деянието е възпрепятстване на орган на властта да изпълни задълженията си следва да бъде оценено и съобразно конкретния предмет на престъплението. Обстоятелствата, че се след приключване на словесния конфликт между Д. и полицейските служители и след това той е потеглил с автомобила си, но без да бърза и след това е спрял, обуславят извода, че деянието – предмет на настоящото дело, формално осъществява признаците на престъплението по чл. 270, ал. І от НК, но разкрива характеристиките на „малозначителност” във втората алтернатива - неговата обществена опасност е явно незначителна, което изключва престъпния му характер. Ето защо по отношение на подсъдимия Д. е следвало да се приложи разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НК поради наличие на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Плевен, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря Н. В. Д. в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600760 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв.А. К. и адв.Н. Я. – защитници на подсъдимия М. С. Д. от гр.Плевен, подадена срещу присъда № 67/17.05.2023г., постановена по НОХД № 1515/2022г. по описа на РС-Плевен.

С присъдата си първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. С. Д. за виновен в това, че на 29.07.2022г. в гр.Плевен, противозаконно пречил на органи на властта – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ при 01 РУ-Плевен П.И.К. и старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ при 01 РУ-Плевен Л.К.Т. да изпълнят задълженията си като автопатрул охрана на обществения ред и пътен контрол, съобразно чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП, в специализирана полицейска операция на територията на 01 РУ-Плевен по утвърден план, съгласно Заповед № 316з-2857/22.07.2022г., като не изпълнил устно разпореждане да представи лични документи и документи относно управлявания от него автомобил „Ферари“, рег.№ *** и да последва полицейските служители до патрулен автомобил с цел установяване на самоличност чрез РСОД /таблет/, а вместо това напуснал мястото на извършваната проверка с управлявания от него автомобил „Ферари“, peг.№ *** – 1 престъпление по чл.270, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.270, ал.1 от НК, във вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изтърпяването на наказанието с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Д. е осъден да заплати по сметка на РС-Плевен направените в хода на съдебното следствие деловодни разноски в размер на 813.42 лева.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от подс. Д., чрез упълномощените му защитници. В писменото допълнение към въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт с искане за постановяване на нова, оправдателна по вида си, присъда или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.

Първото оплакване е свързано с допуснато от първоинстанционния съд нарушение на закона с прилагане разпоредбата на чл.270, ал.1 от НК. Според защитниците, обвинението е недоказано, както от обективна, така и от субективна страна, и деянието е несъставомерно по посочения текст от закона. Твърди се, че подс.Д. е бил в обективна невъзможност да представи на полицейските служители исканите лични документи, т.к. не ги е носил в себе си. Твърди се, че не му е била разяснявана възможността за извършване на проверката чрез РСОД /таблет/ на място в служебния полицейски автомобил. Твърди се, че при разговорите между полицейските служители и подсъдимия не е имало съпротива или конфликтност, и неизпълнението на устното разпореждане за представяне на лични документи и документи относно управлявания автомобил не се явява резултат от целенасочено и съзнателно решение на подсъдимия Д..

Следващо оплакване в жалбата е за нарушение на закона, от страна на съда, с приемането на твърдяното поведение на подс.Д. за акт на престъпно поведение, без обективно и задълбочено изследване на елемента обществена опасност, който разграничава бланкетния състав на чл.270, ал.1 от НК и нормата на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Според защитниците, извършеното от подсъдимия следва да се определи като административно нарушение и отговорността на лицето да се реализира по ЗАНН и ЗДвП.

Прави се оплакване и затова, че първоинстанционният съд е „подминал и игнорирал“ и нормата на чл.9, ал.2 от НК в конкретния случай, което, според защитата на подсъдимия, е още един от пороците на обжалваната присъда.

Прави се алтернативно искане за ревизия на вида и размера на наложеното на М. Д. наказание с твърдение, че неправилно е отхвърлена и възможността за прилагане на чл.55 от НК.

В жалбата се сочи необходимост от събиране на доказателства – разпит на подсъдимия пред въззивния съд. Направеното искане се поддържа и в съдебно заседание.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитниците на М. Д. - адв.Н. Я. от ПлАК и адв.П.Т. от САК поддържат подадената въззивната жалба срещу присъдата на 2 първоинстанционния съд. Молят въззивния съд, при условията на алтернативност, да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която да оправдае подсъдимия за престъплението, за което е предаден на съд; да върне делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; или да намали наложеното наказание. Изцяло се поддържат всички изложени и развити в жалбата доводи.

Представителят на Плевенс к а окръжна прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за частично основателна. Сочи, че присъдата е постановена след анализ на събраните по делото доказателства, които установяват по несъмнен и категоричен начин възприетата от предходния съд фактическа обстановка, при направени правилни правни изводи, но наложеното наказание е явно несправедливо. В този смисъл, прокурорът предлага да се измени съдебния акт, като за подс.Д. се определи наказание, което да съответства на самото престъпление и на личността на извършителя.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимият М. С. Д. е роден на ***. в с.Г.И., обл.Л., живее в гр.П., бул.„Х. Б.“ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи – собственик и управител на „Д.“ ООД, ЕГН **********.

Към 2022г. свидетелите П.И.К. и Л.К.Т. /понастоящем Николова/ работели като старши полицаи при Първо РУ –гр.Плевен. Свидетелят П.К. бил на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ при 01 РУ-Плевен. Към същото РУ, на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, била назначена и свидетелката Л.Н..

Кацарски и Николова били назначени на смяна в района, обслужван от 01 РУ - гр.

Плевен, за времето от 18:00 часа на 29.07.2022г. до 06 :00 часа на 30.07.2022г. , като по това време, съгласно Заповед № 316з2857/22.07.2022г. , се провеждала специализирана полицейска операция относно безопасността на движението на територията на гр.Плевен.

Според предварително утвърдения план на тази операция, в набелязаните мероприятия следвало да участват и свидетелите П.К. и Л.Н.. В изпълнение на служебните си задължения, на 29.07.2022г. свидетелите К. и Н. патрулирали с обозначен полицейски автомобил, марка „Шкода Рапид“, като св.К. управлявал автомобила. Около 20:40 часа на същата дата те се движели с автомобила по ул.„Св. Св. Кирил и Методий“ в гр.Плевен, като в района на сградата на РСПАБЗН свидетелите забелязали лек автомобил - марка „Ферари“, червен на цвят, peг.№ *** , който се движел по посока бул.„Х.Б. “, следван на близко 3 разстояние от л.а. - марка „Порше Кайен“. Полицейските служители последвали автомобилите и ги настигнали на кръстовището, образувано от бул.„Х.Б. “ и ул.„Г.К. “. Там следваните автомобили престоявали на червен сигнал на светофарната уредба. След като се изравнили с лекия автомобил марка „Ферари“, от лявата му страна, св.Н., която се намирала на предна пасажерска седалка на служебния патрулен автомобил, през отворен прозорец, с палка по установен образец, подала на водача на автомобила марка „Ферари“, ясен и своевременен сигнал да спре автомобила след светофара и кръстовището. Отделно от това, св.Кацарски подал и светлинен, и звуков сигнал, за да покаже намерението за извършване на полицейска проверка. Водачът на автомобила марка „Ферари“ възприел отправените към него сигнали и спрял непосредствено след описаното кръстовище в близост до Военна болница, последван от л.а. марка „Порше Кайен“. Св.К. спрял патрулния автомобил пред процесния марка „Ферари“, като в този момент св.Н. си поставила боди-камерата по образец и заедно се отправили по посока на проверявания автомобил. Другият автомобил марка „Порше Кайен“ останал зад л.а. марка „Ферари“. Св.К. приближил до мястото на водача на л.а. „Ферари“, който бил придружаван от лице от женски пол на предна дясна седалка, представил му се и ясно заявил намерението си да извърши полицейска проверка, като поискал да му бъдат представени свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство. Водачът заявил, че не носи никакви документи в себе си, в т.ч. изисканите. Тогава св.К. го поканил до служебния автомобил за извършване на проверка относно самоличността му и управлявания от него лек автомобил в базата данни на МВР, чрез РСОД /таблет/. Водачът отказал да изпълни разпореждането, като заявил: "....няма да ти давам нищо, карай след мен, ако искаш да ме установиш“. Св.К. отново разпоредил на водача на л.а. „Ферари“ да го последва до патрулния автомобил, но вместо това, той привел управлявания от него лек автомобил в движение и се отдалечил от мястото на проверката в посока по ул.„П.Н.“. Свидетелите К.и Н. го последвали с патрулния автомобил, като по пътя подали светлинен и звуков сигнал с оглед преустановяване движението на процесния автомобил. Въпреки, че възприел подадените сигнали от страна на полицейските служители, водачът на л.а. „Ферари“ решил да предотврати извършване на проверка и да попречи на полицейските служители да изпълнят задължението си, като орган за контрол и регулиране на движението, не се подчинил на полицейското разпореждане за спиране, като продължил движението си по ул.